Пламен Димитров във Велико Търново: Трябва да се въведат още две величини за минимални заплати според образованието

КНСБ предлага на национално ниво да има още две величини за минимални работни заплати – за работещ със средно образование и за такъв, който има висше, и те заемат длъжности, за които се изисква съответното образование. Те ще са над националната МРЗ, която е за нискоквалифициран труд, и ще е ясно, че щом работещият има такова образование, не може да му се плаща по-малко. След тези величини идва и колективното договаряне на началните заплати на браншово ниво. В България то не е развито и трябва да бъде законодателно укрепено. Предлагаме да се договарят стартови заплати по 85-те икономически дейности на националния класификатор, с основните длъжности и професии.

Това е една от фундаменталните промени в законодателството, за които КНСБ настоява във връзка с транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, обясни днес президентът на КНСБ Пламен Димитров във Велико Търново.

Градът бе посетен от ръководството на конфедерацията – Пламен Димитров, вицепрезидентите Огнян Атанасов, Тодор Капитанов и Даниела Алексиева, в рамките на националната кампания на конфедерацията “По-високи доходи с твоя синдикат”. Предложенията за законодателни промени, изготвени от КНСБ, са предоставени за обсъждане с работодателите. Срокът за транспонирането на директивата пък е до 15 ноември тази година.

Много от конкретните ѝ записи генерират допълнителни права на работниците и задължения на работодателите, свързани с колективното договоряне на заплатите. Поне пет закона трябва да бъдат променени в следствие на директивата, посочи Димитров.

Той обясни, че основният закон, който трябва да се промени, е Кодексът на труда. КНСБ предлага в него да има изцяло нова глава, която да е за трудовото възнаграждение. “В нашето трудово законодателство няма яснота как се образува основна, брутна заплата, какви бонусни системи има, заплащане по норми и разценки. Има го частично в две наредби – от 1991 и от 2007 г. Второто направление пък е как се договаря това заплащане”, посочи Димитров и напомни, че в Кодекса на труда вече бе определено, че МРЗ е 50% от средната заплата за страната и точно така тя бе определена от 1 януари тази година. Директивата обаче казва, че това е референтна стойност. За да бъдат адекватни минималните заплати трябва периодично да се измерват спрямо средствата, нужни за издръжка. През март МОТ прие дефиниция какво е заплата за издръжка, как се изчислява тя, като основните категории са четири – храна, здравеопразване, образование и жилища. Методиката трябва да бъде час по скоро изработена на национално ниво, настоя Димитров.

Президентът на КНСБ обясни още, че от Директивата за адекватните минимални работни заплати произтича и задължение на страните членки да охраняват правото на синдикално сдружаване. След дълга борба конфедерацията успя да постигне промяна в Наказателния кодекс през август миналата година, с която се криминализира нарушаването на правото на синдикално сдружаване. Директивата казва, че само синдикати могат да договарят заплатите през КТД. “Следователно охраняването на правото на сдружаване, както директивата казва, е всъщност първата битка, която трябва да бъде спечелена – в главите на работодателите, на работниците – да знаят, да я изискват и прилагат. Ние, посещавайки предприятия в рамките на кампанията, ако имаме сигнали за нарушаване на това право, ще търсим реакция за поправяне. Ако няма такава, ще селектираме най-агресивните работодатели”, категоричен бе президентът на КНСБ. Той обясни, че на всички трябва да стане ясно, че правилата са променени и при нарушения, конфедерацията ще реагира в съда. Ние сме решени някой, който нарушава това фундаментално право, да влезе в затвора за назидание на всички останали, предупреди Димитров.

Той обясни още, че Директивата за адекватните минимални работни заплати трябва да бъде прилагана заедно с Директивата за прозрачно заплащане, приета през юни миналата година. “Тя, казано на човешки език, когато влезе в законодателството, ще прати в историята т.нар фирмена тайна на заплатите. Всички работодатели ще бъдат длъжни да публикуват на сайтовете си заплащането по категории персонал, диапазони, начални заплати. Основната ѝ цел е да не се допуска изкривяване на заплащането между мъже и жени, но ще постигне целта за прозрачност на заплащането в България. Затова трябва да бъдат гледани в симбиоза при транспонирането им”, категоричен бе Димитров.

В рамките на кампанията пред сградата на Община Велико Търново бе разположен информационен център на открито. На него гражданите имаха възможност да се запознаят с дейността на синдиката и да подават сигнали за нарушения на правото на сдружаване, на синдикалните права, както и на трудовото законодателство. Информационни центрове ще има във всеки един от градовете, които ще бъдат обхванати от националната кампания. Утре такъв ще бъде разположен срещу сградата на Областната управа в Шумен от 10:30 ч.