Фермерските протести в Европа – нужни са решения в подкрепа на работниците

Публикуваме статия Европейската конфедерация на профсъюзите и Европейската федерация на синдикатите в областта на храните, селското стопанство и туризма (EFFAT) за последните фермерски протести в Европа. Автори са Кристиян Брагасон, генерален секретар на EFFAT и Людовик Воет, конфедерален секретар на ЕКП. Както се посочва в статията, протестите разкриват многостранно недоволство, свързано с проблеми, които са много по-широки от селскостопанския сектор. Решаването им изисква справедливо разпределение на средствата, принципи на социална обусловеност и гарантиране на правата на работниците. Настоящата липса на социални измерения в Зелената сделка налага приемането на специална Директива за справедлив преход с всеобхватни социално-икономически оценки и увеличено финансиране.

 

Недоволството в земеделието, обхванало Европейския съюз, е сложен проблем, който се влияе от различни национални и общоевропейски фактори. В източноевропейските страни протестите са свързани с либерализацията на вноса на украинско зърно, а в Германия, Франция и Гърция – с намаляването на субсидиите за дизелово гориво. В повечето държави членки, където тракторите излязоха по улиците, се надигна недоволство от предполагаемото прекомерно регулиране на ЕС и на национално ниво. Недоволството е свързано и с това, че гигантите в търговията на дребно и хранително-вкусовата промишленост извличат печалби, докато малките и средните фермери са притиснати от високите разходи и ниските доходи.

Общата нишка на тези протести е противопоставянето на Зелената сделка и стратегията “от фермата до вилицата”, които са основните политики на ЕС в областта на околната среда. Въпреки че селското стопанство е доста разнородно, някои земеделски стопани възприемат зелената амбиция на ЕС като поредната серия от инициативи отгоре надолу, които налагат още повече бюрокрация. Макар и може би “сламката, която пречупи гръбнака на камилата”, тя позволи гневът срещу по-широките структурни проблеми да бъде отчасти неправилно насочен към антиекологични цели.

Наблюдавайки фермерите, които тръбят по улиците, от гледна точка на селскостопанския труд някои от опасенията определено намират отражение. Ако собствениците на ферми се борят, условията на селскостопанските работници са просто невъобразими.

Отказът от зелената амбиция обаче не е пътят напред. Профсъюзите вярват, че зелените политики могат да направят селското стопанство по-устойчиво и по-добра среда за работа.

Социални условия

По време на последния стратегически диалог за селското стопанство по-рано този месец Европейската федерация на синдикатите в областта на храните, селското стопанство и туризма (EFFAT) отново подчерта, че истинските проблеми са онези дългогодишни, системни проблеми, които правят нашата хранителна система уязвима, неустойчива, манипулирана и неравнопоставена – но за които Европейската комисия успява само да си затвори очите.

На първо място, небалансираното разпределение на богатството по цялата верига за доставка на храни остава до голяма степен пренебрегнато. Ако натискът от страна на търговците на дребно и хранителните гиганти не бъде овладян и не бъдат осигурени реални доходи за земеделските производители и селскостопанските работници, селските райони ще продължат да бъдат изоставяни, а земеделските производители ще прилагат неустойчиви земеделски практики, за да запазят маржовете си. От решаващо значение е средствата по Общата селскостопанска политика да се разпределят равномерно между бенефициентите и принципът на “социалната обусловеност” при разпределянето им – насърчаван от EFFAT и постигнат в ОСП през 2021 г. – да бъде допълнително засилен.

Второ, тъй като големите финансови играчи се гмуркат с главата напред на пазара на храни, нарастващото финансиране благоприятства максимизирането на “стойността за акционерите” във времето, което води до влошаване на условията на труд и увеличаване на изискванията за “гъвкавост” на работниците. Докато най-богатите акционери реализират рекордни печалби, повишаването на цените за потребителите междувременно засяга най-уязвимите.

Трето, дерегулацията може да има смъртоносно въздействие върху дребните земеделски производители и селскостопанските работници. Здравословните и безопасни условия на труд, както и другите задължения на работодателя, са предназначени да защитават работниците в една от най-опасните професии в Европа. Нормативната уредба предотвратява отравянето на работниците с опасни химикали и нараняването им от опасни машини, като същевременно предпазва сезонните работници и работниците без документи от експлоатация.

И накрая, международната търговия се превръща в средство за разширяване на корпоративната власт за сметка на хората и планетата. Селското стопанство все по-често се използва като разменна монета в търговските сделки за насърчаване на износа и вноса в други сектори. Често се пренебрегват изискванията за еднакви стандарти от страна на производителите по света, което излага на риск социалните и трудовите права. Не е чудно, че земеделските производители се чувстват застрашени от търговски споразумения като спряното споразумение с Меркосур: неравните стандарти представляват заплаха за лоялната вътрешна конкуренция, а ускореното обезлесяване на Амазония засяга земеделските производители в глобалния юг. Секторът като цяло е на губещата страна.

“Просто преход”

Стратегията “От фермата до вилицата” е изпълнена само частично и тези дългогодишни проблеми така и не са решени. Ако Комисията направи това в кратък срок, тя ще помогне за спечелването на общественото одобрение, необходимо за успеха на амбицията ѝ в областта на околната среда. Вместо това в ad hoc реакция по-рано този месец председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен окончателно се отказа от регламента за устойчиви пестициди – съгласно който употребата на пестициди трябваше да бъде намалена наполовина до 2030 г. – като “символ на поляризация”.

Освен в селското стопанство, някои от проблемите намират отражение и в други сектори и за отделни работници в целия ЕС, които се борят със сложността на справедливия преход. Оттук и силното припокриване на исканията на EFFAT и тези на Европейската конфедерация на профсъюзите към всички партии преди изборите за Европейски парламент през юни.

В сегашния си вид законодателството за Зелена сделка не разполага със солидни социални измерения, които следва да съпътстват неговата насоченост към климата. Наскоро обявената междинна цел за климата за 2040 г. – 90-процентно нетно намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г. – поражда сериозни опасения.

Въпреки че синдикатите недвусмислено подкрепят засилените действия в областта на климата, от решаващо значение е да се признае, че съществуващото законодателство, макар и амбициозно, не успява да убеди хората в засегнатите сектори и региони. Понастоящем Европейската зелена сделка пренебрегва дълбоките социални и трудови последици от прехода.

За справяне с това предизвикателство е необходима специална директива за справедлив преход, която да предвижда и управлява промяната по начин, който не оставя никого настрана. Тя следва да включва строги и подробни оценки на социално-икономическото въздействие, подходящо финансиране (включително за хранително-вкусовия сектор), индустриална политика, насърчаваща създаването на работни места, социални условия, предвиждане на промените и гарантиране на правата на работниците по време на прехода.

За да направим това по един наистина справедлив начин, ще са необходими по-големи разходи. Самата комисия изчислява, че за постигането на целта за 2040 г. ще са необходими инвестиции в размер на 1,5 трилиона евро годишно – много повече от предвиденото в момента.

Оформяне на програмата

Предвид предстоящите избори през юни настоящото недоволство определено ще определи дневния ред в областта на селското стопанство за следващия мандат. Институциите на ЕС трябва да признаят, че трябва да се вземат предвид не само опасенията на земеделските производители, но и исканията на селскостопанските работници и техните синдикати. Справедливият преход трябва да бъде възможност за достойно развитие на сектора като цяло.

Не е изненадващо, че протестите на земеделските производители бяха подклаждани от възраждащата се крайна десница. Популистите се възползват от всяко недоволство и липса на обществено признание, за да прокарат своя разединяващ разказ за недалновидни реакции.

Синдикатите се занимават със структурните сили, които спъват работниците, като се фокусират върху решенията и възможностите, а не върху подклаждането на страх. Протестите на фермерите показаха, че ако ЕС не успее да се справи с нарастващото неравенство, възникналото недоволство е благодатна почва за крайната десница да пусне корени.

Институциите на ЕС трябва да се поучат от това. Наложително е да се съгласуват интересите на хората и планетата. Всяко законодателство в областта на климата, изготвено от следващата Комисия, трябва да избягва изкушението да прокарва по-нататъшна програма за дерегулация, която обслужва единствено интересите на големия бизнес, а не на работниците и домакинствата, както веднага, така и в дългосрочен план.

Вместо това решението е да се предоставят на секторите, работниците и най-уязвимите домакинства планове и ресурси, които да отговарят на предизвикателствата, пред които са изправени европейците, за да се справим с определящия въпрос на нашето време.

Оригиналната статия е налична тук.

Снимка: Ройтерс