Над 200 хил. нарушения на трудовите права през 2023 г., най-много при възлагането на работа

Установени са над двеста хиляди нарушения, свързани с упражняване правото на труд (общо 229 801), най-много от тях са свързани с възлагане на работа извън задълженията на работника.

Това каза днес Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ, при  представяне на данните от деветия Годишен доклад за нарушенията, свързани с упражняване на правото на труд в България. Данните на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ за 2023 г. показват, че са извършени 48 570 проверки и са установени 229 801 нарушения, от които 111 983 са по осъществяване на трудовите правоотношения, 116 688 – по здравословни и безопасни условия на труд, а 1468 са неизпълнените предписания.

Средно при една проверка се констатират по пет нарушения. Фирмите са дали близо 15 млн. лв. за глоби и влезли в сила постановления от контролните органи, а през 2022 г. сумата е била 11 млн. лeва. “Работодателите, вместо за глоби, могат да използват тези средства за подобряване на условията на труд, за закупуване на защитни работни облекла, за социални придобивки и др. Броят на нарушенията в сравнение с миналата година се е увеличил, както и средният брой нарушения при една проверка – там ръстът е с близо 20%”,  обясни вицепрезидентът на КНСБ.

Докладът е изготвен от КНСБ по предоставена за целта информация от:
– ИА „Главна инспекция по труда“ – обобщена информация по някои въпроси от обхвата на контролната дейност на Агенцията ;
– Системата за мониторинг на нарушенията и юридически консултации на КНСБ;
– Основните членове, регионалните структури и доверените адвокати на КНСБ;
– Сигнали от мобилното приложение на КНСБ – VOX KNSB;
– Сигнали на наши членове и граждани, публикации в средствата за осведомяване и социалните мрежи.

“С натиск от страна на КНСБ и социалните партньори искахме в ГИТ да бъдат назначени достатъчно инспектори, които да могат да покрият проверки на място във фирми. Тоест искаме повече инспектори, извършващи съответните проверки – нужна е държавна политика в това отношение, заплатите там са ниски, апаратурата, с която разполагат, не е на добро ниво, а броят на инспекторите – поради липса на хора – не може да покрие всички сигнали. Те перманентно са поставяни под заплахи и натиск”, посочи още Капитанов.

В структурите на конфедерацията за миналата година са постъпили 17 038 сигнала за нарушения, свързани с упражняване на правото на труд. Най-много – 3590, са заради здравословните и безопасни условия на труд, каза Капитанов и допълни, че има и немалко сигнали, касаещи заплащането на труда, работното време и почивките, ползването на отпуски, при започване на работа, спазване на синдикални права, осигурителни права, прекратяване на трудово правоотношение.

“Няма дейност от трудовото законодателство в България, която да не се нарушва по един или друг начин. Реалният брой на нарушенията е много по-висок от констатираните от КНСБ и ИА „Главна инспекция по труда”, тъй като за някои не се подават сигнали“, каза той.

Водещи в топ 10 на нарушенията на трудовите права у нас са: възлагане на работа, която не е свързана със задълженията на работника по длъжностна характеристика. работодателят не организира безплатни медицински прегледи, не се получава допълнително възнаграждение за работата на отсъстващ колега. Докладът сочи още, че при нарастващите нарушения на трудовите права у нас работодателите извършват действия, целящи закриване на синдикална организация, има откази от предоставяне на необходима информация за водене на преговори за КТД, а също така и възлагане на работа по време на отпуск/болничен.

Също така продължават практиките работодателите да налагат парични глоби, което намалява договореното възнаграждение, не се заплащат средства за командироване на служители, назначават се хора, които не са подписали трудов договор и др.

“Имаме установено право на работника за непрекъснатата му почивка – той не е длъжен да отговаря на инициирана от страна на работодателя комуникация по време на почивката си – чрез мейл, вайбър, по телефона или по друг начин“, подчерта националният секретар на КНСБ Величка Микова.

Най-много са постъпилите сигнали за възлагане на работа, която не е посочена в длъжностната характеристика – липса на организирани безплатни медицински прегледи, незаплащане на допълнително извършена работа, намеса на работодател в синдикални дейности, за липса на възможност за използване на целия годишен отпуск, за принудително и фиксирано във времето използване на отпуск, незаплащане на извънреден труд и др.

От подадените сигнали за нарушения на трудовите права, 3707 са подадени от хора с висше образование, 2107 – от хора със средно образование, 250 – с основно образование, 33 – с начално образование. Най-много сигнали са подадени от хората във възрастовата група 46-55 г.

„Най-много от подалите сигнали са потърсили съдействие от КНСБ, най-активно е потърсена помощ от Благоевград, Разград, Стара Загора, Шумен, Габрово и др.“, допълни Тодор Капитанов.

От думите му стана ясно, че все повече млади хора се интересуват от трудовите си права. “По повод 1 май решихме да стартираме информационна юридическа видео поредица в социалните мрежи, където всеки може да проследи какво може да направи, към кого да се обръща, как да действа по разбираем начин при нужда от съдействие, касаещо трудовите му права. Кампанията е наречена “Знам трудовите си права”. През месец май ще стартираме и свой подкаст за трудово-правни въпроси, казуси с участието на юристи и икономисти. Всеки, без значение дали е синдикален член или не, ще може да задава въпроси, свързани с трудовото правоотношение, нарушения и т.н.”, обясни още вицепрезидентът на КНСБ.

Също така КНСБ настоява за промяна в законодателството, за да бъде в интерес на работещите, а Кодексът на труда да не бъде един от най-нарушаваните закони в страната, каза още той. От конфедерацията настояват за засилване на контролните дейности на институциите, ангажирани със спазване на законодателството. По думите на Капитанов синдикалната организация ще продължи да настоява за транспониране на Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС и насърчаване на колективното трудово договаряне, което би трябвало да се осъществи до средата на ноември тази година.

КНСБ настоява още и за транспониране на Директива за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане.

В представянето на доклада участваха и вицепрезидентът Даниела Алексиева и националният секретар Иванина Янкова. Алексиева акцентира върху националната образователна кампания на КНСБ и СБУ “Моето първо работно място”, която се реализира от 13 години всяка учебна година съвместно с Министерството на образованието и науката в рамките на цялата страна. Тя цели да запознае завършващите училище с техните трудови, социални и осигурителни права.

“В 10 часа в час на класния имаме възможност да влезем и да подготим младите хора за тяхната първа работа. Все повече сме свидетели, че първата им работа не е след завършване на средното образование, а преди това – в сектора на услугите основно, а често работят и в сивия сектор без защита”, обясни Алексиева.

За 13 години в рамките на кампанията са подготвени над 400 хил. зрелостници (само тази година са 44 хил.) от 900 училища и над 2000 паралелки.

Презентация на данните от Деветия годишен доклад можете да видите тук.

Годишния доклад за 2023 г. можете да видите тук.