Как колективното трудово договаряне влияе на заплатите и условията на труд?
Този въпрос е във фокуса на Епизод 21 на Студио КНСБ – посветен на доходите и колективното договаряне. Темата бе и сред дискутираните в рамките на Юбилейната национална конференция „За сигурно бъдеще в зелените и дигитални промени“, с която конфедерацията отбеляза 35 г. от учредяването си на 18 февруари.
Водещ на подкаста е Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ, а гости в студиото са Мариела Маламатенова, зам.-председател на Федерация „Култура“, Павлина Петрова, главен експерт-юрист в СБУ и Любослав Костов, директор на ИССИО към КНСБ.
„От 2022 г. до днес се натрупа над 35% кумулативна инфлация, казвам с увереност, че компенсирахме ръста на доходите да бъде поне толкова, колкото беше тази инфлация. Данните на НСИ за хората, които имат и тези, които нямат КТД (според бранш, отрасъл, сектор), показват, че където има КТД заплатите са с между 5 и 21% по-високи. Или средно това е 14 на сто. Краткият отговор е 14% по-висока заплата за работника при тези, които имат сключен КТД, сравнено с тези, които нямат такъв“, каза по време на разговора Любослав Костов.
Павлина Петрова подчерта, че през последните 30 години СБУ има изградена практика за договаряне. „За периода 1995 – 2024 г. бяха сключени 17 колективни трудови договора. За договаряне в бюджетните сектори е изключително важно да участва като страна съответният министър на отраслово равнище и кметът на общинско ниво, обясни тя.
„Според мен нещата в културата, при нас, са глобално сбъркани – още, започвайки от процента от държавния бюджет. Във всяка една европейска държава той се движи около 1 на сто от БВП. Ние години наред сме заседнали на 0,5%, което явно не е достатъчно да финансира сектора“, заяви Мариела Маламатенова.
Гледайте Студио КНСБ | Podcast всеки петък и се абонирайте за нашия Youtube канал, за да следите за най-важното относно вашите трудови права.