На минимална заплата у нас работите чак до 12 април за парите, които в Германия ще вземете за месец

Публикуваме анализ на Любослов Костов, главен икономист на КНСБ и директор на ИССИО, изготвен за в. “24 часа”.

 

За всички е ясно, че въпреки постигнатото увеличение на минималната заплата през 2024 г. тя продължава да бъде най-ниската в целия ЕС и една от най-ниските на континента Европа въобще.

Националната и международните статистики многократно го показаха. Така например, у нас минималната заплата е 933 лв., докато в съседна Турция е 948 лв., а в Сърбия е 1 066 лв., като тези държави дори не са страни – членки в ЕС. Ако погледнем Румъния, разликата по отношение на МРЗ, е значителна – там вече е 1 300 лв. Този път ще направим малко по-различно сравнение. Между България и богатите държави от Западна Европа, които движат икономиката на ЕС. Там също има минимални заплати и е хубаво да знаем каква е разликата между нас и тях.

И така. 933 лв. представляват 38% от размера на МРЗ в Словения, 27% от размера на МРЗ във Франция и по 23% от съответната минимална заплата в Германия и Нидерландия. Ако пък се сравняваме с най-високата МРЗ, която е в Люксембург, то тогава съотношението пада на 18% или разлика от над 5 пъти. Разбира се, приемаме, че сравняваме нискоквалифицирани работници в България и нискоквалифицирани работници в останалите страни. Приемаме, че в месеца средно има 22 работни дни и около 8 до 9 дни почивни в зависимост от дължината.

– Ако сте на минимална заплата в България, ще трябва да работите от 1 януари до 6 март през 2024 г., за да получите това, което получава работещият на МРЗ в Словения за един месец. За същите пари, които словенецът получава за 31 дена, вие ще трябва да работите 66 дни;

– Ако работите на минимална заплата в България, ще трябва да работите до 30 април през 2024 г., за да получите това, което получава работещият на МРЗ във Франция за един месец.

– Ситуацията в Германия и Нидерландия е сходна, дори още по-зле. Става въпрос съответно за 104 и 105 работни дни, за да достигнете месечното ниво на минимално заплащане в тези две държави, ако полагате същия труд, но с българска минимална заплата;

– Годишният доход от МРЗ в България през 2024 г. е 11 196 лв., а в Словения – 29 484 лв. Това означава, че за да получите на годишна база словенската минимална заплата, то вие трябва да работите 2,6 години, или общо 32 месеца в България;

– За да получите у нас годишния доход на немския и нидерландския работник на минимална заплата, то у нас трябва да работите на МРЗ ок. 4,3 години или 52 – 53 месеца.

От сравнението става ясно, че няма изглед скоро да ги стигнем европейците. Не и по отношение на минималното ниво на заплащане, защото по ниво на цените в магазините почти сме ги стигнали. По ниво на производителност на труда не сме ги стигнали още, но разликите не са толкова големи, колкото в заплащането.

Всъщност ценовите изменения и измененията в производителността на труда не могат да обяснят по адекватен емпиричен начин тези разлики в минималното заплащане. Очевидно България има още много какво да направи в тази посока.

Ето някои въпроси:

1. Знаете ли, че МРЗ в Тринидад и Тобаго е 938 лв., а в България е 933 лв.?

2. Знаете ли, че МРЗ в Коста Рика е 1 231 лв., а в България е 933 лв.?

3. Знаете ли, че МРЗ в Уругвай е 1 028 лв., а в България е 933 лв.?

Затова, ако някой си мисли, че ще прокарва текстове, с които да суспендира, отмени или наложи дерогация по отношение на чл. 244 от Кодекса на труда, не е познал. Минималната заплата трябва да бъде минимум 50% от средната. Това е база, от която да се започнат преговорите и върху която да се надгражда през следващите месеци, за да успеем и да транспонираме Директивата за адекватни минимални заплати.