Приоритети на КНСБ и искания към новото правителство за спешни действия по ключови политики

Публикуваме приоритетите на КНСБ в пет сфери и съответно исканията към новото правителство за спешни действия по ключови политики, изпратени до Министерския съвет и съответните ведомства: 

 

I. Икономическа и подоходна политика

1. Ускорени стъпки за присъединяване към Еврозоната и ОИСР с цел достигане на БВП на глава от населението поне 70% и компенсация на един нает по паритет на покупателна способност (ППС) в размер на поне 67% от средноевропейските стойности към 2027 г.

2. Изготвяне на методология за официално измерване на Заплата за издръжка по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ, която да служи като референтна стойност за провеждане на ежегодна политика по доходите. Предприемане на действия за доближаване на МРЗ до тази Заплата за издръжка в контекста на европейската директива;

3. Да се възстановят бипартитните преговори между социалните партньори за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и категории персонал;

4. Преустановяване на връзката на всички краткосрочни обезщетения с МРЗ за страната, което води до допълнителен, неоправдан икономически и фискален риск за бюджета;

5. Ежегодна хоризонтална политика по доходите в обществения сектор, която да гарантира поне 10% ръст на заплатите на работещите в отделните сфери – образование, здравеопазване, земеделие, култура, транспорт, държавно управление;

6. Преструктуриране на данъчната система в България – 15/15/15, въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ и/или значително увеличаване на размера на данъчните облекчения за семейства с едно, две или повече деца. Възстановяване на 20% на намалените ставки на ДДС за хляб, брашно и ресторантьорски услуги;

7. Разработване на дългосрочна стратегия за индустриална политика, с която държавата да участва в националното стопанство с оглед постигане на по-висок интензивен икономически растеж. Чрез нея трябва да се постигнат значителни инвестиции в индустрии, свързани с нисковъглеродния преход, които максимално да оползотворят активите и потенциала на засегнатите сектори.

 

II. Социална сигурност

1. Въз основа на анализите на пенсионната система, подготвени съответно от МТСП и от ИСС, да се обсъдят и набележат със социалните партньори законодателни решения за повишаване на приходите ѝ, за отстраняване на допуснатите изкривявания на принципа принос-права, както и за повишаване адекватността на пенсиите по устойчиви и справедливи критерии и правила. Да се въведат и специфични мерки за постепенно изглаждане на разликите между пенсиите на мъжете и на жените.

1.1. В тази връзка, да се вземат предвид коннстатациите за България в Доклада за адекватността на пенсиите на Комитета за социална закрила и ЕК и препоръките на МВФ, преди всичко за наложителната финансова стабилизация на пенсионната система. На тази основа да се планират краткосрочни и средносрочни мерки за ръст на осигурителните вноски и дългосрочно повишаване адекватността на пенсиите;

1.2. С бюджета на ДОО за 2025 г. е наложително да се заложи ръст на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии“ поне с 2 – 2,5 п.п., а при средносрочните мерки да се предвиди и увеличение на вноската за УПФ от втория стълб на пенсионното осигуряване /2027-2028 г./ с поне 2 п.п., което бе договорено между социалните партньори още в 2015 г., но в последствие бе отменено.

2. С бюджетната процедура за 2025 г. да се предвидят първоначални стъпки на повишение на базовите приходни параметри и разходните политики, с които да се гарантират финансови възможности за постигне ръст на покупателната способност на всички трудови пенсии, в т.ч. и на максималната. За тази цел е необходимо:

2.1.Минималният осигурителен доход за всички осигурени лица, в т.ч. самоосигуряващите се да се установи най-малко на ниво МРЗ за страната /1077 лв., без да се допуска изключение за отделни групи осигурени лица /селскостопански производители, тютюнопроизводители и т.н./;

2.2. Максималният осигурителен доход е предвиден да нарасне през 2025 г. до 4130 лв. КНСБ настоява през 2025 г. да се планира с ръст, превишаващ този на МРЗ за 2025 г., от 15,4%. Това би означавало размерът му да се установи на 4327 лв. В дългосрочен план ръстът на този параметър трябва да превишава този на МРЗ и средния осигурителен доход, за да се гарантират справедливо правата на високодоходните групи.

2.3. Осъвременяването на пенсиите от 1.07.2025 г.  по „швейцарскотто правило“ /между 8 и 9 на сто/ да се приложи за увеличение размерът на максималната пенсия. Така тя да се определи в размер между 3672 – 3706 лв. като стъпка към постепенно увеличаване съотношението минимална – максимална пенсия и отпадане на т.н. таван. Със ЗБДОО изплащането на установения нов максимум може да се регламентира от началото на следващата година. Задържането на максималната пенсия увеличава броя на лицата с ограничен размер, което предизвиква и съответно нарастване на недоволните и ограничава стремежа към осигуряване на високи доходи;

2.4. Минималното обезщетение за безработица да се увеличи така, че месечният му размер да достигне поне нивото на националната линия на бедност за 2025 г. от 638 лв. Това означава минимален дневен размер на обезщетението за 2025 г. в размер на 30 лв.

3. С политиките на социалното подпомагане да се продължи приближаването на основния критерий за достъп до подпомагане – парично и/или в натура, до националната линия на бедност, която от своя страна да отчита и промените в т.н. малка потребителска кошница на стоки и услуги. Необходимо е ангажиментът за поне 30 на сто от ЛБ като база за определяне индивидуалния достъп до политики на подпомагане да се променя постъпателно и да нараства с няколко процентни пункта всяка година.

4. Да се предприемат незабавни мерки за трайно регулиране на проблема с т.н. енергийна бедност в съответствие с т. 4 от раздел III от настоящите приоритети.

 

III. Зелен и дигитален преход

1. Актуализиране на националните приоритети и цели за енергиен преход и климатични политики с участието на социалните партньори:

1.1. Изготвяне на позиция и активно участие на държавата в започналите процеси на предоговаряне Европейската зелена сделка, както и активно участие в изготвяне на новия проект на ЕК „Сделка за чиста индустрия“, съгласувано със социалните партньори;

1.2. Преразглеждане на проекта за Енергийна стратегия до 2030 г. с визия до 2050 г. в съответствие с целите на актуализирания ИНПЕК;

1.3. Определяне на националните приоритети за нисковъглеродни инвестиции, които могат да бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход:

1.4. Изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България;

2. В съответствие с целите на ИНПЕК правителството да представи генерален план за комплекса „Марица Изток“ в съответствие с решението на НС за прекратяване на въгледобива през 2038 г., съпроводен с решения за бъдещето на държавните активи и човешкия ресурс.

3. МС да представи законов регламент за Национална програма за компенсиране на работниците и служителите, засегнати от преструктурирането предприятията от въгледобива и производството на електроенергия от въглища, която да бъде одобрена от НС.

4. Съгласно заложеното в ИНПЕК, Министерски съвет да създаде Обсерватория за справяне с енергийната бедност като компетентен орган за разработване и администриране на мерките за подпомагане на енергийно бедните и уязвими клиенти, финансирани от бюджета и от Социалния климатичен фонд.

5. Гарантиране на справедлив дигитален преход, основан на дигитално управление, ориентирано към човека и ефективно регулиране на изкуствения интелект на принципа „човекът има контрол“.

 

IV. Социален диалог, колективно трудово договаряне и защита на основните права

1. Защита и укрепване на правата на синдикатите и работниците, включително всеобщото право на организииране, достъпа на синдикатите до работните места, правото на колективно договаряне и правото на стачка;

2. Пълно и ефективно въвеждане на директивите на ЕС:

2.1. Директива относно адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС;

2.1.1. Предприемане на спешни мерки за увеличение на покритието на колективното трудово договаряне, включително по отношение на заплащането, за работниците и служителите във всички икономически дейности;

2.1.2. Уреждане в Закона за държавния служител: правото на колективно договаряне на държавните служители; правото на информиране и консултиране на държавните служители; правото на представително облекло на работещите по трудови договори в държавни администрации.

2.2. Директива за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане;

2.3. Директивата на ЕС за надлежна проверка на корпоративната устойчивост;

2.4. Директива за комплексна проверка на корпоративната устойчивост;

2.5. Директива относно подобряването на условията на труд при работата през платформа;

3. Укрепване на демокрацията на работното място чрез засилване на колективното договаряне, въвеждане на актуална правна рамка за информиране и консултиране, участие на работниците в управлението на предприятията;

4. Ратифициране на Конвенция №190 на МОТ за насилието и тормоза на работното място и предприемане на законодателни мерки, гарантиращи отговорно поведение на работодателите по отношение на човешките, трудовите, социалните и синдикалните права на работниците, като в същото време изискват това и от обвързаните с тях фирми по веригата на доставките.

5. Привеждане на правните регулации за полагане на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.

 

V. Пазар на труда

1. Разширяване обхвата на обучението чрез работа (дуалната система за образование и обучение) чрез допълване на местата за качествено професионално обучение, съобразно технологичния процес;

2. Създаване на високотехнологични центрове за практическо обучение, стажуване и чиракуване на регионален принцип с участието на социалните партньори. Разширяване на мерките за информиране, професионално и кариерно ориентиране за търсени професиии и за индентифициране на дарби на лицата;

3. Въвеждането на трипартитния принцип в управлението и контрола на системата за УЦЖ и включване на социалните партньори, както и въвеждане на секторни фондове за квалификация и преквалификация, ориентирани към перспективни за икономиката ни сектори с разписан механизъм за отчисление на процент от годишната печалба, или от Фонд „Работна заплата” на всяко предприятие, за което работодателите да ползват данъчни облекчения;

4. Приемане на Национална програма за привличане на лица от българската диаспора и завръщането им в Република България, какъвто проект КНСБ е разработила;

5. Разработване и приемане на нов Закон за насърчаване на заетостта, чрез който да бъде провеждана ефективна политика по заетостта, отразявайки потребностите на хората и икономиката;

6. Модернизирането на АЗ трябва да продължи чрез предоставяне на нов вид комплексни индивидуални услуги за улесняване на преходите, чрез активиране на услугите по консултиране, ориентиране и информиране – на безработни и заети лица и на работодатели, чрез замяна на конвенционалните услуги с нови услуги по улесняване, упътване и насочване, ръководство, наставничество при управление на кариерата на лицата и осигуряване на високо качество на тези услуги, в т.ч. чрез публично-частни партньорства.