Пламен Димитров: Основен приоритет е нарастване на реалната покупателна способност

Нарастването на реалната покупателна способност на доходите за нас е основен приоритет. Доходите са фундаментът, който може да доведе до устойчиво решение на проблема с липсващата работна ръка, до системно връщане на българи на нашия пазар на труда и до обръщане на демографската тенденция.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на провелата се днес среща с представители на Коалиция “БСП за България”, част от традиционните разговори, които конфедерацията провежда преди изборите за Народно събрание и за Европейски парламент. От страна на БСП участваха Кристиян Вигенин, който оглавява листата за ЕП и в Ямбол, Петър Кънев, кандидат-депутат от Бургас и Христо Проданов, който е кандидат от 23 МИР-София и от Кърджали. В дискусията се включиха председателите на федерации, които засегнаха проблеми от сферата на индустрията, транспорта, земеделието, публичната сфера, ВиК сектора, културата.

Димитров представи основни акценти от Меморандума за социално-икономическо развитие за периода 2024-2027 г., в който конфедерацията представя своята визия за актуалните приоритети и цели.

Меморандумът е проекция на нашите очаквания как се развива икономиката. Залагаме постоянен растеж на икономиката, който разбира се зависи от външни фактори, но очакваме в рамките на следващия мандат брутният вътрешен продукт да достигне 235 млрд. лева по текущи цени. При една добра функция на разпределение и запазване на фискалната стабилност и устойчивост на публичните финанси, това означава да могат да се финансират всички системи – соцалните дейности, образованието, здравеопазването, културата, заплащането на работещите в публичния сектор, обясни Димитров. Той напомни, че България е единствената държава в ЕС, която си е наложила сама ограничение да не могат да се разпределят повече от 40% от БВП през публичните финанси.

Димитров посочи, че очакванията на КНСБ са, ако икономиката продължи да расте, през 2027 г. минималната заплата да е 1511 лв., средната – 3280 лв. при заплата за издръжка от 1895 лв. Пазарът на труда генерира ръст на средната заплата без затрудения, независимо от заклинанията на бизнеса, че ще загубим конкурентоспособност. Ако има негативни процеси, те са заради рецесията в Западна Европа, а не заради неразумно увеличение на доходите, каза президентът на КНСБ.

Той посочи, че за конфедерацията са ключови въпросите за правото на сдружаване, на колективно договоряне и на стачка. Около тях в момента текат процеси на международно ниво и предстои да влязат в дневния ред и на бъдещия Европараламент. По искане на групата на работниците в МОТ Международния съд на ООН трябва да реши дали Конвенция 87 на МОТ (за свободата на сдружаване и закрила на правото на организиране) съдържа имплицитно правото на стачка или не.

Трябва да стигнем и до модерно уреждане на правото на стачка и в България. Законът за уреждане на колективните трудови спорове е приет преди действащата Конституция и е в рязко противоречие с гарантираното право на стачка в нея, тъй като урежда спорове на ниво предприятия. Няма стачка на браншово, отраслово или национално ниво, както казва Конституцията – за гарантиране на икономическите и социални интереси. Това е един горещ картоф, който ще сложим на масата, каза Димитров.

Запис от срещата можете да видите тук.