Становище по актуализирания проект на Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК)

Публикуваме становище на КНСБ по актуализирания проект на Интегрирания национален план “Енергетика и климат”, изпратено до министерствата на енергетиката и околната среда и водите. 

 

Уважаеми господа министри,

ИНПЕК е важен документ за средносрочно планиране, който същевременно съдържа и дългосрочни прогнози за оценка на икономическо и енергийно развитие на страната. Документът определя националните цели по петте измерения на плана до 2030 г. – декарбонизация, енергийна ефективност и сигурност, вътрешен енергиен пазар, както и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. Същевременно ИНПЕК следва да обосновава националната позиция по отношение на общоевропейските цели и политики с оглед на националните особености и инвестиционни възможности.

Настоящето становище се основава на окончателната версия на ИНПЕК, публикувана за обществено обсъждане на 12.06.2024, която ще бъде изпратена в ЕК до края на юни т.г.

Националната рамка за България се задава от климатичните цели, които включват по-конкретни ангажименти, като:

  • Постигане на климатична неутралност до 2050 г.;
  • Приемане на национална цел за намаляване на емисиите на ПГ до 2030 г. спрямо 2005 г. за секторите извън ЕСТЕ (сграден фонд, селско стопанство, отпадъци и транспорт) съгласно Регламент (ЕС) № 2023/857 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г. в размер на 10% в сравнение с емисиите си през 2005 г.;
  • Гарантиране, че сумата на емисиите и поглъщанията на парникови газове в сектора LULUCF (сектор Земеползване, промените в земеползването и горското стопанство), постигната през 2030 г., не надвишава поглъщанията, след прилагане на гъвкавостта, предвидена в регламента, като заложената цел е определена на 9 718 ктона CO2 еквивалент.

КНСБ отбелязва, че посочените цели отразяват изцяло целите в пакета „Подготвени за 55“, като липсва оценка на възможностите на страната за тяхното изпълнение.

По отношение целите в сектор на сектор енергетика КНСБ счита:

  1. Разчита се основно на изградени нови мощности, използващи енергия от ВИ (основно вятърна и слънчева енергия), с капацитет до 7 673 MW.

Като цяло изпълнението на целите за нови фотоволтаични централи е напълно изпълнимо, с оглед текущата тенденция за бързо развитие на тези мощности. По отношение на другите типове ВЕИ, залаганите прогнози са пожелателни – има ограничени проекти за вятър на сушата, а за тези в морето дебатът тепърва предстои. Проектите на биомаса се оказаха трудни за реализация у нас, а проекти за геотермална енергия са все още на фаза на обсъждане.

Тази ситуация дава основание да се заключи, че при планиране на мощностните баланси основно внимание следва да се обръща на фотоволтаичните централи и на подходите за тяхното балансиране. 

  1. В този смисъл за постигането на целта в сектор електрическа енергия е важно насърчаването на инвестициите за развитие на електропреносната и електроразпределителните мрежи на страната. По тази тема в ИНПЕК вниманието е насочено основно към европейските инструменти за подпомагане, а отсъства оценка за националния принос.
  2. За сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане е определен дял от 43.66% на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане през 2030 година. Тук следва да се отчитат изискванията по Директива към нови или значително преоборудвани инсталации за комбинирано производство на енергия, преките емисии на въглероден диоксид, дължащи се на комбинирано производство на енергия, при което се използват изкопаеми горива, да са под 270 g CO2 на 1 kWh енергия. Когенерациите, които са в експлоатация преди 10 октомври 2023 г., могат да се ползват с дерогация от това изискване до 1 януари 2034 г., при условие че имат план за постепенно намаляване на емисиите, така че да достигнат прага от по-малко от 270 g CO2 на 1 kWh до 1 януари 2034 година.

Следва да се посочи, че дори за комбинираните инсталации с природен газ, тези нива на емисии са трудно постижими, без смесване с водород. От друга страна в ИНПЕК не са цитиране планове на основните топлоснабдителни дружества, от които да личи подготовка за постигане та такива цели при отчитане на лимитиращите изисквания. Това показва, че залаганите прогнози за развитие на централизираното топлоснабдяване са твърде оптимистични.

  1. За сектор транспорт е определен дял от 29.66% на енергията от ВИ в крайното потребление на енергия в транспорта през 2030 година, като се разчита на биогоривата и е предвидено потребление на зелен водород, произведен чрез използване на електрическа енергия от ВИ (вятърна и слънчева енергия). Също така електромобилността следва да допринесе за постигане на тази цел.

Сумарно се вижда необходимостта от допълнителни мощности от фотоволтаици, както и допълнителни инвестиции в мрежова инфраструктура и зарядни станции. И тук въпросът за постигане на тези цели в период от 6-7 години изглежда твърде общо разгледан.

  1. По измерение „Енергийна ефективност“ са определени национални цели за постигане на 11.6% намаление на потреблението на първична енергия и 10.7% намаление на крайното потребление на енергия до 2030 г. спрямо референтния сценарий 2020. Тези цели следва да се оценяват с потенциала на крайните потребители да вземат участие в процеса на обща модернизация.

В този смисъл следва да се оцени пряката връзка с планираното поетапно премахване на регулираните цени на електрическа енергия, като прогнозите са този процес да приключи до края на 2025 г. Наистина в ИНПЕК е посочено, че сред основните приоритети и цели в политиката на България в областта на енергийната ефективност са тези за повишаване жизнения стандарт на населението и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, но тези ключови аспекти за успеха на Плана са насочени към други, най-често липсващи, стратегически документи – например Социалният план за климата, който ще бъде изготвен и представен на Европейската комисия до 30 май, 2025 г.

  1. Справедлив енергиен преход

Въпреки, че ИНПЕК няма за цел да осигури справедлив енергиен преход, Планът има пряко отношение към прогнозите за работа на въглищните централи, а от там и за планиране на действията по Териториалните планове за справедлив преход.

КНСБ посочва, че същевременно в обхвата на глава ПОЛИТИКИ И МЕРКИ няма планирани мерки в този смисъл. При обсъждане на измерение „Декарбонизация“ и измерение „Енергийна сигурност“ е поставено ударение върху природния газ, като заместващо гориво, а по отношение на комплекса Марица изток в детайли са представени плановете за преквалификация на заетите лица, както и намерение процесът по затихване на добивните дейности да се обвърже с нов план за водене на минните работи и реализирането на дейности. До 2030 г. ранното извеждане от експлоатация на електроцентрали на твърдо гориво и краткият срок за изпълнение на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници водят до намаляване на износа и поставя под въпрос осигуряването на фонд „Енергийна сигурност“ в страната.

КНСБ обръща внимание, че в ИНПЕК са разгледани относими рискове при сигурността на доставките, като е посочено, че най-същественият риск е свързан с волатилността на пазара на природен газ на европейските борси. При това не се отчита, че централите, използващи местни въглища произвеждат значителна част от електрическата енергия и осигуряват ценни услуги, необходими за надеждното функциониране на електроенергийната система и така допринасят за енергийната сигурност на България. По този начин ролята на природния газ като заместващо гориво е изведена като национален приоритет, които да компенсира бързото намаление на производство от въглища.

В пожелателна форма е посочено, че усилията на България ще бъдат насочени към одобряването и прилагането на механизъм за капацитет, който да гарантира сигурността и адекватността на системата и ще даде възможност на производителите на електрическа енергия да получат допълнителни финансови приходи за участието си на пазара.

Визията за състоянието на електроенергийната ни система е изцяло насочена към бъдещата комбинация от ВЕИ и АЕЦ. В енергийния сектор е предвидено спиране на използване на въглищата до 2038 г., докато делът на ВИ в брутното производство на електрическа енергия почти се утроява, достигайки 47.9% през 2030 година. По време на този преход електроенергийната система на България се поддържа отчасти от газови електроцентрали с допълнителни 0.43 GW в сравнение с 2022 г., но основно от увеличеното използване на слънчева фотоволтаична енергия (+4.63 GW), вятърна енергия на сушата (+1.28 GW) , офшорна вятърна енергия (+0.5 GW) и водноелектрически централи (+0.28 GW).

Както беше посочено по-горе, осъществяването на нови вятърни проекти е под въпрос, при това следва да се очаква възможността за значителен дял на производство от природен газ към 2030 година, което не е добра стратегия за страната ни.

ИНПЕК обсъжда включването на потребителите в предоставянето на бавен третичен резерв, чрез намаляване на потреблението при дефицит на мощности в ЕЕС, което е реализирано чрез разработването на правила и проведения първи търг през октомври 2018 г. Това увеличава източниците на балансиране и потенциала от диспечируеми мощности, на разположение на оператора, съответно намалява разходите за балансиране. Същевременно ИНПЕК не обсъжда причините за почти пълното отсъствие на такива услуги у нас до сега. Това отново извежда въпроса за пряката приложимост на практики от други страни у нас.

Следа да се посочи, че с пускането в експлоатация на два нови атомни блока в атомната електроцентрала през 2035 и 2040 година, участието на страната ни на регионалните пазари значително ще се повиши. Така след период на внос на електрическа енергия за балансиране, се очаква износът да се увеличава значително, което означава, че новите мощности следва да имат ценова устойчивост на пазара в периода до 2050 година.

  1. Моделиране, използвано за прогнозиране

В съответствие с договорното споразумение между Министерството на енергетиката на България и E3-Modelling S.A. относно Актуализиране на прогнозните сценарии за развитие на националната енергийна система за целите на ИНПЕК на Република България, са разработени два сценария WEM (със съществуващи политики и мерки) и WАM (с допълнителни политики и мерки). С помощта на модела е извършен анализ на енергийната система и са представени резултати за секторното търсене на енергия по гориво, микса за производство на електрическа енергия, цените на електрическата енергия, нивата на емисии на CO2 от изгарянето на гориво, емисиите на парникови газове от процеси, които не са свързани с енергията, както и въздействие върху сигурността на енергийните доставки.

КНСБ препоръчва България да се придържа към сценария без допълнителни политики и мерки, тъй като такъв сценарий съответства на текущите финансови възможности на населението и бизнеса, и отчита обявените възможности за европейска подкрепа.

КНСБ обръща внимание, че използваният модел за енергийно планиране е адаптиран към спецификите на българската енергийна система, като стъпва на апарата за математическо моделиране PRIMES. Следва да се посочи, че при обсъждане на ИНПЕК през 2019 година, към този модел имаше критики, а и ЕК вече преминава към други базови модели (модела METIS). Наложително е при представяне на ИНПЕК за обществено обсъждане е да бъдат предоставени и таблиците с изходна информация и резултатите на модела, за да се изведат обосновани изводи при независим анализ.

Моделирането дава основните прогнози за развитие на пазари на газ и електроенергия. Следва да се отбележи, че значима част от информацията за енергийни цени отразява само резултати от моделиране по сценарий WEM. Също така е видно, че до 2030 г., при прогнозираните цени на въглерода, секторът за производство на електрическа енергия самостоятелно намалява емисиите на CO2 в енергетиката с 20.66 милиона тона CO2 или 82% намаление в сравнение с нивата от 2022 година, т.е. енергийният сектор има основна роля в осъществяване на декарбонизацията у нас.

В следствие на такава стратегия, от една страна е показано очакването производствени капацитети на въглища да намаляват постепенно, съответно 1,99 GW през 2030 година и 1,05 GW през 2035 година, но тяхното натоварване е минимално, особенно към 2035 година. КНСБ отбелязва, че липсва анализ на процеса на намаляване на мощностите и как това ще се отрази на работната сила. Важно е да се отбележат очакванията през разглеждания период за нарастване с близо 84% на енергийните мощности, използващи природен газ, като през 2040 г. същите ще достигнат до 2.69 GW. Това общо показва тенденцията за заместване на въглищата от пририден газ, което по същество означава заместване на местен ресурс с вносна суровина.

В прогнозата на сценарий WEM, потребителските цени на електрическата енергия показват преходно увеличение през 2025 г., нараствайки с 16.6% спрямо цените от 2022 г. Според авторите на модела това се дължи преди всичко на продължаващото участие на електроцентралите на твърдо гориво, които допринасят с 29.1% за брутното производство на електрическа енергия, но тази тенденция продължава и към 2030 година. Едва от 2035 г. се очаква цените на електрическата енергия постепенно да намаляват.

Очакванията са цената на електрическата енергия за потребителите в страната през разглеждания период да се движи в диапазона 73.6 ÷ 110.7 EUR/MWh, като най-високата стойност е през 2025 г. – 110.7 EUR/MWh, а в края на периода през 2050 г. да възлезе на 92.4 EUR/MWh. КНСБ отбелязва, че от представения материал не става ясно по каква методика са формирани тези цени и не съществува ли опасност от подвеждане на производители и търговци на енергия. За разлика от това допускане, потребителските цени на природния газ не търпят особенна промяна и са в съответствие с прогнозираните международни ценови тенденции.

В допълнение преходът към въглеродна неутралност в промишлените сектори изисква мобилизиране на капитал за инвестиране в напреднали технологии и оползотворяване на топлина. В сравнение с прогнозата на WEM, сценарият WAM показва необходимостта от инвестиране на допълнителни 10-38% повече средства, за да може индустрията да се декарбонизира ефективно, без да има яснота за необходимите средства.

КНСБ отбелязва като слаба страна на ИНПЕК недостатъчната оценка за необходими финансови ресурси за всички обвързани политики, както и оценките за това, кои мерки могат да се реализират с национално финансиране и за кои мерки е необходима допълнителна подкрепа от ЕС. Това е и една от бележките на ЕК, която е съществена и следва да й бъде обърнато внимание.

Друг важен аспект на ИНПЕК са приоритетите при средносрочно планиране на енергийно и особенно на електроенергийното развитие.

Запазването на дела на централизираното топлоснабдяване и комбинораното производство на енергия, при това със заявки за тяхното „позеленяване“, изисква съществено по-детайлна разработка по отношение на целеви политики и мерки, а не общото изброяване на възможните решения. Въпросът за източниците за финансиране на тези амбиции и тук остава ключов фактор за успех.

Въпросът за използването на биомасата е пренасочен към Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018 –2027 г., но в 10-годишните планове на ЕСО, мощностите на биомаса имат твърде скромно участие. Това показва, че липсват условия за развитие и практически не се разчита на такива мощности. Важен аспект е, че и сега основният дял на консумация на енергия от ВЕИ у нас се дължи именно на изгарянето на горска дървесина, но това нито е „зелен“ източник на енергия, нито осигурява здравословна градска среда. Замяната на неефективното изгаряне на дървесина или на въглища в населените места са значими проблеми, които не намират адекватно решение.

КНСБ отбелязва, че важният въпрос за работата на въглищните централи е разгледан основно през призмата на пазарната оценка по себестойност и възможностите за конкурентна реализация на произведената електрическа енергия. По тази причина като в ИНПЕК, така и в 10-годишните планове на ЕСО може да се види въвеждането на нови блокове на природен газ, както и ускореното намаление на производството от въглищни централи. От технологична гледна точка това е едно възможно решение, но от ресурсна гледна точка това е неустойчив подход, при който се заменя национален ресурс с вносна суровина.

Именно запазването на националния енергиен ресурс – лигнитните въглища, е основен стратегически въпрос.

ИНПЕК отразява сегашната пазарна конюнктура, при която въглищните ни централи не мoгат да постигнат устойчива реализация и натоварването им е на границата на технологичната допустимост за работа при ниско натоварване. При тези условия частните собственици предприемат стъпки за прекратяване на производството от въглища и се насочват към други алтернативи. С администратини мерки се правят усилия за подкрепа на държавната централа, но това е година за година и не дава устойчив хоризонт за планиране, както на работата на централата, така и за работата на мините. При това ИНПЕК разглежда алтернативите за развитие, включително мерките за справедлив преход, единствено през призмата на целите за декарбонизация и енергийна ефективност, тъй като следва определен от ЕК формат на разработване на документа.

КНСБ подчертава, че националните решения следва да бъдат изведени ясно в Енергийната стратегия, включително по отношение на подкрепата за инвестиции през Териториалните планове за справедлив преход, през Плана за възстановяване и устойчивост и през REpowerEU.

В тази връзка при обсъждането на окончателния текст на ИНПЕК следва да се настоява за:

  1. Включване на подкрепа по линия на програмите за научни изследвания и иновации специално за лигнитните въглища като суровина;
  2. Ограничаване на държавната подкрепа за частни проекти за производство на електрическа енергия от природен газ;
  3. Въвеждане на задължения, при получаване на държавна подкрепа за частни проекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ, доставките и услугите от местен източник да са поне 30%.
  4. Представяне на Енергийна стратегия в кратки срокове и с ясен приоритет за запазване на стратегическата национална независимост от вносни горива чрез подкрепа за запазване на експлоатационната готовност за доставка на въглища от Мини Марица изток, както и за запазване в добро експлоатационно състояние на блоковете в ТЕЦ Марица изток 2. Също така Енергийната стратегия следва да даде насока за поддържане на стратегически студен резерв от лигнитни въглища.
  5. Възможностите за поддържане на работоспособни енергийни блокове на въглища и свързаните с това въгледобивни участъци са все по-ограничени, поради което за постигане на финансова устойчивост на държавните дружества са необходими планове за възстановителни дейности и промяна на предназначението за нови индустриални дейности.

Изхождайки от плановете за мащабна модернизация на енергийни съоръжения и системи до и при потребителите, е необходимо развитие на комплекс от съпътстващи програми, като:

  1. Програма за национално индустриално развитие;
  2. План за повишаване на доходите и покупателната способност на домакинствата;
  3. Запазване на кадровия потенциал, особенно в рамките на големите предприятия, при които наличието на колективно договаряне осигурява защита при условията на волатилни пазари, но и условия за кариерно и квалификационно развитие в индустриалните предприятия у нас.

КНСБ изразява разочарование и подчертава, че дадените кратки срокове за преглед и обсъждане на проекта на актуализиран ИНПЕК със социалните партньори, преди неговото изпращане в ЕК противоречи на добрите практики за социално партньорство.

Във връзка с това предлагаме българското правителство да поиска нова отсрочка за предавана на плана, предвид евентуални промени в състава на ЕК.