КНСБ представи приоритетите за конфедерацията в социално-икономическото развитие на страната през следващите четири години на среща с водачи на листи от коалиция Продължаваме промяната – Демократична България.
В поредната дискусия, която КНСБ организира с основни политически партии, участващи в изборите за Народно събрание и за Европейски парламент, участваха вицепрезидентите Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов, председатели на основни членове, а от страна на ПП-ДБ – акад. Николай Денков, Асен Василев и Никола Минчев.
Любослав Костов подчерта, че КНСБ иска минималната работна заплата да се тества през заплатата за издръжка, за да има адекватност. Той припомни, че през февруари МОТ прие дефиниция какво е заплата за издръжка и за първи път на наднационално ниво има консенсус на работници, бизнес и правителства, върху което да се стъпи. „Знаете, че КНСб изследва от 30 години заплатата за издръжка. Дефиницията на МОТ ни дава основание да твърдим, че и на национално ниво трябва да има институционални стъпки в тази посока. Например НСИ да изследва заплата за издръжка“, каза Костов. Той подчерта, че в разработения от КНСБ меморандум за социално-икономическо развитие на страната до 2027 г. конфедерацията предвижда, че средната заплата в края на периода ще стане над 3000 лв, а минималната – 1500 лв. При тази динамика на БВП според нас той ще достигне над 230 млрд. лв. след четири години, допълни още главният икономист на КНСБ.
Той подчерта, че в момента европейската икономика не стои добре, 11 страни ще отбележат дефицит от над 3 процента и напомни, че от години конфедерацията настоява да отпадне ограничението да могат да се харчат до 40% от брутния вътрешен продукт публични средства. Трябва да преразпределяме поне колкото страните в Западна Европа, а там е с 10 процента повече, добави Костов. Той напомни, че конфедерацията настоява и за необлагаем минимум и има конкретни данни до какъв ръст на потреблението ще доведе, като именно то е двигателят на растежа през последните години. „Споделяме вашето предложение за ръст на данъчните облекчения за деца. Мярката се доказа, че работи. Предлагаме цялостната ревизия в преразпределянето на отделните функции в бюджета – повече пари да се преразпределят за здравеопазване, за социални услуги като дял от БВП, за да се изравним със средноевропейските стойности. За да има реална конвергенция към другите страни, България трябва да отчита поне няколко процентни пункта по-висок ръст на заплатите, спрямо това, което отчитат немците, например. Производителността там е същата“, допълни директорът на ИССИО.
Той обясни на представителите на ПП, че конфедерацията ще разчита на тях за бързото транспониране на директивите за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне и за равното заплащане на половете, която пък ще осветли заплатите особено в мултинационалните компании, за да не се получава социален дъмпинг. „Всички проблеми на труда трябва да бъдат обект на дискусия както в отрасловите съвети, така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Казвам го, защото през последните месеиц не си спомням често да са се събирали тези съвети. Не са и вършили кой знае каква работа. Знаете за напрежението в здравеопазването. Ние сме онзи коректив, от който вие, като политици, имате нужда. Винаги сме били конструктивни и диалогични. Нашият призив е първа точка в работата ви да е политиката по доходите“, обобщи Костов.
Вицепрезидентът Огнян Атанасов постави въпроса за отпускането на 250-те млн. лв. от държавата за мините – дали ще в своята бъдеща политика от коалицията ще продължат започнатото или новото управление ще преразгледа решенията на предишното правителство, както често се случва. Устойчивите решения за развитието на въгледобивната енергетика ги няма все още, подчерта Атанасов. Той обясни, че в момента усилено се коментира т.нар. рекалибриране на Зелената сделка, което ще се наложи с новия състав на Европейската комисия. „Ние изоставаме драстично от Северна и Западна Европа по отношение на нисковъглеродните технологии. Нашата кампания за по-високи доходи в цялата страна съпадна с вашата. Посетихме над 80 предприятия през последните 2 месеца и половината от тях казват, че далеч вече не се конкурентоспособни. Тези технологии, с които те работят, в Западна Европа ги сзакриват, строят нови заводи. Преходът трябва да е по-плавен, за да може поне малко да се доближим до това, което правят в Западна Европа“, обясни Атанасов.
Председателите на федерации поставиха редица въпроси и проблеми от съответните сфери.
Председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева подчерта, че има смяна на генерациите в образованието с навлизането на много млади учители. Всеки от тях има нужда от поне 3 години за адаптация към системата и събиране на практически опит. Ето защо политиците трябва да дадат толеранс. Отделно в момента образователната ни система търпи трансформация от гледна точка на дигитализацията, изкуствения интелект, новите методи на преподаване.
Проф. Лиляна Вълчева, председател на ВОН, подчерта, че браншовият Колективен договор за системата на висшето образование е въвел правила и ред. Зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването акцентира, че от 25 години никой не решава проблема с хората без здравноосигурителни права, а това са 10 процента от населението. Той обърна внимание на болната в момента тема – преговорите за КТД. Федерацията настоява съотношението на основните възнаграждения на санитари, медицински сестри и млади лекари да е 1:2:3 като минимални работни заплати. Радославов обърна внимание и на проблема с обучените кадри, голяма част от които след завършването заминават в чужбина.
По време на дискусията бяха повдигнати и проблемите в „Български пощи“, земеделието, ВиК сектора.
Запис от разговора можете да видите тук.
