Проучване на ЕКП: Фискалните правила спират изграждането на нови училища и болници  в ЕС

По-голямата част от държавите – членки на ЕС няма да могат да постигнат целите си за инвестиции в училища, болници и жилища съгласно плановете за нови правила за икономическо управление, показва проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите, оповестено днес.

От там посочват, че данните на Европейската комисия показват, че инвестициите в социалната инфраструктура на Европа вече са с 192 млрд. евро годишно по-малко от необходимото за задоволяване на нуждите на гражданите. ЕКП насочва внманието преди окончателното гласуване на новите фискални правила в Европейския парламент на 22 април 2024 г.

Оттам посочват, че е необходимо да се увеличат инвестициите в здравеопазването със 120 млрд. евро годишно, в жилища на достъпни цени – с 57 млрд. евро, а в образованието – с 15 млрд. евро годишно.

В доклад на Фондация “Нова икономика” за ЕКП се констатира, че новите фискални правила, които от 2027 г. ще налагат ограничения на дълга и дефицита, ще означават, че 18 държави членки, сред които Германия, Франция, Италия, Испания и Полша, няма да могат да направят необходимите инвестиции, за да преодолеят тази разлика;

– Когато се вземат предвид нуждите от зелени инвестиции, само три държави членки ще разполагат с фискален капацитет, за да изпълнят собствените си инвестиционни цели;

– Дори ако Фондът на ЕС за възстановяване и устойчивост бъде разширен, само пет държави ще бъдат в състояние да изпълнят своите социални и зелени инвестиционни цели.

Констатациите в доклада показват колко контрапродуктивни биха били предложените фискални правила за социалните цели на ЕС и тези, свързани с климата, в момент, в който проучванията на самата Комисия показват, че именно това са приоритетите на гражданите.

Вместо да инвестират, държавите членки ще бъдат принудени да направят съкращения на стойност над 100 милиарда евро през първата година от прилагането на новите фискални правила.

Проучването показва още, че инвестиционният механизъм би трябвало да бъде над три пъти по-голям от ФРЗ, за да има шанс да смекчи щетите от новите фискални правила. По този начин необходимостта от инвестиционен механизъм е ясна, но той може да даде резултат само ако не се прилагат предложените фискални правила.

Генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира: “Европа се нуждае от икономически правила, които поставят на първо място нуждите на работещите и бъдещето на планетата. Проучванията на ЕС постоянно показват, че това са приоритетите на европейските граждани, а действия в пълно противоречие с тях само няколко месеца преди изборите са рецепта за катастрофа.  Предложените правила ще поставят усмирителна риза на държавите членки и ще им попречат да направят дори минималните инвестиции, необходими за постигането на собствените социални и климатични цели на ЕС.  Този доклад ясно показва последиците: приемането на предложените фискални правила ще означава по-малко болници, училища и жилища на достъпни цени в момент, когато натискът върху всички се увеличава.  На фона на ниските частни инвестиции ограничаването на публичните вложения ще попречи на европейската индустриална политика, необходима за създаването на качествени работни места, и ще ни тласне към още една ненужна рецесия. Всичко това се прави, за да се постигнат произволни ограничения, изисквани от остарели икономически доктрини. ЕС се нуждае от икономически правила, които да съответстват на неговите социални политики и политики в областта на климата.  Ако тези ограничения за държавите членки бъдат одобрени, ЕС носи ясна отговорност да въведе постоянен инвестиционен механизъм на равнище ЕС с капацитет да изпълни своите социални и екологични цели и да финансира истинска европейска индустриална политика.”