Благодарение на големия протест на миньорите и енергетиците, който двата синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“ направихме, бяха взети решенията, които да защитят поне в краткосрочен план работата на мините и на ТЕЦ „Марица Изток -2“. Тогава ви казахме, че не сме изпаднали в някакъв ентусиазъм – такива решения от днес за утре понякога вършат работа, но повечето от тях показват, че ако се спре само дотам, пак следват проблеми.
Това каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атансов по време на провела се вчера, 5 юни, среща с министъра на енергетиката Владимир Малинов за бъдещото на „Мини Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица Изток-2“. Участие в нея взеха още кметът на Стара Загора Живко Тодоров, изпълнителните директори на „Мини Марица-изток“ Тодор Тодоров и на ТЕЦ „Марица изток – 2“ Живко Динчев. Тя се състоя в административната сграда на мините в град Раднево. По време на срещата стана ясно, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще отпусне кредитна линия към „Мини Марица Изток“ 2 в размер на 100 млн. лева, които ще бъдат изразходвани целево във връзка с изпълнението на решението на Народното събрание държавата да отпусне средства за рекултивация на терените. (На 25 април тази година, когато се проведе протест на енергетици и миньори в София, Народното събрание гласува решение, според което от 2024 г. до 2028 г. всяка година бюджетът ще отпуска по 250 млн. лв. за рекултивация на терени в “Мини Марица Изток”).
„Радвам се, че чухме по-дългосрочна визия за това как ще работи мината, че има план, одобрен от колегите, и ще започне рекултивацията, както и че част от тези пари ще бъдат за заплати, което за нас е важно“, допълни вицепрезидентът на конфедерацията.
От думите му стана ясно, че синдикатите държат на искането си да видят по-дългосрочно развитие и допълни: „В медиите имаше публикации, че на Германия са отпуснати пак като държавна помощ – близо 2 млрд. евро за мините, за да ги затворят през 2038 г. заедно с ТЕЦ-овете, а не както казваха през 2030 г. Странно ми е как треперим тук вече един месец дали ще ни разрешат тези 250 млн. лева, при условие, че в онези страни се дават и се одобряват много бързо такива средства“, допълни Атанасов и уточни още, че процесите, с които започна да затихва въгледобивът, се случват ужасяващо бързо.
От думите му стана ясно също, че през 2026 г. влизат регулациите на Зелената сделка. „Всички се оплакваме от нея, но тя още не е реално задействана с всички законодателни промени и инструменти. Това, което най-много ни интерсуваше, е предоговарянето на системата за търговия с емисии. В момента тя е проблемът, за да имаме толкова висока себестойност на енергията, произведена от въглища. Вече бе затворена втората по големина въглищна централа в България – „КонтурГлобал“, което трябва да ни виси като обеца на ухото“, каза Атанасов и допълни, че проблемът е чисто пазарен по отношение на това как трябва да продължат да работят ТЕЦ 2 и мините в настоящите пазарни условия. „Енергийната ни сигурност все още е на базата, освен на атомната централа, на въглищата и енергийните ни централи“, подчерта той.
