Пламен Димитров: България е на страната на губещите от Зеления преход

Няма работни места на мъртва планета, всичко обаче е в мярката. През март Китай прие поредната си 10-годишна програма за икономическо и индустриално развитие, в това число зелена и дигитална трансформация. За разлика от нашите икономически планове, там те се изпълняват и виждаме глобалната доминация на Китай в много сектори. САЩ се събудиха малко по-късно, но и те направиха каквото трябваше с ключови закони на администрацията на Джо Байдън – там зеленото и дигиталното беше свързано с индустриалното. ЕС започна да губи конкурентоспособност и опитът да бъдем най-активните и агресивните при полагането на зелените цели има своя принос и се вижда много ясно.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на форума “Green Transition Forum 4.0 – Новите перспективи пред Централна и Източна Европа”, който се провежда в София.

За последните 15 години европейската индустрия е загубила не само конкурентни позиции, а и 3 милиона работни места. Дали това е само заради Зеления преход може да се спори. Отвориха ли се новите работни места от Зелената сделка също може да се спори, както и кога и къде. Очевидно не е в Източна Европа, както виждаме от конкретния опит за България или не толкова, колкто ни се иска”, смята той.

По думите му дали инвестициите, които са нужни, ще може да бъдат организирани и как това ще се случи е ключов въпрос. Дори да се декалибрират целите на Зелената сделка, да се направят по-постижими във времето – макар и да няма време предвид климатичните промени – ресурсът, който трябва да се мобилизира е огромен. „Международната агенция по енергетика наскоро обяви данни, че между 4 и 5 трилиона щатски долара са нужни, за да може в глобален мащаб да се достигнат целите на хилядолетието и конкретно за зелените цели в световен мащаб“, каза той и допълни: „ЕК сметна, че 813 милиарда евро на година до 2030 г. е нужно да бъдат мобилизирани, за да може да бъдат изпълнени цели, които са поставени за Зелената сделка. Самата комисия признава, че за миналата година тази цел е изпълнена на половина. За 2023 г. около 400 милиарда евро са били мобилизирани – публични и частни инвестиции. Всичко това говори, че трябва да слезем на земята, за да видим как и дали можем да направим нещата прагматични и работещи, така че ЕС и европейските държави да не губят и да не търпят загуби що се отнася до работни места – особено в източната част на Европа. И това не само в енергийния сектор, но и в индустриалния“.

От думите на Димитров стана ясно още, че е нужно да се мисли в посока на това качествените работни места да се генерират от технологични решения – зелени и дигитални, които не са тези, които ни се предлагат през последните 15-20 г. в България на много места, включително в големи корпорации. „Технологии, които са в края на своето използване, все още идват в Източна Европа, най-върховите не идват при нас. Остават в Швеция, Германия“, припомни президентът на конфедерацията.

Пламен Димитров посочи още, че ключови са инвестициите с технологични решения, които могат да дадат ясна бъдеща добавена стойност и конкурентно предимства и оттам, разбира се, качество на работното място.

„Качествените работни места Европейската конфедерация на профсъюзите ясно ги е дефинирала с 9 измерения – между тях са правото на сдружаване в синдикати, правото на колективно трудово договаряне, това на справедливи заплати и др. Не говорим само за умения и знания, трябва да имаме яснота защо хората отиват да работят – не защото на работодателят му трябва работна сила, но и за да може благосъстоянието на техните семейства и деца да бъде добро. Тяхното бъдеще да бъде гарантирано. Затова вече говорим за заплати за издръжка“, каза още лекторът.

Президентът на КНСБ заяви още, че клубът на най-богатите в света също се притеснява за това как вече споменатите 5 трилиона долара може да бъдат мобилизирани. Що се отнася до България – по думите му – ние сме на страната на губещите от целия Зелен преход. „Да, можем да бъдем на страната на печелившите, но не сме. Цялата Зелена сделка трябва непременно да бъде ориентирана към регионите – да видим на микро ниво, не на макро, че никой нямало да бъде изоставен“, посочи още той и уточни: „В момента имаме работни места, които са добри. Пак комисията казва в свое изследване, че новите зелени работни места са по-малко сигурни – с по-малък достъп до колективно договаряне и синдикално организиране, по-зле платени от изгубените стари работни места. Как се справяме с това?“

“Интересува ни, освен да се гарантират работните места, да се изпълняват и социалните условности и изисквания, посочи той по време на форума. И ЕКП, и ние искаме директива за справедлив преход. В нея да пише – колкото е задължително България да изпълнява исикванията по Fit for 55 и Зелената сделка, толкова е задължително да отговаря и да изпълнява изискванията по тази бъдеща директива“, заяви още президентът на КНСБ.

Сред участниците в различните панели на форума днес са комисарят по заетостта и социалните права Никола Шмит и комисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Илиана Иванова, служебните министри на труда и социалната политика и на електронното управление Ивайло Иванов и Валентин Мундров, служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов, служебният заместник-министър на иновациите и растежа Георги Ангелов, служебният заместник-министър на образованието и науката Наталия Митева, бившият премиер Сергей Станишев, Марк Льометр, генерален директор на ГД “Научни изследвания и иновации” в ЕК, Светослава Георгиева, председател на Фонда към Европейския иновационен съвет.