Пламен Димитров в Кюстендил: Пред служебния кабинет има три спешни проблема

Пред служебния кабинет има спешни въпроси в поне три области. Едната е свързана с тази част от бизнеса, която изпитва сериозни затруднения в момента, става въпрос за индустрията като цяло. За това малко се говори, но кризата в Западна Европа е сериозна, Германия е трето тримесечие в рецесия. Трябва да се обърне внимание и още следващата седмица ще поставим въпроса. Вторият е енергетиката, там проблемът гори – идва 1 юли, когато електроразпределителните дружества трябва да започнат да купуват ток от енергийната борса и след това да го продават на населението по-евтино. Т.е. някой трябва да плаща този ток на ЕРП-тата, а няма решение как ще се финансира този първи етап на либерализацията на цените на бита. Третата тема, която може да изглежда далечна, но не е, е да стартира подготовката на бюджета за 2025 г. Вече сме месец април и много неща трябва вече да се проектират и планират.

Това каза днес в Кюстендил президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той и вицепрезидентът Огнян Атанасов посетиха града в рамките на националната кампания на конфедерацията “По-високи доходи с твоя синдикат”.

Димитров обясни, че целта на кампанията е да популяризира важните за пазара на труда промени, които следват от транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне и Директивата за прозрачност на заплащането, както и от вече въведеното в Наказателния кодекс криминализиране на нарушаването на правото на синдикално сдружаване.

Предишното правителство не свърши нищо по транспонирането на директивата за адекватните минимални работни заплати, а срокът за това изтича на 15 ноември тази година. Чрез въвеждането ѝ в законодателството ни могат да бъдат намерени устойчиви механизми през колективното трудово договаряне на секторно, браншово и национално ниво, така че доходите да са по-справедливи. Те няма да станат автоматично по-високи, но това, което произвеждаме заедно, ще може да се разпределя по-справедливо. Показват го всички доклади на ОИСР, МВФ, ЕК, обясни президентът на КНСБ.

Той посочи, че в България покритието с КТД е все още ниско – 20-25% от наетите, а директивата предвижда във всяка страна членка да стане 80%. Охраняването на правото на синдикално сдружаване вече е факт чрез промените в Наказателния кодекс, които криминализират нарушаването му. Една от целите на кампанията е да разясни, че реплики и действия от работодатели като “в моята фирма синдикати няма” трябва да бъдат забравени. Това е престъпление, което се наказва със съд и затвор, каза Димитров. Той обясни, че по време на кампанията КНСБ ще направи списък на работодателите, които плащат предимно минимална работна заплата – нещо, което не може да бъде реално и говори за сив сектор. След това конфедерацията ще иска проверки на тези фирми от контролните институции как се спазват правата на хората.

Президентът на КНСБ посочи, че Кюстендил е една от областите, в които процентът на хората, наети на МРЗ, е висок – 36,5 на сто. Имам известни съмнения дали всички работят само на минимална работна заплата. Трябва да си дадем сметка, че това трябва да се прекрати, то вреди на всички – и на хората, и на фиска.

За да има справедливост, трябва да има прозрачност. Това ще се постигне и чрез въвеждане в законодателството ни на приетата през лятото на миналата година директива за прозрачно заплащане. Тя предвижда отпадане на т.нар. фирмена тайна чрез публикуване на заплатите на фирмените сайтове по длъжности и категории.

Променят се правилата на играта и целта на нашата кампания е всички да го разберат, категоричен бе Димитров.

В Кюстендил той разговаря с кмета на града инж. Огнян Атанасов. Акцент в разговорите бяха заплатите в държавната и местната администрация, възможностите за повишаването им, дейността на общинските предприятия, събираемостта на местните данъци, както и усилията за изграждане на общинска индустриална зона. По време на срещата Димитров посочи, че усилията трябва да бъдат насочени в посока изсветляване на бизнеса, както и че сивата икономика у нас остава голяма.

Заедно с председателя на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев и зам.-председателя на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България Христо Петров бяха посетени и ТЕЦ “Бобов дол” и Мини “Бобов дол”. Обсъдено бе бъдещето на сектора и как териториалният план за региона може да помогне за прехода към производство на енергия с по-ниски въглеродни емисии.

Сред темите бяха и реализираният в момента добив на въглища, повишаването на квалификацията на кадрите, както и възможна бъдеща преквалификация. Акцент в разговорите бе и рекултивацията на нарушени минни терени и подготовката на бъдещото им преобразуване за нови икономически дейности.

Пред мениджмънта на Мини „Бобов дол“ и ТЕЦ „Бобов дол“ бе представен и проектът за идентифициране и картографиране на наличните умения и нагласите за развитие на заети лица. Той се реализира заедно с МТСП. Чрез проекта, на базата на анкетна карта, се създава индивидуален трудов профил на всеки работещ за това какви са нагласите му за бъдещо професионално развитие. С отговорите на въпросите в анкетата всеки интервюиран има възможност да поясни какви са професионалните умения, които има в момента и в каква сфера на дейност би искал да се реализира занапред.

В центъра на града бе разположен информационен център, на който гражданите можеха да се запознаят с дейността на синдиката и да подадат сигнали за нарушения на правото на сдружаване, на синдикалните права, както и на трудовото законодателство.

В рамките на посещението на Пламен Димитров и Огнян Атанасов в Кюстендил се състоя и Регионален съвет на КНСБ в града.

„Независимо в какво състояние се намират браншовете или фирмите, целим реален ръст на доходите от 10% за 2024 г. Както се търсят кадри навсякъде, така и се наблюдава съкращаване на такива. Големият въпрос е как колективното трудово договаряне да стане ангажимент на държавата и да достигне до 80%“, заяви пред присъстващите президентът на конфедерацията.