Пламен Димитров: Необходима е радикална промяна във ВиК сектора

Необходима е радикална промяна във ВиК сектора и решаване веднага на редица ключови въпроси. Моделът има нужда от преразглеждане, допълнителни управленски решения, които да гарантират справедливи финансови потоци.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на провелия се днес Национален форум “За достойно заплащане на труда и устойчиво бъдеще на отрасъл ВиК в България”. Той бе организиран от конфедерацията, НБС “Водоснабдител” и Фондация Фридрих Еберт България и събра на едно място представители на сектора, социалните партньори и институциите.

Димитров постави пет въпроса, които не търпят отлагане.

“Крайно време е да се даде ясен отговор – има ли нужда България от единно управление на водите. В момента, както всички знаем, се управляват от много различни както законови регламенти, така и структури на изпълнителната власт. Дали трябва да се пристъпи към единен механизъм е най-големият въпрос. Заедно с него върви и механизмът на регулация. Това е най-регулираният сектор, по-регулиран от банките. Ако се пристъпи към единно управление на водите, трябва да се пристъпи и към друг механизъм за регулация. Сегашният очевидно има своите недъзи. На следващо място е управлението на операторите. Далеч по-логична е формулата на холдинга, който да управлява всички дружества”, каза президентът на КНСБ.

Той подчерта, че конфедерацията застава зад публичната собственост на цялото управление на водите. А от тук идва и въпросът за инвестициите.

Можем ли да продължаваме да очакваме, че през цената за водата ВиК дружествата ще правят инвестиции? Въпросът е реторичен. Има редица механизми – оперативни програми, европейски средства, републиканският бюджет включително. Със сигурност, ако се стигне до промяна, инвестициите трябва да се извадят пред скоба и да бъдат ангажимент на собственика – държавата и общините, а не на цената на водата и потребителите, категоричен бе Димитров и подчерта, че “горещият картоф” – цената на водата, продължава да плаши политиците и стои без решение.

Щом водата е благо, а не стока, значи трябва да има единна цена на водата в цяла България. Какво по-логично от това? Това, че в Добрич е помпажна, а някъде другаде гравитачна, с какво е виновен някой, че се е родил в Добрич. Това не е връщане към някакъв социализъм, ако някой така го вижда, а обратното – връщане на справедливост, която липсва, обясни президентът на КНСБ.

Той подчерта, че ВиК системата всеки ден губи кадри, заплатите им трайно са около една трета под средната за страната и това кара хората да напускат и да нямат мотивация.

Работещите отдавна нямат търпимост. Решението е в тази всеобхватна реформа – и законодателна, с решение на тези въпроси дългосрочно, и визия за развитие на човешкия акпитал в системата с устойчиво и поетапно увеличение на заплатите, каза Димитров.

Той подчерта, че в синдикат “Водоснабдител” членуват 2/3 от работещите в сектора: Така че имаме и правото, и отговорността да говорим от името на работещите в този важен отрасъл.

Мариян Бухов, председател на НБС „Водоснабдител“ към КНСБ, посочи, че в споразумение, подписано през 2021 г. с КЕВР, се предвижда повишаване с 15% на заплатите всяка следваща година спрямо предходната, но инфлацията „изяде“ този процент. Средната брутна заплата за тази година е 1100 лв., което води до отлив на специалисти, както и до желаещи да се обучават. Средната възраст на заетите в сектора е над 52 год. Липсват конкретни политики и действия от страна на държавата, които да водят до решения занапред.

Против сме навлизането на частни чуждестранни или наши инвеститори, секторът трябва да е приоритет на държавата, допълни той. Сегашният регулаторен модел обаче няма да доведе до устойчиво развитие на сектора, а заплатите няма да могат да достигнат средните за страната, посочи още Бухов. В края на тази година изтича стратегията за управлението на сектора, припомни Бухов и изрази готовност за експертни разговори. Против сме навлизането на частни чуждестранни или наши инвеститори, секторът трябва да е приоритет на държавата, допълни той.

Калина Дренска, представител на Фондация Фридрих Еберт България, каза, че когато става дума за трудови права, се говори и за социални права, за социално поносима цена на водата, за мерки, допринасящи за това цената на водата да не бъде плащана от по-уязвимите в обществото. Застанахме зад този форум, за да се търсят социални решения, обществото да не изоставя свои членове на опашката, каза още тя. По думите ѝ без единна визия за управление на ресурсите,трудно можем да се говори да устойчив зелен преход.

Притеснителен е отливът от желаещи да се обучават като инженери, каза Ренета Колева, заместник- министър на околната среда и водите. По думите ѝ дори и да има завършващи тази специалност, те се насочват към работа в ИТ-сектора. Все още нямаме и резултат за осигуряване на повишено заплащане на кадрите, работещи в сектора, каза още тя. Без кадри каквито и политики да се правят, няма как те да бъдат изпълнявани, добави Колева.

Нужни са нов регулаторен модел, ръст на заплащането, нов подход в инвестиционната политика за ВиК сектора, “водни помощи” за социално слабите хора, каза пък Николай Нанков, председател на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройството и местно самоуправление.

Ако до година и половина не се вземат мерки, проблемите ще са в пъти по-големи, тъй като секторът е цъкаща бомба в България, посочи той. Според него причините за това са тежката регулация, която превърна сектора в сектор, в който доволни няма – както потребителите, така и работещите в него, каза още той. В сектора се инвестира почти два пъти и половина повече в сравнение с предходното десетилетие, но темповете, с които са амортизира ВиК структурата, не отговарят на нуждите на отрасъла. Заплащането в сектора е най-ниското в сравнение с останалите публични сектори и заплатите са с около 30 на сто по-ниски в сравнение със средната заплата за страната, посочи още Нанков. По думите му са необходими кардинални и много бързи управленски решения.

Запис на целия форум можете да видите тук.