Публикуваме Становище на КНСБ по проект на Закон за Държавния Бюджет на Република България за 2025 г., представено на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено днес, 24 февруари
- Макроикономическа среда и перспективи
Брутният вътрешен продукт на България за 2024 г. е прогнозиран да нарасне с 2,2% в реално изражение, като с основен положителен принос за неговия растеж за поредна година е вътрешното търсене. В номинален план БВП се очаква да достигне 201,5 млрд. лв., което представлява ръст от 8,8% на годишна база. Припомняме, че данните за абсолютния размер на БВП на няколко пъти бяха ревизирани в посока нагоре през последните няколко години. Също така трябва да се отбележи, че така направените допускания по отношение на икономическия растеж на страната в СБП 2025-2028 стъпват на Есенната макроикономическа прогноза 2024 на МФ. Изминалите от тогава почти три месеца показват, че направените към онзи момент изчисления са прекалено консервативни. Икономическата ситуацията се оказа по-благоприятна, като експресните данни за четвъртото тримесечие на 2024 г. показват, че БВП на България нараства с 3,1% на годишна база. Това означава, че реалният икономически растеж на страната за изминала година ще достигне 2,6-2,7%, което с 0,4-0,5 пр. пункта по-висока стойност от представеното в СБП 2025-2028. В тази връзка и номиналният размер на БВП ще бъде по-голям от прогнозираните 201,5 млрд. лв.
Частното потребление се прогнозира да се нарасне с 4%, движено от увеличението на реалния разполагаем доход на домакинствата, стабилното ниво на заетостта и на потребителските кредити. Това е поредното доказателство в полза на тезата, че активна политика по доходите, която да стимулира вътрешното търсене, води след себе си до по-висок реален икономически растеж, особено в условията на ниска степен на инвестиционна активност. Като основен момент тук се изтъква повишаването на заплатите (средно с 14%), което е доказателство за мултипликативния ефект върху реалната икономика. Неслучайно по данни на НСИ за трето тримесечие на 2024 г. ок. 75% от ръста на икономиката е директен резултат от крайно потребление.
Брутното образуване на основен капитал през 2024 г. е предвидено да отчете спад с 2,7% на годишна база, което потвърждава тезата, че инвестиционната активност в частния сектор остава твърде ниска за поредна година. Като особено неблагоприятна продължава да се затвърждава тенденцията за пореден път заложените в Бюджет 2024 капиталови разходи да не достигат планираното. Пример в тази посока е, че според официални данни на МФ, реализираните разходи по капиталовата програма към за 2024 г. са в размер на 6,85 млрд. лв. при планирани 10 млрд. лв. на годишна база.
Пазарът на труда продължава да се подобрява през 2024 г., като се очаква ръст на коефициента на заетост от 0,6%. За сравнение, през предходните две година 2022 г. и 2023 г. това нарастване бе по-високо – по 1,1%, основно следствие на процесите по възстановяване на пазара на труда след здравната криза. От друга страна, равнището на безработица продължава да намалява до 4,2% през 2024 г. Тези стойности са на границата до естествената норма на безработица, което показва че пазарът на труда като цяло се представя много добре по отношение на включването на безработните и обезкуражените лица в потока на заетите.
Компенсацията на един нает се очаква да нарасне номинално с 14,3% през 2024 г., което е пряк резултат от динамиката на пазара в частния сектор, както и на заложената в Бюджет 2024 политика по доходите. По този начин натрупаната през последните няколко години кумулативна инфлация бе компенсирана в пълна степен, така че да се даде възможност за реален ръст на доходите на работещите. Това се дължи на комбинирания ефект от политиката по доходите в обществения сектор през настоящата година и ръста на възнагражденията, осигурен от частния сектор.
През 2024 г. страната ни отчита намаляващи темпове на инфлация, като според прогнозите на МФ средногодишен ХИПЦ в размер на 2,6% и Дефлатор на БВП от 6,4%. Ситуацията с ценовите равнища постепенно се нормализира в рамките на настоящата година, като текущите стойности се приближават до препоръчителното ниво от 2%. Тази тенденция на ускорена дезинфлация (спрямо допусканията преди една година) е благоприятна както за българското общество, така и отваря възможност страната ни да покрие изискванията за ценова стабилност, според критериите от Маастрихт.
През 2025 г. е предвиден БВП по текущи цени да достигне 215,2 млрд. лв., или реален икономически растеж в размер на 2,8%. Нарастването на потреблението на домакинствата през 2025 г. се прогнозира да остане в рамките на 4%, като ще продължи да бъде сред основните двигатели на растеж. Допускането че номиналната стойност на БВП през следващата година би била по-висока от разписаното, е съвсем реално. Доказателство в тази посока е и фактът, че реалният икономически растеж за 2024 г. ще се окаже по-голям от предварително планираното.
Очакванията на МФ са инвестициите в основен капитал да отчетат сериозен ръст от 6,9% през 2025 г. Подобно е допускането и за динамиката на вноса, и като цяло върху външнотърговските отношения на страната ни. Въпреки това, вътрешното потребление като основен компонент за формирането на БВП, ще запази своята водеща роля, което отново мотивира необходимостта от политика по доходите, която не просто да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация, а да надгражда върху нея.
Оценките на МФ по отношение на ценовите равнища показват, че средногодишна инфлация за 2025 г. се очаква да бъде 2,4% /ХИПЦ/ и 3,9% /Дефлатор/. Тези нива затвърждават тенденцията за по-дългосрочно поддържане на приемливи ценови нива и през предстоящата година, което от своя страна създава благоприятна възможност за реално нарастване на доходите през следващия календарен период.
През 2025 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с нови 0,5% спрямо 2024 г., а коефициентът на безработица да намалее до 4,1%. Като цяло, положителната тенденция от предходните години се очаква да се затвърди. Безработицата ще продължи да следва своята посока на намаление през целия прогнозен период. Всъщност, за поредна година нарастването на МРЗ не доведе до спад в заетостта или ръст на безработицата, както често се твърди в публичното пространство.
През 2025 г. динамиката на компенсацията на един нает се очаква да се забави до 9,1%, следвайки тенденцията на намаляващи темпове на инфлацията. Традиционно този индикатор отбелязва малко по-високи стойности от прогнозираните, но в конкретика на 2025 г. това ще зависи и от провежданата политика по доходите в обществения сектор на страната.
Същевременно прогнозата на ЕК е в минимална степен по-висока на тази на МФ по отношение на растежа на БВП – 2,4% за 2024 г. (или с 0,2 пр. пункта) и 2,9% за 2025 г. (или с 0,1 пр. пункта). Подобна е картината и за допусканията, свързани средногодишно ниво на инфлацията за 2024 г., но с обърната перспектива.
Пред изпълнението на така представените параметри са налице и различни по естество предизвикателства по следните няколко ключови линии:
На първо място, потенциалният риск от изостряне на геополитическата ситуация в глобален план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава рискове пред реализирането на макроикономическата прогноза.
На второ място, публично представяните идеи от страна на водещи световни икономически центрове за прилагане от тяхна страна на активни протекционистки политики.
На трето място, ниската степен на усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) могат да доведат до ограничаване на потенциала за растеж на българската икономика.
В същото време има и други фактори, които могат да повлияят и в положителна посока. По-оптимистичните допускания в последната макроикономическа прогноза на МФ (както и тази на ЕК), особено по отношение на ръста на БВП спрямо начертаните планове преди няколко месеца, дават нужните аргументи. В тази връзка, съвсем реално е реализирането на по-висок растеж от очаквания, което би се отразило положително на износа и икономическата динамика в страната. Това от своя страна, би повишило реалния ръст на БВП, над тези 2,8% за 2025 г.
В заключение, оценяваме заложените параметри по отношение на макроикономическите индикатори и пазара на труда като по-консервативни спрямо реалните възможности на българската икономическа конюнктура. Налице е потенциал, особено ако не се реализират рисковете пред прогнозата, през 2025 г. националното стопанство да се представи по-добре от прогнозираното.
- Фискална политика и параметри през периода 2025 – 2028 г.
2.1 Основни фискални параметри
Планираният в ЗДБРБ 2024 дефицит на касова основа отговаря на 3% от БВП, или превишение на разходите над приходите с 6,2 млрд. лв. Тази цел бе изпълнена, като данните към 31.12.2024 г. показват, че дефицитът на касова основа е в размер на 6,14 млрд. лв., което отговаря на 3% от прогнозния БВП за 2024 г. По този начин е изпълнено условието на разписаното в чл.27 ал. 4 от ЗПФ, който поставя таван на възможното превишение на разходите над приходите до 3%.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2024 г. са в размер на 72 млрд. лв. Това е ок. 3 млрд. лв. по-малко от планираното при приемането на Бюджет 2024 и е следствие на неполучените траншове по Плана за възстановяване и устойчивост. Извършените разходи за 2024 г. са в размер на 3,4 млрд. лв. по-малко от планирани 81,5 млрд. лв. Причина затова бе фактът, че голяма част от проектите, заложени за реализиране чрез европейските програми и фондове и чрез капиталовата програма в държавния бюджет, не бяха реализирани в рамките на годината.
Трябва да отчетем също така и че забавянето при изпълнението на проектите и програмите ще измести голяма част от планираните за 2024 г. разходи в 2025 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2024 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2025 г. в неговата инвестиционна част.
Всичко това означава, че проблем на бюджета традиционно не са само и единствено разходите за по-високи пенсии или разходите за ръст на доходите. Проблемът е в инвестиционната активност и невъзможността да се планират и изпълнят по адекватен начин всички проекти, част от капиталовата програма. За 2025 г. е разчетен дефицит от 3%.
По отношение на разходите за периода 2025 – 2028 г. се наблюдава номинален годишен ръст, а като дял от БВП от 38,8%, през 2024 г. като се очаква това съотношение да нарасне до 42,4% в края на периода през 2028 г. Разбира се, всичко това зависи от динамиката на БВП по текущи цени, както и от изпълнението на самите разходи, особено в капиталовата програма.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава относително запазване на целия тригодишен период на дела им спрямо БВП. Като относителен дял от БВП за 2024 г. – 35,%, за 2025 г. – 41,9% и за 2026 – 40,4%, за 2027 г. – 40,0%, и за 2028 г. – 40,2%.
КНСБ настоява да отпадне текстът в ЗПФ, който определя таван на приходите и разходите като дял от БВП до размер от 40%. Подобен таван няма в нито една друга европейска държава. Освен това той има възпиращ ефект за това държавата да се доближава до преразпределителната сила на бюджетите на развитите страни в ЕС, където средното преразпределяне е 45 – 47%, а в страни като Франция минава дори 55%.
КНСБ не счита, че прекалено строгата фискална консолидация трябва да бъде цел на нашата икономическа политика задължително. Това по никакъв начин не допринася за по-бързото развитие на българската икономика. Ако стимулиращият ефект на фискалната политика липсва, в допълнение с липсата на парична политика от страна на БНБ поради наличието на Валутен борд, оставя страната ни в ситуация, в която може единствено да разчита на пазарните механизми да регулират дисбалансите в макроикономически план.
На следващо място, все по-упорито в последно време се говори, че разходите за „Отбрана и сигурност“ може да не се отчитат в бюджетното салдо и съответно да не влияят върху дефицита. Ако наистина на ниво ЕС се вземе такова решение в близко бъдеще, то за нас би било много по-логично да влязат в „дерогация“ и други разходи, които са също не по-малко стратегически, като например, разходите за „Образование“.
КНСБ продължава да твърди, че България трябва да разработи 7-годишен фискално-структурен план за консолидация на дълга и дефицита, а не 4-годишен, както е в момента. Това ще позволи по-ниска консолидационна стъпка на дефицита от едва 0,25 пр. п. на година, при заложени в момента минимум 0,4 пр. п. годишно. Настояваме това да бъде променено още с Бюджет 2026 г.
Съотношението на държавния дълг към БВП е 23,5% в края на 2024 г., при 21,9% в края на предходната година. Номиналният размер на държавния дълг към 31.12.2024 г. се очаква да нарасне с около 6,9 млрд. лв. в сравнение с нивото от 40,5 млрд. лв., регистрирано в края на 2023 г. и да достигне до 47,4 млрд. лв., което е под прага на предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2024 г. дългово ограничение от 48,0 млрд. лв.
Заложената необходимост от осигуряване на значително по-големи обеми ново дългово финансиране през 2025, 2026 г. и 2027 г. зависи до голяма степен от това дали фискалните и макроикономическите параметри ще се сбъднат. През 2025 г. максималният размер на новия държавен дълг се определя до 16,9 млрд. лв., а съотношението спрямо БВП се очаква да се повиши до 27,7%. В края на периода очакванията са за 35,2%.
Въпреки предвидените ръстове на държавния дълг и като номинал и като съотношение спрямо БВП, то страната ни няма дългосрочен проблем с дълга и като цяло сме в условията на фискална устойчивост в това отношение, тъй като темпът на ръст на БВП е сходен с темпът на поемане на нови заеми. Все пак, важно е да се следи за лихвените плащания, тъй като цената на дълга е предвидено да нараства за разглеждания период.
2.2 Политики в приходите и разходите
Според направените разчети в СБП през 2025 г. се прогнозира да е налице съществено нарастване на съотношението на приходите и разходите спрямо разчетения БВП. Причината затова са различните дискреционни мерки, който от МФ залагат във финансовата рамка за следващата година, като и политиките прилагани в отделните сфери на обществения живот.
По отношение на приходите за 2025 г. се предвижда те да достигнат 90,3 млрд. лв., което при прогнозен БВП от 215,2 млрд. лв. означава съотношение между двете величини от 41,9%. За сравнение през настоящата 2024 г. очакваните постъпления се очертават да бъдат около 72,0 млрд. лева, което отговаря на 35,7%. Така представени данни разкриват, че се планира ръст на приходите с 18,3 млрд. лв. или 25,4%. на годишна база. Тази сума е следствие на следните елемента:
- Нарастване на данъчно-осигурителните приходи като резултат от номиналното нарастване на БВП
- Заложените мерки за борба със сивата икономика, които да подпомогнат събираемостта през настоящата година.
- Постъпленията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)
Разделянето по елементи (представено на таблица 1) показва, че около 2/3 от допълнителните постъпления се очакват да бъдат по линия на данъчно-осигурителните плащания. Съществено повишение има при всеки един от основните данъци формиращи приходната част – ДДФЛ, ДДЮЛ, осигурителни вноски и ДДС. Влияние върху индиректните данъци, оказват и промените акцизни ставки, което е причината за ръст от 11% при тази група постъпления.
Представените разчети показват, че ръстът от данъчно-осигурителните приходи е в размер на 12,1 млрд. лв. или 20,7%. Най-съществено е очакваният ръст на приходите от косвени данъци, особено в частта на ДДС, където е предвидено увеличение от 1/3 или 33,6%. Аргументи на в СБП 2025-2028 за този ръст са свързани с естественото повишение на постъпленията от този данък следствие нарастването на БВП, възстановяването на намалените данъчни ставки от 01.01.2025 г., влизането на страната ни в Шенгенското пространство, новите мерки за борба със сивата икономика. По отношение на средствата от ЕС се предвижда ръст от над 100%, който е пряко зависим от реализирането на съответните реформи, които да позволят страната ни бъде бенефициент по следващите траншове от ПВУ.
Таблица 1: Консолидирана фискална програма – Приходи
(млрд. лв. и %)
| Консолидирана фискална програма за периода 2022 – 2028 г. | |||||||
| Показатели в млрд. лв. | |||||||
| 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| Приходи, помощи и дарения | 64,79 | 67,04 | 72,00 | 90,27 | 91,80 | 94,83 | 99,24 |
| Данъчно-осигурителни приходи | 46,78 | 52,32 | 58,70 | 70,84 | 75,40 | 79,47 | 84,45 |
| Преки данъци | 9,92 | 11,22 | 12,48 | 14,63 | 15,49 | 16,13 | 16,80 |
| ДДЮЛ | 4,59 | 4,91 | 5,41 | 6,62 | 7,02 | 7,34 | 7,68 |
| ДДФЛ | 5,33 | 6,31 | 7,07 | 8,01 | 8,47 | 8,80 | 9,11 |
| Осигуряване | 13,74 | 15,63 | 18,02 | 20,96 | 22,29 | 24,12 | 26,60 |
| Косвени данъци | 21,54 | 22,75 | 25,89 | 32,97 | 35,05 | 36,77 | 38,47 |
| ДДС | 15,33 | 16,22 | 18,58 | 24,83 | 26,37 | 27,60 | 28,81 |
| Неданъчни приходи | 12,00 | 10,89 | 9,67 | 11,99 | 11,25 | 11,41 | 11,34 |
| Помощи и дарения | 6,01 | 3,83 | 3,63 | 7,44 | 5,16 | 3,95 | 3,45 |
| Приходи, помощи и дарения | 3,5% | 7,4% | 25,4% | 1,7% | 3,3% | 4,7% | |
| Данъчно-осигурителни приходи | 11,8% | 12,2% | 20,7% | 6,4% | 5,4% | 6,3% | |
| Преки данъци | 13,1% | 11,2% | 17,2% | 5,9% | 4,1% | 4,2% | |
| ДДЮЛ | 7,0% | 10,2% | 22,4% | 6,0% | 4,6% | 4,6% | |
| ДДФЛ | 18,4% | 12,0% | 13,3% | 5,7% | 3,9% | 3,5% | |
| Осигуряване | 13,8% | 15,3% | 16,3% | 6,3% | 8,2% | 10,3% | |
| Косвени данъци | 5,6% | 13,8% | 27,3% | 6,3% | 4,9% | 4,6% | |
| ДДС | 5,8% | 14,5% | 33,6% | 6,2% | 4,7% | 4,4% | |
| Неданъчни приходи | -9,3% | -11,2% | 24,0% | -6,2% | 1,4% | -0,6% | |
| Помощи и дарения | -36,3% | -5,2% | 105,0% | -30,6% | -23,4% | -12,7% | |
Източник: Приложение 3 (стр. 190) СБП 2025 – 2028 г. и ИССИО на КНСБ
В таблица 2 са представени разчетите на КФП в разходната част на общия бюджет на страната. По подобие на приходите, и при плащанията е предвидено нарастване от над 18 млрд. лв. Това, изразено като абсолютни стойност представлява увеличение от 78,2 млрд. лв. на 96,7 млрд. лв или ръст от 23,8%. Динамиката е налице и при двете основни направления текущи разходи (позитивно изменение от 15,8%) и капиталова програма (нарастване на годишна база от 106,4% %).
Най-голямо е нарастването при капиталовите разходи. През 2025 г. те са заложени с над 100% ръст на годишна база, което се дължи на очакванията за интензивно усвояване на средствата по ПВУ. Рекордната стойност на капиталовата програма от 13,9 млрд. лв. изглежда трудно достижима за поредна година, което е перото през което може да се компенсира евентуално неизпълнение на заложените постъпления от грантове от ЕС. Намалението спрямо предходния вариант на бюджета за 2025 г. е в размер на около 220 млн. лв. или 1,6%
Следващият елемент по значимост, като относителен дял, са разходите за персонал, които нарастват с 2,51 млрд. лв., от които 2,45 млрд. лв. конкретно за заплати (или 12,4% от общия допълнителен ръст на разходите за 2025 г.). Същевременно е заложен спад от близо 40% на перото „други възнаграждения и плащания за персонал“. В този смисъл, за нас остава неясно защо сумата от разликата между разходите за персонал през 2025 г. спрямо 2024 г. не е равна на сумата от допълнителните разходи за персонал под формата на дискреционни мерки, които са описани в мотивите към ЗДБРБ 2025. Реалната политика по доходите е повече от 2,51 млрд. лв., но това не личи по данните от Приложение 3.
На следващо място, като абсолютна сума, на изходящите потоци за социални и здравноосигурителни плащания – 5,2 млрд. лв.., което е ръст от 15,0%. Прави впечатление, че не толкова пенсионните плащания (които се повишават с 9,4%), а текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата оказват влияние върху тази група разходи. Според оценките е налице ръст от на 1/3 на годишна база.
Последният по-съществен елемент от текущите разходи е издръжката, за която е предвидено нарастване на годишна база от 1,85 млрд. лв.. Тази стойност отговаря на позитивно изменение от 24,8%.
Таблица 2: Консолидирана фискална програма – Разходи (млрд. лв. и %)
| Консолидиране на фискалната програма за периода 2022-2028 г. | |||||||
| Показатели в млрд. лв. | |||||||
| 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| Общо разходи | 66,11 | 72,66 | 78,14 | 96,71 | 98,69 | 101,13 | 104,71 |
| Текущи разходи | 58,46 | 61,33 | 69,41 | 80,37 | 83,30 | 86,15 | 89,42 |
| Персонал | 14,64 | 17,23 | 20,24 | 22,75 | 23,24 | 23,83 | 24,40 |
| Заплати | 9,63 | 11,3 | 13,17 | 15,62 | 15,89 | 16,13 | 16,35 |
| Други възнаграждения | 1,82 | 2,22 | 2,80 | 1,69 | 1,72 | 1,75 | 1,76 |
| Осигурителни вноски | 3,19 | 3,71 | 4,27 | 5,44 | 5,63 | 5,96 | 6,29 |
| Издръжка – общо | 7,09 | 7,21 | 7,47 | 9,32 | 8,94 | 9,06 | 9,96 |
| Стипендии | 0,13 | 0,14 | 0,16 | 0,20 | 0,19 | 0,19 | 0,19 |
| Социални и здр. плащания | 25,47 | 29,74 | 34,42 | 39,57 | 41,67 | 43,67 | 45,42 |
| Пенсии | 15,70 | 19,21 | 21,77 | 23,81 | 25,39 | 26,94 | 28,28 |
| Текущи трансфери | 4,14 | 4,12 | 5,06 | 6,91 | 6,90 | 6,93 | 6,99 |
| Здр. Плащания | 5,63 | 6,42 | 7,59 | 8,85 | 9,39 | 9,79 | 10,15 |
| Капиталови разходи | 5,58 | 9,10 | 6,71 | 13,85 | 12,66 | 12,07 | 12,50 |
| Общо разходи | 9,9% | 7,5% | 23,8% | 2,0% | 2,5% | 3,5% | |
| Текущи разходи | 4,9% | 13,2% | 15,8% | 3,6% | 3,4% | 3,8% | |
| Персонал | 17,7% | 17,5% | 12,4% | 2,2% | 2,5% | 2,4% | |
| Заплати | 17,3% | 16,5% | 18,6% | 1,7% | 1,5% | 1,4% | |
| Други възнаграждения | 22,0% | 26,1% | -39,6% | 1,8% | 1,7% | 0,6% | |
| Осигурителни вноски | 16,3% | 15,1% | 27,4% | 3,5% | 5,9% | 5,5% | |
| Издръжка – общо | 1,7% | 3,6% | 24,8% | -4,1% | 1,3% | 9,9% | |
| Стипендии | 7,7% | 14,3% | 25,0% | -5,0% | 0,0% | 0,0% | |
| Социални и здр. плащания | 16,8% | 15,7% | 15,0% | 5,3% | 4,8% | 4,0% | |
| Пенсии | 22,4% | 13,3% | 9,4% | 6,6% | 6,1% | 5,0% | |
| Текущи трансфери | -0,5% | 22,8% | 36,6% | -0,1% | 0,4% | 0,9% | |
| Здр. Плащания | 14,0% | 18,2% | 16,6% | 6,1% | 4,3% | 3,7% | |
| Капиталови разходи | 9,9% | 7,5% | 23,8% | 2,0% | 2,5% | 3,5% | |
Източник: Приложение 3 (стр. 191) СБП 2025 – 2028 г. и ИССИО на КНСБ
На следващата таблица са представени разходи по КФП по функции. Налице е нарастване по всеки един от елементите, което може да се оцени като позитивна тенденция, на фона на дългогодишното отстъпление на държавата по много от линиите. Позитивното влияние е следствие и на предложените дискреционни мерки, който ще дадат възможност през 2025 г. държавата да има по-голям разпределителен ефект на върху икономиката на страната. Темповете на повишение на относителния дял на трансферите към образованието се повишават от 4,2% на 4,8%, докато при здравеопазването са 5,0% на 5,5%. КНСБ приветства подобно решение и изразяват препоръка си това да стане ежегодна политика, която да бъде припозната.
Таблица 3: Разходи по функции по КФП за периода 2023-2028
(млрд. лв. и %)
| Разходи по функции по КФП за периода 2023-2028 | ||||||
| в млн. лв. | ||||||
| 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| Размер на БВП | 185233 | 201470 | 215231 | 227417 | 237293 | 247004 |
| Показатели: | ||||||
| Общи държавни служби | 4211,8 | 4234,4 | 4950,4 | 4735,6 | 4680 | 5546,8 |
| Отбрана и сигурност | 8233,7 | 7601,7 | 11834,1 | 12465,8 | 12882,3 | 13228,4 |
| Образование | 7532,7 | 8396,1 | 10236,6 | 10204,8 | 9724,2 | 9718,1 |
| Здравеопазване | 8878,3 | 10024,2 | 11798,3 | 12134 | 12427,4 | 12811,5 |
| Соц. осигуряване | 25902,2 | 29509,5 | 33500,2 | 34896,4 | 36596 | 38148,4 |
| Култура | 872,8 | 1041,6 | 1151,3 | 1163,8 | 1105,7 | 1097,2 |
| % от БВП | ||||||
| 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| Общи държавни служби | 2,27% | 2,10% | 2,30% | 2,08% | 1,97% | 2,25% |
| Отбрана и сигурност | 4,45% | 3,77% | 5,50% | 5,48% | 5,43% | 5,36% |
| Образование | 4,07% | 4,17% | 4,76% | 4,49% | 4,10% | 3,93% |
| Здравеопазване | 4,79% | 4,98% | 5,48% | 5,34% | 5,24% | 5,19% |
| Соц. осигуряване | 13,98% | 14,65% | 15,56% | 15,34% | 15,42% | 15,44% |
| Култура | 0,47% | 0,52% | 0,53% | 0,51% | 0,47% | 0,44% |
Източник: СБП 2025 – 2028 г. (стр. 54) ИССИО на КНСБ
КНСБ счита, че така представени параметри на КФП за 2025 г. изглеждат предизвикателни за реализация. Въпреки това, нашите очаквания са бюджетната рамка да бъде балансирана към необходимия дефицит от 3%, при по-ниски стойности както по отношение на приходите, така и на разходите. Налице са известни буфери при капиталовата програма, които могат да компенсират евентуалното неполучаване на средствата по ПВУ или минимално отстъпление на постъпленията от еднократните мерки въведени конкретно за 2025 г.
2.3. Предложения на КНСБ за промени в данъчната система
Преобладаващата част от представените от МФ приходни и разходни мерки намират своята подкрепа от страна на Конфедерацията. Като позитивно оценяваме, че от финансовата институция са припознали някои от нашите предложения (като възстановяване на временно намалените данъчни ставки на ДДС) представени на нарочна пресконференция през м. 10.2024 г.
Същевременно остава въпросът дали не е налице и друг алтернативен вариант на законодателни изменения, които могат да се приложат. В тази връзка, КНСБ припомня, изложените от наша страна предложения по отношение на данъчната система на страната:
- Промяна в данъчната ставка на ДДЮЛ (корпоративния данък) от 10% на 15%. Чрез прилагането на тази мярка се търси вариант за балансиране на несъответствието в приноса между работещите и бизнеса. Припомняме че средната ставка данък „печалба“ в ЕС е 21,3%, а в Еврозоната е 23% или по „правило“ ставката на данък печалба варира в диапазона между 19% и 25% сред отделните икономики в Общността. При прогнозна печалба от около 61 млрд. лева за 2025 г. (според СБП 2025-2028) очакваните постъпления в бюджета при запазването на ставката са в размер на около 6,1 млрд. лв. Потенциалната промяна свързана с нарастване от 5 пр. п. на корпоративния данък би означавало допълнителни приходи от около 2,1 млрд. лв. (предвиден е ефекта от данъчно бягство следствие на изменението в ставката).
- Повишение на ставката на данък дивидент на минимум 15% с цел ограничаването на възможностите за избягване на осигурителните плащания, които понастоящем съществуват. Прилагането на тази мярка има два основни аспекта:
- Повишение на постъпленията в бюджет от този тип налог – очакван ефект 100 млн. лв.
- Ограничаване на възможността да се укриват осигурителни плащания
- Въвеждане на алтернативни данъци – които биха донесли значителни ежегодни допълнителни приходи в бюджета, като се стъпи върху съществуващата вече европейска практика, като например:
- „Данък върху финансовите транзакции“ – (FTT), който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС. Прилага се в 11 държави-членки. За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика, както е твърдението на редица представители на бизнеса, данък за финансовите транзакции няма да се прилага при следните частни случай: ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.); дейности за инвестиционно банкиране в контекста на набиране на капитал, транзакции, извършвани в рамките на операции по преструктуриране; рефинансиране на транзакции с централни банки на държави и ЕЦБ. Очакван ефект от мярката – допълнителни приходи в размер на 50 млн. лв.
- „Дигитален данък“ – този данък е част от предложението на ОИСР за изменения в международната данъчна уредба. Данъчното облагане следва да се базира на това къде се създава стойността, което означава че трябва да бъдат намерени универсални принципи за определяне на мястото, на създаване на стойност в условията на разрастващ се цифров пазар. Водеща идея в този механизъм е печалбите да бъдат регистрирани и да бъдат облагани там, където фирмите имат значително взаимодействие с потребителите посредством съответните цифрови канали, а не там, където са регистрирани по седалище. Дванадесет държави-членки в ЕС прилагат този вид налог, като очаквания ефект от него за България е в размер на ок. 200 млн. лв.
- Развързване на всички социални плащания от минималната работна заплата за страната. Очакваният ефект за следващата години е в размер на поне 300 млн. лв. намаление на разходите.
- Увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с поне 2,5 пр.п., от които 1,1 пр.п. за сметка на работниците и 1,4 пр.п. за сметка на предприятията/осигурителите. Така например, ако започнем от средата на 2025 г. да прилагаме този подход, то ефектът от въвеждането на това предложение върху Бюджет 2025 г. би бил 750 млн. лв. Толкова са допълнителните приходи в бюджета в резултат от ръст с 1 пр. п. на вноската за фонд „Пенсии“ по оценки на МФ.
Прилагането в комплект на представените мерки е както следва:
- ДДЮЛ – увеличение на приходите с 2,1 млрд. лв.
- ДДС – увеличение на приходите от 0,9 млрд. лв. в резултат от повишено потребление
- Данък „дивидент“ – увеличение на приходите с 0,1 млрд. лв.
- Данък върху финансовите транзакции – увеличение на приходите с 0,05 млрд. лв.
- Дигитален данък – увеличение на приходите с 0,4 млрд. лв.
- Развързване на социалните плащания от МРЗ – намаление на разходите с 0,3 млрд. лв.
- Повишение на осигурителната вноска за „Пенсии“ – 0,75 млрд. лв.
Общ ефект за Бюджет 2025: Допълнителни нетни приходи в размер на 4,4 млрд. лв.
Представеният вариант дава освен алтернативен прочит на мерките, които могат да се предприемат за справяне с предизвикателствата през бюджетната рамка за следващата година, са основа и за стартирането на обществена дискусия с по-дългосрочен хоризонт относно необходимите промени в данъчната система на България.
2.4 Финансово подпомагане на реалния сектор
Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия през 2025 г. се покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията.
В това направление са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, както следва:
- Национална компания „Железопътна инфраструктура“
Предвидените средства за субсидии за „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за 2025 г. са в размер на 353,2 млрд. лв., което представлява ръст от 17,3% на годишна база (или 52 млн. лв.). От друга страна в СБП 2025-2028 не е представен типичния за прогнозата хоризонт на средствата, които държавата планира да предостави през следващите години.
Също така, от КНСБ припомняме, че средствата по субсидията би трябвало да осигуряват не само финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, но и покриването на разходите за възнаграждения на заетите в националната компания. В тази връзка, заложения растеж на субсидията за предстоящата година е границите на това, което е необходимо за компенсирането на ръста на МРЗ, който е законоустановен в чл. 244 на КТ. Така планирания разчет за повишение на трансферите от страна на държавата към НКЖИ може да се оцени като позитивен.
- „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД
Различна е ситуацията по отношение на средствата за субсидии за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, които се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. За предстоящата 2025 г. е предвидена сумата от 227,9 млн. лв., което отговаря на ръст от едва 8,6% (или допълнителни средства в размер на 18 млн. лв.). Тази сума е недостатъчна за покриването на необходимия ръст на заплащането за служителите в структурата, които е пряко обвързан с динамиката на МРЗ (която нарасна с 15,4% на годишна база). По отношение на БДЖ също така липсва средносрочен хоризонт за динамиката на трансферите, които държавата планира да предостави.
Необходим е ръст с поне още 20 млн. лв. на субсидията за 2025 г., за да се гарантират средства за предстоящото увеличение на МРЗ от 933 лв. на 1077 лв.
2.4.3. „Български пощи“ ЕАД
Средствата за субсидии се предоставят на „Български пощи“ ЕАД съгласно разпоредбите на чл. 29 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за субсидии през 2025 г. са предвидени общо средства в размер на 94,6 млн. лв. Това е ръст с малко над 8 млн. лв. спрямо Бюджет 2024 /86,5 млн. лв./. КНСБ подкрепя увеличението, но счита че предвидената сума е недостатъчна. Според направените разчети необходимото увеличение за 2025 г. на универсалната пощенска услуга трябва да е 34,0 млн. лв. или е налице разлика от 26,0 млн. лв. Друг проблем на който КНСБ обръща внимание е изплащането на тази субсидия да се осъществява с по-ускорени темпове (траншове), за да се избягва създадената ситуация средствата да пристигат в дружеството с години закъснение и това да оказва негативно влияние върху ръста на работните заплати на заетите.
- Градски транспорт
Субсидията за градски транспорт София е увеличена в Бюджет 2025 с 18 млн. лв. Въпреки това, тези средства ще позволят едва 5% хоризонтална политика по доходите, което е крайно недостатъчно. В този смисъл, необходими са допълнителни средства в размер на 29 млн. лв., за ръст на заплатите средно с 15%. Освен това, необходими са и допълнителни 6,5 млн. лв. за повишение на субсидията за градски транспорт в гр. Варна и 0,7 млн. лв. за ръст на субсидията за градски транспорт в гр. Русе за ръст на заплатите отново средно с 15%.
- Пазар на труда
През 2024 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 0,6% спрямо 2023 г., а коефициентът на безработица да намалее до 4,2% средно за цялата година. Очакването, че през 2025 г. българската икономика ще постигне реален растеж около 3% предопределя прогнозата, че ръстът на заетостта от 0,5% ще се запази близък до този от 2024 година. Поради относително ниските равнища на безработица в страната се очаква ръстът в броя на заетите да бъде захранен най-вече от лица, които до този момент са били извън работната сила и не толкова от безработни лица. В резултат се очаква коефициентът на безработица да намалее минимално (с 0,1 пр.п.) до 4,1.
Трябва да отбележим обаче, че процесът на стабилизиране на основните показатели за състоянието на пазара на труда се проявява на фона на остър недостиг на работна сила – особено на квалифицирана. Този дисбаланс ще продължава да действа негативно по отношение на възможностите за допълнително ускоряване на икономическия растеж.
През 2024 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 14,3% в номинално изражение. През 2025 г. се очаква нарастването на доходите от труд да се забави, но въпреки това техните ръстове ще се запазят относително високи. За 2025 г. очакването е компенсациите на един нает да се повишат с 9,1%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на 2025 г. и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера.
Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление, но темповете на намалението да са относително ниски. Коефициентът на безработица към края на прогнозния период е фиксиран на 4%. Тази най-обща прогноза изглежда реалистична на фона на почти изчерпания потенциал за нарастване на заетостта и ограничените възможности за вътрешно преодоляване на острия недостиг на работна сила. Това означава, че екстензивното подхранване на икономическия растеж ще постигне своя предел и трябва да се търсят допълнителни източници отвън. Минимални са резервите по линия на активизиране на обезкуражените, но те трябва да бъдат използвани. КНСБ подкрепя политиките за активизиране на неактивните лица, но подчертава, че дефектите на българския пазар на труда са от количествено, качествено и структурно естество.
Заложените разходи за политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция за 2025 г. са увеличени на 164 889,0 хил. лв. от 156 279,3 хил. лв. (2024 г.). Стойността е намалена спрямо предходния вариант на проектозакона за държавния бюджет на Република България с почти 3,2 млн. лв. В тази връзка, заложените средства за провеждане на активни политики на пазара не са достатъчни, както за активиране на неактивните лица така и за осигуряване на средства за преквалификация и обучения на заети и безработни лица.
Условията на труд са важна област в трудовите отношения, но на европейско ниво (не само сред синдикалните среди) все повече се налага като ключов индикатор ефективността на социалния диалог и покритието на наемния труд с колективен трудов договор (КТД). Важността на този индикатор бе обект на внимание на европейско ниво преди 5 години (при стартирането Европейския семестър).
Той придоби още по-голямо значение с включването му в Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС, където бе фиксиран като долен праг – 80% минимум покритие на работниците с КТД. В случая за България (с покритие от около 28%) той очевидно трябва да служи като целева стойност в средносрочен план и да бъде наблюдаван в рамките на Национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне.
В този контекст КНСБ счита, че трябва да бъде извършена сериозна подготвителна работа за методическа обосновка и включване на този индикатор за ежегоден мониторинг още от следващата календарна година.
- Социални и осигурителни политики
Мотивите към проекта на Закона за бюджета за 2025 г. не открояват нито общи, нито конкретни цели на социалните политики на Правителството. Наред с това предвидените в него приходи, разходи и законови решения в социалната сфера, ще действат в течение на 9 месеца от годината.
С проекта на бюджета за 2025 г. по правило са обезпечени финансовите ангажименти на консолидираните финанси на държавата по отношение на съществуващите в действащото законодателство политики, като са взети предвид и някои промени, преди всичко свързани с приходните параметри, които ще действат след приемане на законопроекта. Обезпечени са увеличенията при разходите за социално-осигурителните политики и тези по социалното подпомагане, в т.ч. за хората с увреждания.
Акцент е нарастването на разходите на осигурителната и преди всичко пенсионната система, в резултат на непрецизни и недостатъчно обмислени, по преценка на КНСБ, законови промени, приети в последните две-три години, а именно: 1) разширението на обхвата на „действителния осигурителен стаж“ с периоди без осигурителен принос и дори без трудова дейност – допълнителен разход 135 млн.лв.; 2) увеличената „вдовишка добавка“ до 30% – допълнително 110 млн.лв.; 3) освобождаването на предприятията от плащане за третия ден от неработоспособността – допълнително 1 млн.лв. Само от тези промени, допълнителният разход на публичните финанси, респективно на осигурителната система възлиза на обща сума от 246 млн. лв.
Справедливо е да се отбележи, че горепосочените политически решения оказаха положително влияние на адекватността на пенсиите. Но много по-важно е, че те рушат основополагащи принципи на осигуряването, като справедливост и недискриминация и преди всичко принципът „принос-права“. Същевременно въздействат като стимул за „сива заетост“ и най-вече натоварват пенсионната система с неприсъщи за нея дългосрочни финансови ангажименти. Ето защо КНСБ счита, че е спешно да се отмени нормата за включване в размера на новоотпусканите пенсии т.н. „ковид добавки“ още със проектозакона за 2025 г., както и да се предприемат бързи действия за обособяване на достигнатия размер на тази добавка от същинския размер на личните пенсии и тя да се изключи при осъвременяването на пенсиите.
Общите разходи по Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи (33 500,2 млн. лв.) нарастват с 3 990,7 млн. лв. спрямо програмата за 2024 г., като най-много нарастват разходите за пенсии – с 2 100, 9 млн. лв. Като дял от БВП разходите по тази функция възлизат на 15,6%, което е с 1,3 пр. п. повече, спрямо дела в бюджета за 2024 г. – 14,3%. Този ръст обективно се повлиява от увеличението на най-големия разход – този за пенсиите. При тях ръстът е обусловен основно от финансирането на ежегодното осъвременяване от 1 юли 2025 г. с 8,6 %, и най-вече от предприети промени в осигурителното законодателство, подробно коментирани по-горе.
При обезщетенията и помощите за домакинствата ефект оказва основно нарастването на социалните помощи и финансовата подкрепа по Закона за социално подпомагане и по Закона за хората с увреждания в резултат на повишаването на линията на бедност. Ръстът на МРЗ обуславя нарастване на часовата ставка за положения труд на личните асистенти по Закона за личната помощ и на възнагражденията на приемните семейства по Закона за закрила на детето.
В частта за политиките и програмите за социална подкрепа, разходите са съобразени с размера на националната линия на бедност за 2025 г. от 638 лв. Тя оказва влияние при разходите за финансова подкрепа на хората с увреждания, предизвиквайки нарастване на индивидуалните коефициенти за достъп до месечни помощи по Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагането му.
Предвидено е увеличение на доходния критерий при определяне правото на достъп до месечни семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст /чл. 7 от ЗСПД/:
– за получаване на пълния размер на помощта съответно от 01.04.2025 г. от 710 лв. на 760 лв.;
– за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта съответно от 01.04.2025 г. от 710,01 лв. до 810 лв. на 760,01 лв. до 860 лв. включително;
С оглед неутрализиране влиянието на повишените доходи по отношение на обхвата на правоимащите, е увеличен доходният критерий за правото на достъп до другите видове семейни помощи за деца, които се предоставят въз основа на доходен тест – еднократната помощ при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година от 01.04.2025 г. – от 810 лв. на 860 лв.
За осигурителните политики е заложен ръст на приходите в размер на 2349,8 млн.лв. /проект ЗБДОО/, на който повлияват увеличението на МРЗ, на работните заплати, на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, както и увеличението на максималния осигурителен доход с 380 лв. (от 3750 лв. на 4130 лв.). Повишението на последния КНСБ оценява особено положително, макар и недостатъчно амбициозно.
Конфедерацията не намира стойностни аргументи за отлагането на така необходимото увеличение на вноските за най-дефицитния фонд на ДОО – Фонд „Пенсии“. Там разломът между приходи и разходи е драматичен – 10 012 064,3 млн.лв. приходи от осигурителни вноски, 21 760 906,6 млн. лв. разходи и 11 713 028, 5 млн. лв. дефицит. Процентното съотношение между приходите и разходите, не за първи път е направо стряскащо. Това дава всички основания КНСБ да заяви категорично, че стандартният оперативен подход от десетилетия да се променят единствено отделни приходни параметри и да не се увеличават размерите на основния приходоизточник – вноските, вече е застрашителен. В тази връзка ще отбележим, че минималните осигурителни доходи по ИД почти десетина години се променят единствено на база размера на променената минимална работна заплата за страната. Този подход не създава предпоставки за ограничаване на сивата икономика и насърчава масовизиране на осигуряването на нивото на МРЗ.
Ето защо КНСБ настоява още със Закона за бюджета на ДОО за 2025 г. да се предвиди увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с поне 2,5 пр.п., от които 1,1 пр.п. за сметка на работниците и 1,4 пр.п. за сметка на предприятията/осигурителите. Конфедерацията предлага увеличението да влезе в сила от 1 юли т.г., с оглед необходимостта от технологично време за логистични адаптации и други подготвителни действия на приходната администрация.
При пенсиите за трудова дейност се предвижда да нараснат с 8,6% в резултат от осъвременяването по Швейцарското правило. За целта увеличението на разходите през 2025 г. с 1 033,1 млн. лв. Поддържането и подобрението на адекватността на пенсиите няма да се постигне единствено по пътя на осъвременяването им. Необходимо е да се продължи с повишаване приноса на всяка година осигурителен стаж в размера на пенсията над сегашното ниво от 1,35%, както и да нараства максималният размер на пенсията. Но за да се гарантира ресурс за това, е наложително преразглеждането на посочените в настоящото становище прибързани и недообмислени политически решения.
За осигурителните обезщетения и помощи през 2025 г. са предвидени разходи от 3 073 893,6 хил. лв. при 2 545 951,3 хил. лв. по закона за 2024 г., или със 527 942,3 хил. лв. в повече, макар повечето осигурителни обезщетения да запазват действащото си ниво. В тази връзка припомняме, че КНСБ поддържа становището си обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да не се обвързва с МРЗ за страната. За целите на периодичното актуализиране на размера му е необходим друг подход и адекватен на предназначението му механизъм.
Сериозни възражения предизвиква задържането на нивата на обезщетенията за безработица, особено на дневния минимален размер – 18 лв. Простата аритметика сочи, че разчитащите на това обезщетение ще разполагат с 378 до 396 лв. на месец, или с от 59 до 62% от линията на бедност за 2025 г. в зависимост от броя работни дни в месеца. КНСБ категорично настоява минималният дневен размер на обезщетението за безработица да се увеличи на 30 лв., за да може поне да се доближи до официалната линия на бедност /638 лв/.
С оглед на гореизложеното, общата оценка на Конфедерацията е, че социалната компонента на законопроекта за държавния бюджет на Р България за 2025 г. не предвижда чувствително подобрение на социално-осигурителните политики и програмите на социалното подпомагане. Отчетливо негативна е оценката на КНСБ по отношение на отсъствието на амбициозни мерки за стабилизиране финансовото състояние на ДОО и преди всичко на финансирането на солидарната пенсионна система на България.
- Политика по доходите
Според КНСБ темповете на ръст на компенсацията на един нает ще бъдат по-високи от заложените (9,1%), в случай че се приложи необходимата хоризонтална политика по доходите от 10% за работещите в обществения сектор. Този извод стъпва на данните от последните години, според които бе налице значителна разлика между прогноза и отчет по този показател. Все пак, номиналният ръст на средната работна заплата и в момента е над 10%, като очакванията са този темп да се запази и през следващата година /Графика 1/. Това е поредното доказателство, че исканията на КНСБ за хоризонтална политика по доходите в обществения сектор от поне 10% имат своето икономически аргументирано основание.
Разходите за „Персонал“ е предвидено да нараснат от 20,24 млрд. лв.. /изпълнение за 2024 г./ на 22,75 млрд. лв. през 2025 г. Това е ръст с 2,5 млрд. лв., или номинален ръст с ок. 12,5%. Така разходите за „Персонал“ придобиват съотношение от 10,6% от прогнозния БВП за 2025 г. За сравнение, през настоящата година съотношението е точно 10%.
Политиката по доходите в Бюджет 2025 може да се резюмира в следното:
- Взето е предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1077 лв.
- В Бюджет 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с поне 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.
- Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2025 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125% от СРЗ за страната.
- Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 януари 2025 г., съответно 4430 лв. от 1 януари 2026 г., 4730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5030 от 1 януари 2028 г.
- Осигурени са в целогодишен размер за 2025 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2024 г. на отделни разпоредители с бюджет.
- За 2025 г. и следващите години е разчетено увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, предвид законодателната промяна в механизъм за определяне на възнагражденията по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Националната служба за охрана, считано от 1 януари 2025 г.
От тук става ясно, че с бюджета са гарантирани – ръстът на МРЗ, съобразно механизма по чл. 244 от КТ, последователната политика по доходи в сферата на образованието, ръстовете на работните заплати съобразно действащото законодателство в МВР, МО и Висше образование, както и отделно от това поне 5% хоризонтална подоходна политика за всички останали, които не са обхванати.
Като цяло, КНСБ счита че това е добра, но недостатъчна основа за провеждането на адекватна политика по доходите, особено за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики. Повишението на средствата за персонал от само 5% не съответства на икономическата реалност в частния сектор, която се прогнозира. Също така трябва да споменем необходимостта от бързото транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати през следващите месеци, тъй като крайният срок изтече на 15.11.2024 г. Тестването на минималната заплата през съвкупност от индикатори за адекватност ще позволи нейното годишно актуализиране по начин, който да намалява работещите бедни, неравенствата и бедността.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
КНСБ счита, че така представените параметри на КФП за 2025 г. изглеждат възможни за реализация. Нашите очаквания са бюджетната рамка да бъде съобразена с необходимия дефицит от 3%, при по-ниски стойности, както по отношение на приходите, така и на разходите. Налице са известни буфери при издръжката, текущите трансфери към домакинствата, като и по отношение на капиталовата програма, които могат да компенсират евентуалното неполучаване на средствата по ПВУ. От друга страна, слаба е амбицията за провеждане на по-съществена политика в областта на социалната и осигурителната част.
КНСБ оценява проекта на Бюджет за 2025 г. като основа за провеждането на адекватна политика по доходите в рамките на разумното и допустимото от гледна точка на макроикономическите и фискалните перспективи пред страната ни. Освен осигуряването на достатъчно средства за осъществяване на подоходна политика в резултат на изпълнението на действащото законодателство /МРЗ, МВР, МО, Висше и средно образование и т.н./, са предвидени и средства за провеждането на хоризонтална подоходна политика от 5% за всички останали, която не е достатъчна. В тази връзка, исканата от КНСБ хоризонтална политика по доходите от минимум 10% на този етап, не е удовлетворена.
КНСБ подкрепя:
- Извеждането на вътрешното търсене като основен елемент за формирането на икономическият растеж за поредна година;
- Продължаващият ръст на заетостта и намаляващата безработица;
- Осигуряването на средства в целогодишен размер за 2025 г. и следващите години в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2024 г. на отделни разпоредители с бюджет.
- Нарастването на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. съобразно чл. 244 от КТ;
- Осигуряване на допълнителни 499 млн. лв. за нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2025 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на СРЗ не по-малко от 125% от средната работна заплата за страната.
- Увеличаването на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за 2025 г. от 3 750 лв. на 4 130 лв.;
- Предвиденият ръст на пенсиите от 01.07.2025 г. съобразно „швейцарското правило“;
- Отпуснатите 2,1 млрд. лв. за увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, предвид законодателната промяна в механизъм за определяне на възнагражденията по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Националната служба за охрана.
КНСБ настоява за:
- Увеличение на минималния дневен размер на обезщетението за безработица на 30 лв. (ок. 40 млн. лв.);
- Обезщетението за отглеждане на дете до 2 годишна възраст не трябва да бъде замразявано, а само да не бъде реферирано към МРЗ. Вместо това, трябва да се намери друг по-адекватен бенчмарк, който да позволява ежегодното му актуализиране.
- Прогнозните стойности за МРЗ в периода 2026 – 2028 г. да се коригират навсякъде „съгласно чл. 244 от КТ“, тъй като имаме действащо законодателство по отношение на размера й.
- За сектор „Държавно управление“ (50,65 млн. лв.):
- Допълнителни средства в размер на 14,67 млн. лв. за увеличение на разходите за персонал на МТСП, с конкретна насока към Агенция за социално подпомагане (дирекциите „Социално подпомагане“) и Агенция по заетостта (дирекциите „Бюра по труда“);
- Допълнителни средства в размер на 29,25 млн. лв. за увеличение на разходите за персонал на МФ, с конкретна насока към Националната агенция по приходите (НАП)
- Допълнителни средства в размер на 6,73 млн. лв. за увеличение на разходите за персонал на Националния осигурителен институт (НОИ);
- За финансово подпомагане на реалния сектор (общо: 82,2 млн. лв.):
- Допълнителни средства в размер на поне 20 млн. лв. за ръст на субсидията за БДЖ „Пътнически превози“;
- Допълнителни 29 млн. лв. за ръст на субсидията за Столичен градски транспорт;
- Допълнителни 6,5 млн. лв. за повишение на субсидията за градски транспорт в гр. Варна и 0,7 млн. лв. за ръст на субсидията за градски транспорт в гр. Русе.
- Допълнителни 26 млн. лв. за увеличение на средствата за универсалната пощенска услуга за „Български пощи“ ЕАД
- За сектор „Земеделие“ (29,84 млн. лв.)
- Допълнителни средства от 18,9 млн. лв. за увеличение на разходите за персонал в Министерството на земеделието и храните, с фокус върху по-ниско платените агенции като ИАБГ, ИАРА и ОДЗ;
- Допълнителни средства в размер на 6,74 млн. лв. за ръст на разходите за персонал в Държавен фонд земеделие (ДФЗ).
- Допълнителни 4,2 млн. лв.. към бюджета на МОСВ за разходи за „Персонал“;
- За сектор „Здравеопазване“ (83,4 млн. лв.);
- Допълнителни 58 млн. лв. към бюджета на Министерство на Здравеопазването / 29 млн. лв. разходи за Персонал и 29 млн. лв. за субсидиране дейности по реда на Наредба 3 от 2019 г./;
- Допълнителни средства в размер на 4,4 млн. лв. за ръст на разходите за персонал в НЗОК.
- Допълнителни 21 млн. лв. за делегираните от държавата дейности към общините за училищно и детско здравеопазване;
- Други (общо 12,94 млн. лв.)
- Допълнителни средства за ръст на заплатите в Българско национално радио (БНР) в размер на 6,44 млн. лв.
- Допълнителни средства за ръст на заплатите в Изпълнителна агенция автомобилна администрация с 4,5 млн. лв.
- Допълнителни средства в размер на 2,0 млн. лв. за увеличение на разходите за персонал в МРРБ, с конкретна насока към Агенция пътна инфраструктура (АПИ)
- Прекратяване на наложената тенденция за изземване на 100% дивидент на публичните държавни дружества, чрез което се отнема възможността те да осъществяват инвестиционна дейност, както и да подобрят условията на труд за работещите в тях.
По този начин общата стойност на необходимите допълнителни средства за ръст на работните заплати в посочените сфери е 259 млн. лв. Предвид сложната ситуация около бюджетната процедура за 2025 г., разбираме че е възможно този финансов ресурс да не може да бъде осигурен веднага. Затова КНСБ предлага да бъдат осигурени средства в размер на не по-малко от 350 млн. лв. в централен бюджет с цел намаляване на диспропорциите в заплащането и провеждането на допълваща политика по доходите, която да осигури ръста на заплатите до 10%. Припомняме, че подобен финансов ресурс и подход бе приложен през 2024 г. и той проработи успешно.
В заключение, Конфедерацията на независимите синдикати в България, ЩЕ ПОДКРЕПИ така предложеният проект на ЗДБРБ за 2025 г. ПОД УСЛОВИЕ, че се реализира така заложената политика по доходите и бъдат удовлетворени нашите искания за допълнителни средства по начина, по който предлагаме.