КНСБ и представители на социалните партньори отдадоха днес почит на загиналите при трудови злополуки работници. Бяха поднесени венци пред мемориалната плоча, поставена пред сградата на конфедерацията в София. С едноминутно мълчание бяха сведени глави пред паметта на 87-те българи, изгубили живота си на работното място през 2023 г.
Тази година на 28 април – Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести работници, а също и Световен ден за здравословен и безопасен труд, световната синдикална общност насочва вниманието към необходимостта от действия за справяне с климатичните рискове за работниците.
„Всички заедно трябва да работим в посока на това да подобрим условията на труд. Безопасните и здравословни условия на труд са основно човешко право за всеки работник. Изменението на климата вече оказва сериозно въздействие върху безопасността и здравето на работниците във всички региони на света. Работниците са сред най-изложените на опасности. Необходими са съвместни усилия за разработване и прилагане на ефективни мерки за смекчаване и адаптиране за защита на работниците по целия свят“, каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов.
Сред присъстващите на събитието бе зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който каза: “Нека днешният ден е повод за това, прекланяйки се пред паметта на загиналите при изпълнение на служебните си задължения, че заедно можем да направим така, че числото на загиналите да е по-малко. Предлагам да се присъединим към призива на МОТ, който казва, че времето за действие е сега“.
Почит пред паметта на загиналите при трудови злополуки отдадоха и изпълняващият функциите управител на НОИ Весела Караиванова, изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ инж. Екатерина Асенова, председателят на БTПП Цветан Симеонов, представители на БСК, вицепрезидентите Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, председатели и представители на федерации към КНСБ и др.
Международната организация на труда е приела повече от 40 стандарта, свързани с безопасните и здравословни условия, които предоставят политически решения за справяне с последиците от изменението на климата върху общностите, работниците и предприятия. През юни 2023 г. Международната конференция по труда призова да се прилагат мерки за БЗР за всички работници, засегнати от свързаните с климата рискове и поискаха от МОТ да обмисли свикването на тристранна среща при екстремни климатични явления и променящи се метеорологични условия.
В доклад бяха представени доказателства, свързани с шест ключови въздействия на изменението на климата, които бяха избрани поради тяхната сериозност и мащаба на техните ефекти върху работниците: прекомерна топлина, слънчева ултравиолетова (UV) радиация, екстремни климатични явления, замърсяване на въздуха на работното място, векторни болести и агрохимикали.
Някои изводи от доклада са:
- Милиарди работници са изложени на опасности, изострени от изменението на климата;
- Работници в различни сектори са изложени на тези опасности, но някои работници, като селскостопански и други, извършващи тежък труд в горещ климат, могат да бъдат особено изложени на риск;
- Силни доказателства показват, че множество здравословни проблеми на работниците са свързани с климата, включително рак, сърдечно-съдови заболявания, респираторни заболявания, бъбречна дисфункция и психични заболявания, сред много други;
- Всяка година има приблизително 22,85 милиона професионални злополуки, 18 970 смъртни случая и 2,09 милиона загубени години живот, дължащи се на прекомерната топлина. Още хиляди умират от отравяне с пестициди, замърсяване на въздуха на работното място (повече от 860 000), слънчева UV радиация (близо 19 000 само поради немеланомен рак на кожата) и паразитни и векторни болести (около 15 000);
- Много държави са въвели нови закони за конкретно справяне с прекомерната топлина в работната среда. Те включват предимно максимални температурни граници и насоки за адаптивни мерки на работното място. За други въздействия от изменението на климата защитите за работниците са основно интегрирани в съществуващите БЗР или екологични разпоредби;
През изминалата 2023 г. в България наблюдаваме тревожна тенденция за увеличаване на смъртните случай при трудови злополуки, стана ясно от думите на Атанасов.
По информация на НОИ през 2023 година у нас са регистрирани 87 смъртни случаи – с 3 повече от 2022 г. Най-висок брой смъртни случай са отчетени в сектор „Строителство” – 22 бр. (2022 г. –15 бр.), следван от „ Сухопътен транспорт” – 14 бр. (2022г. – 17 бр.) и „ Търговия” – 9 бр. (2022 – 13 бр.).
Отчетените трудови злополуки през 2023 г. са 2709 – със 127 повече от тези през 2022 г.
Статистиката показва, че че в сектор „Транспорт“ са 212 бр., в „ Строителство“ – 206 бр., в Държавно управление – 203 бр.
През 2023 г. контролните органи на ИА „Главна инспекция по труда“ са извършили 48 570 проверки в 40 160 предприятия с 1 628 790 заети лица в тях. Общият брой на констатираните нарушения на трудовото законодателство е 229 801, като нарушенията на разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са 116 688 бр. През 2023 г. са се увеличили случаите, в които инспекторите по труда са приложили мярката спиране на обекти, машини и съоръжения, тъй като установените нарушения са застрашавали пряко живота и здравето на работещите.
КНСБ смята, че голяма част от отчетените трудови злополуки не се декларират пред съответните органи, докато смъртните случаи не могат да бъдат прикрити.
ЕКП инициира кампания „Да постигнем нулева смъртност на работното място до 2030 г., но въпреки настояванията на КНСБ, нашата страна все още няма програма за постигане на поне средноевропейски показатели по отношение на смъртните случаи на работното място. КНСБ апелира за актуализиране на нормативната уредба, регламентираща работата на институциите, отговорни за организацията, дейностите и контрола на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, предвид поставените цели в Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021 – 2027 г. и Националната програма по безопасност и здраве при работа 2022 – 2024 г.
КНСБ и Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов“ в продължение на 26 години изплащат стипендии на деца, които са загубили родителите си при трудова злополука. Сред стипендиантите има деца, които са загубили и двамата си родители.
Днес бяха връчени и годишните награди „Прометея“, с които КНСБ традиционно отличава работодателите, постигнали добри резултати за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Отличени бяха 140-то училище „Иван Богоров“ в София, като наградата бе връчена на директора Мая Зафирова.
Награда „Прометея“ получи и МБАЛ-Пазарджик. Призът получиха директорът на лечебното заведение д-р Красимир Темнилов и Елена Станчева, председател на синдикалната организация на КНСБ в болницата.
Отличена бе и „Загорка“ АД, представлявана от мениджъра по „Корпоративни комуникации и устойчивост“ в компанията Катерина Миланова.
