„Протестиращите нефтохимици от „Лукойл Нефтохим Бургас“ не са наши синдикални членове, но съм сигурен, че хората имат своите основания да се тревожат за работните си места, макар че, дори и при режим без дерогация, рафинерията ще продължи да работи. В по-дългосрочен план, мисля че работните им места са защитени”.
Това каза на 28 октомври президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS.
Той посочи, че смисълът на дерогацията бе да се направи необходимото да има евтини горива в България.
Не сме сигурни, че сме ползвали тази отстъпка. Бензинът и дизелът трябваше да бъде по-евтин за българите заради дерогацията. Очевидно „Лукойл” печели повече, отколкото трябва, каза той. Смисълът на дерогацията беше затова, че сме най-бедни в Европа, допълни Димитров.
Той посочи, че не вижда опасност за декапитализиране на „Булгартрансгаз”.
Димитров обясни, че отговорът на премиера академик Николай Денков за направеното от правителството по споразумението с протестиращите енергетици и миньори от 3 октомври е получен и от синдикалния председател на КНСБ в ТЕЦ „Марица Изток 2“ Деян Дяков. До Европейската комисия е изпратена българска позиция за отпадане от Териториалните планове на Предприятието за конверсия.
Много хора не разбраха, че то е в полза на миньорите. След 6 месеца пак ще говорим и ще видите защо имам различно мнение. Това бе най-бързият начин да намерим допълнителни възможности, ако някой загуби работата си, каза президентът на КНСБ.
Той посочи още, че въглищата ще намаляват с годините като дял в енергопроизводството заради оскъпяващите се цени не емисиите. „Ако стигнат до 200 евро, това е убийствено. Не мисля, че друга заместваща мощност има шанс да гарантира енергийната сигурност на България, освен ядрената. Седми блок на АЕЦ „Козлодуй” ще бъде построен между 2033-34 г., когато вероятно вече ще има проблем с използването на въглищата. Какво ще правим дотогава, нямам отговор”, каза Димитров.