Пламен Димитров във Варна: Очакваме сътресения заради рецесията в Западна Европа

Очакваме сътресения в икономиката заради рецесията в Западна Европа. Четвърто тримесечие вече Германия е в рецесия. Намаляват поръчките в преработвателната, в химическата индустрия. Това вече води до съкращания. Например едно голямо голямо предприятие в Старозагорска област, което работи за износ, съкрати 130 човека преди месец. Най-големият ни производител на велосипеди, а и на Балканите, има 50 процента спад на поръчките. Горе-долу с толкова е съкратен и персоналът. Очакваме сътресения и в други сектори. Поради тази причина сме предложили заедно с работодателите промяна в Кодекса на труда веднага след изборите, за да се въведе общ механизъм за подкрепа на фирмите при намалени поръчки и продажби.

Това каза днес във Варна президентът на КНСБ Пламен Димитров, който бе в областта заедно с вицепрезидентите Даниела Алексиева и Тодор Капитанов в рамките на започналата в началото на април национална кампания на конфедерацията “По-високи доходи с твоя синдикат”. Проведени бяха срещи с ръководствата на предприятия в града, с работници, с кмета на Варна Благомир Коцев.

На пресконференция Димитров обясни, че предложеният механизъм за подкрепа на фирмите, които търпят спад на продажбите заради рецесията в Западна Европа, е с конкретни критерии и ще позволи да не се съкращават работници. Част от финансирането ще от фонд “Безработица”, а каквото не достига – от държавния бюджет.

В няколко сектора има напрежение в момента, каза още президентът на КНСБ. Относно това в сектор “Здравеопазване”, където с нарочни писма лидери на работодателски организации отказват сключване на нов КТД, Димитров посочи, че трябва да има среща не само с министъра на здравеопазването, а и с премиера. Този прецедент показва, че не вървим към устойчиво транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договоряне, а в обратна посока. Още другата седмица ще искаме среща със служебния премиер Димитър Главчев по тази тема. Притеснително е да се бойкотират преговорите по сключване на Колективен трудов договор в сектора, каза Димитров.

Той посочи, че с предложения за промени в Кодекса на труда, свързани с транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати, КНСБ настоява и за договаряне на национално ниво на три минимални заплати – за нискоквалифиран труд, за хора със средно и с висше образование. Започнали сме преговори от два месеца с работодателските организации и търсим формула и механизъм, които да предложим, обясни Димитров.

Той призова държавата да влезе във функциите си и да започне да изчислява Заплата за издръжка, като стъпи на одобрената от МОТ методология. Тя е с няколко величини – разходи за храна, здравеопазване, образование, жилищни разходи, свободно време.

Повишението на заплатите няма алтернатива. Между 12 и 15 процента трябва да бъдат увеличени тази година, категоричен бе Димитров.

Конкретно за Варна той посочи, че данните на НСИ показват, че средната заплата за областта е 1855 лв. Броят на заетите на МРЗ е 22,5 процента, което надвишава средната стойност за страната от 19,7 на сто.

Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов пък посочи, че сред най-честите нарушения на трудовите права, за които КНСБ е получила сигнали от област Варна, е отказ от работодателите да договарят работни заплати с Колективен трудов договор. Сигнали има и за това, че договореностите, залегнали в сключен колективен договор се разпростират за всички заети в дадено предприятие, не само за членовете на синдикалната организация и присъединили се към КТД.