КНСБ ще изпрати на правителството предложения, които настоява да залегнат в управленската програма. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция за представяне на данните за заплатата за издръжка за последното тримесечие на 2024 г. у нас.
„За бюджета смятаме, че той може да бъде „вързан“ на 3 процента дефицит с може би други допълнителни приходни политики, със запазване на основните разходи и с увеличение на заплатите“, каза президентът на КНСБ и подчерта: „КНСБ настоява в Бюджет 2025 да се приемат заложените вече средства за провеждане на хоризонтална политика по доходите, която да води до минимум 10% ръст на заплатите. Има сериозно напрежение в много системи и ако в рамките на 6-7 седмици не се приеме Бюджет 2025, не съм оптимист нито за първите сто дни на правителството, нито за следващите, коментира той. Изтеглянето на бюджета от парламента за нас е лош знак, можеше да се направят корекции, без да се губи време„.
Той посочи, че конфедерацията настоява още да се разработи и приеме методология за измерване на заплатата за издръжка и това да стане център на политиката по доходите. Според него е нужно минималната и средната работна заплата по сектори да бъдат „отвързани“ от средната работна заплата за страната и да бъдат „вързани“ с тази за издръжка, защото тя отразява реалните ръстове на цените, идващи от пазара.
Димитров каза още: „В контекста на рекалибрирането на Зелената сделка, трябва да се разработи дългосрочна стратегия за индустриална политика, да се защитят транспорта, промишлеността и енергетиката. На база на анализа на НОИ и на ИСС за пенсионната система, трябва да се свика междуведомствена работна група и нейното усъвършенстване и развитие да се сложи във фокуса на приоритетите“.
Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов пък подчерта, че конфедерацията ще продължи да настоява във въгледобивните райони да започне детайлна оценка на активите и състоянието на комплекса „Марица-Изток“. По думите му трябва да се разработи генерален план за стратегическо преструктуриране и запазване на работните места. „Настояваме още Министерският съвет да приеме проекта на закон за компенсиране на работниците, които ще бъдат засегнати от зеления преход, и да го внесе в парламента“, допълни Атанасов. Той подчерта и искането на КНСБ за компенсации за енергийно бедните у нас заради увеличението на тока от началото на януари тази година. „Предложихме да се създаде орган, пряко подчинен на Министерския съвет, който да разработи механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства, преди либерализацията на пазара за битовите потребители“, допълни той.
Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов обясни, че България е вече три месеца извън срока за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колетивното трудово договаряне. „Това е основно искане на КНСБ пред новото правителство, надяваме се най-късно до края на март тя да бъде транспонирана в пълнота и най-сетне да се приеме планът за насърчаване на колективното трудово договаряне. Настояваме за спешни мерки при транспонирането и на други директиви – едната от тях касае принципите за равното заплащане на мъжете и жените“. Именно чрез нея отпада тайната на заплащането, припомни Капитанов, а работодателите трябва да имат ангажимент ежегодно да обявяват нивата на работните заплати, както и да информират работещите за разликите при заплащането при мъжете и жените по отделни длъжности.
„Ще се изисква и обявяване на обективни критерии, по които се определя работната заплата“, каза още той и допълни: „Няма как да пропуснем и Директивата за т.нар. дю дилиджънс, която задължава компаниите и техните подизпълнители да спазват трудовите, синдикалните права, социалната защита, правото на колективно трудово договаряне и правото на сдружаване в синдикални организации“. На вниманието на управляващите КНСБ ще постави и транспонирането на директивата за работещите през онлайн платформи, за да се определи трудовият им статус, тъй като в момента законодателството в тази сфера е плаващо.
