Пламен Димитров в Стара Загора: Трябват спешни решения за енергетиката, индустрията и бюджетните системи

Три теми са с изключителна важност в момента и не могат да чакат формиране на ново правителство. Независимо каква е властта, трябват спешни решения за енергетиката, индустрията и бюджетните системи.

Това каза днес, 9 юли, на пресконференция в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той е на посещение в областта в рамките на започналата в началото на април национална кампания на конфедерацията “По-високи доходи с твоя синдикат”. Вчера бяха проведени срещи в “Мини Марица Изток”, ТЕЦ “Марица Изток” и “Брикел”, а днес в още осем дружества в региона. В разговорите с ръководствата им и със синдикалните членове участват и вицепрезидентите на КНСБ Огнян Атанасов, Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, както и областният координатор в Стара Загора Галина Кирчева.

“Години наред в енергетиката наблюдаваме, особено във вашия регион, безхаберие, обещания, които не водят до резултати, откровени лъжи от всички политически партии, които резултираха в загуба на работни места в конкретни предпрития. Заклинанията, обещанията за справедлив преход, че никой няма да бъде изоставен, ще намерим формулата как мините и тецовете да работаят нормално, се оказаха откровена лъжа и хората го виждат”, коментира Димитров.

Той акцентира, че 250-те милиона, за които бе взето решение от предишното Народно събрание да се отпуснат тази година на мините за рекултивация на терените, не са осигурени. До 15 юли тече срок, в който да се отговори на изпратени от ЕК 24 уточняващи въпроса, с които да се обоснове от България отпускането на средствата. Аргументът за тях е, че държавата десетилетие е подтискала цената на въглищата и с това е попречила на мините да формират фонд, с който да финансират рекултивационни дейности. Предвидените за период от 4 г. по 250 млн. лв. на година ще компенсират това, обясни Димитров. Поисканата от ЕК нотификация пък трябва да е за средствата за четирите години, за да не се прави едно и също всяка година и да могат да залегнат в разходната част на бюджета. Той посочи, че проведените вчера, 8 юли, срещи показват тревожност и невъзможност да се осигури нормално функциониране и изплащане на заплати в мините. Положението е критично, алармира президентът на КНСБ.

Най-спешното, коета искаме, е час по-скоро да видим гарантирани тези 250 млн. лв. в бюджета на държавата. Всички знаем, че ги няма. Трябва да се гарантира функционирането на мините, да не се заплашват работните места. Това значи финасирането да е ориентирано целево, допълни Димитров и обясни, че и това решение е палиативно, а главният въпрос е свързан с прераглеждането на Зелената сделка. Вероятно това ще се случи, като отделните държави членки лобират за различни неща. Някои настояват да се изключи авиационния транспорт от обхвата на сделката, други лобират за земеделския сектор, а представата в България, че “декалибрирането” ще обхване и енергетиката не е правилна. Ето защо страната ни трябва да намери партньорство на европейско ниво, в лицето на Германия, Полша, Чехия, евентуално Латвия, които имат интерес за промяна в частта на въглищната енергетика. Дали да се намалят изискванията, дали да се отложат – това е дебат, който трябва да се води с експертите. Всичко друго са заклинания и политически лъжи. Трябва да се формулират няколко прагматични искания и правителството да полага усилия, независимо дали е служебно, добави Димитров.

Той коментира и действията по Интегрирания национален план за енергетика и климат, чийто актуализиран вариант трябваше да бъде изпратен в Брюксел до края на юни. Ние го спряхме в този му вид, беше в нарушение на всички норми на партньорство, без да е коментиран с нас и с работодателите. Ако го бяхме пуснали в този му вид, страната ни щеше да има огромни проблеми, подчерта Димитров. При липса на енергийна стратегия ИНПЕК единствено съдържа визия за развитието на енергетиката – като мощности, потребление. В последния му вариант се предвиждат делът на ВЕИ енергията да е 34,5 на сто при първоначално предвидени 26,8 на сто, обясни вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Откъде ще дойдат парите за това? Ще трябва да ги плащаме всички ние, а ефектът от намаляването на емисиите не е толкова голям. Опитват се и да ни заблудят, че само с 1 евро ще се оскъпи цената за крайния потребител, посочи Атанасов.

Вторият важен проблем, за който са необходими спешни действия, е спадът в индустрията заради рецесията в Западна Европа и конкретно в Германия, която е основен търговски партньор на страната, обясни Димитров. Спадът на поръчките към предприятията през последните две тримесечия е експоненциален. Все повече компании, които работят за Германия и Западна Европа са в тежко състояние. Затова заедно с АИКБ внесохме предложение за промяна в Кодекса на труда и подкрепа за фирмите, които изпитват затруднения заради обективни пазарни реалност. Те трябва да получават подкрепа пред фонд “Безработица” и да могат да запазят работните места. Много други държави го правят, обясни президентът на КНСБ.

Действия са необходими и за да се осигури финансирането на бюджетните системи през тази година. Освен средствата за мините от бюджета трябва да се осигурят и 184 млн. лв., с които да се спазят изискванията на промените в Закона за висшето образование от тази година, с които заплатите на асистентите се обвързват като процент от средното възнаграждение за страната. Стои проблемът и с неподписания Колективен трудов договор в здравеопазването, който предвижда ръст на заплатите на медиците.

Изпълнението на бюджета е прилично, но проблемно, не е безоблачно. Капиталовите разходи са буферът отново. Има системи, които ще искат допълнителни средства и трябва да се осигурят в общата финансова рамка за тази година, обясни Димитров.