Няма разлика в рамката (на стария и новия бюджет). Разходите растат с около 18,5 млд. лв., срещу които всички – и опозиция, и управляващи, и всички партии, тогава имаха остра реакция. Казаха, че трябва да се направи нещо друго, изтеглиха бюджета и внесоха същата рамка. Бързам да кажа веднага, че не е точно същият бюджет, защото в тези 18,5 млд. повече разходи има включени около 4 млд. от 2024 г., които не бяха включени в предишния бюджет, т. е. числата изглеждат същите, но не са съвсем.
Това каза в студиото на „Денят започва“ по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той поясни, че другата разлика е, че в приходите няма екзотични мерки, но има нещо друго, което според него е проблемно, а именно 30% повече приходи от ДДС, което е трудно изпълнимо.
„Капиталовите разходи също са надути. От тези 18,5 млд., най-големият разход са 7 млрд. в повече за капиталови разходи, от които сигурно половината от този ръст няма да се случи. Има и други такива кухи на входа и на изхода числа, които надуват общата рамка.“
Димитров изтъкна, че не се предвиждат големи преструктурирания по отношение на социалните разходи.
„Опитът да бъдат икономисани 400 млн. от ръста на пенсиите беше обречен и не знам защо беше направен, защото нямаше отникъде подкрепа. При положение, че имаш действащо законодателство, и то е даващо само 8,6%, а не някакви колосални числа за увеличение на пенсиите, и ти да се опиташ да го минимизираш, изглежда нелепо“, допълни той.
Президентът на конфедерацията посочи, че не са сигурни поне няколко милиарда от приходите. Как и откъде сме ги взели не е много ясно, защото не е сигурно, че ще постъпят.
Президентът на КНСБ подчерта, че доходите имат за цел да покриват разходите ни. „Миналата година МОТ направи нещо историческо през март – правителства и работодатели на глобално ниво се съгласиха каква е методологията да се изчислява заплатата за издръжка, която показва нужните средства на домакинствата да живеят нормално съобразно спецификата на дадените държави“, припомни Димитров.
Колкото растат цените, с толкова трябва да растат заплатите, за да можем да поддържаме покупателната способност нормална, посочи той и допълни: „Обезщетенията, когато говорим за възмезден доход трябва да бъдат свързани със същите тези числа. Когато говорим за праг на бедност – той е свързан със социалното подпомагане. Там бавно и полека го надграждаме, но понеже разходът е прекалено голям, пак не издържа бюджетът и в момента сме на около 30% от прага на бедност. Това е праг на най-долното ниво по отношение на необходими средства за издръжка, обясни президентът на конфедерацията.
Цялото интервю може да гледате тук.