На национално ниво твърде много държави следват подход за привличане на чуждестранни инвестиции чрез ниски заплати, ниски разходи, несигурен труд. Международните финансови институции дават съвети на съответното правителството, на министъра на финансите, на икономиката, че трябва да дерегулират, да преминат към ниски разходи, да бъдат по-ефективни, но не и да видят какви са последиците от това. И това е причината, поради която сега се намираме в ситуация на толкова голямо неравенство в целия свят, а дерегулацията води до икономическа несигурност на работниците, по-ниска производителност, намаляване на дела на труда, на доходите от труд на макроикономическо равнище, но също така и до намаляване на съвкупното търсене, а не до неговото увеличаване, което е от ключово значение за функционирането на икономиката.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който бе сред панелистите на специална дискусия по време на 112-тата сесия на Международната конференция на труда в Женева, посветена на 60-годишнината от приемането на Конвенция 122 за политиката по заетостта. Конвенцията е приета през 1964 година и днес продължава да е актуална в условията на множество постоянни и широко разпространени предизвикателства пред пазара на труда. Именно нейната актуалност, както и как тя може да се използва в подкрепа на макроикономическите рамки, насочени към заетостта, търговията, приобщаващата структурна трансформация, иновациите в обучението и развитието на умения и социалния диалог за формулиране на политики, бяха обсъдени по време на дискусията.
Димитров обърна внимание на съвременните проблеми пред заетостта и изтъкна, че за решаването им е ключово социалният диалог трябва да бъде възстановен на всички необходими нива: „На национално равнище, главно в националните тристранни съвети, включително с министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и икономиката. И за да се постигне този резултат, който в крайна сметка благоприятства структурната трансформация, това означава промишлена и секторна политика на национално равнище, която води до частни, но също така и до публични инвестиции, направени от правителствата в области като инфраструктура, зелена икономика, сектор на грижите, които всъщност ще доведат до достойни работни места с голяма добавена стойност, което, позволява по-високи заплати“, каза президентът на КНСБ.
„Да не забравяме, че заетостта в крайна сметка означава, че хората търсят работа, защото се нуждаят от пари, защото трябва да изхранват семействата си, а издръжката на живота е ключов елемент, когато говорим за политика по заетостта. Аз съм наистина щастлив, че най-накрая, след 80 години се върнахме към въпроса за заплатата за издръжка на живота и сега сме готови с определение и методология, които социалните партньори на национално равнище могат да използват“, допълни още Димитров.
112-тата сесия на Международна конференция на труда на МОТ започна на 3 юни и и ще продължи до 14 юни. В нея участват делегати на работниците, работодателите и правителствата от 187-те държави, членки на Международната организация по труда. Те обсъждат широк кръг въпроси, които имат дългосрочно въздействие върху света на труда. На 13 юни ще се проведе Учредителният форум на Глобалната коалиция за социална справедливост, на която КНСБ също е член.
