Всеки има право на безопасна и уважителна работна среда, но твърде често тормозът и насилието на работното място остават скрити, а жертвите – без защита.
Как да разпознаем различните форми на тормоз? Какви са правата ни и как да се защитим? Как да създадем култура на нулева толерантност?
На тези теми е посветен новият епизод на подкаст Студио КНСБ, създаден в партньорство с Фондация Фридрих Еберт България.
Водещ на епизод 23 е Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ, а гости в студиото са Калина Дренска – проектен координатор към Фондация Фридрих Еберт България, Величка Микова и Иванина Янкова – национални секретари на конфедерацията, както и Валентина Васильонова, председател на ФНСЗ към КНСБ.
„За съжаление, имаме наблюдението, че насилието е толерирано и прието в българското общество. В ситуации на криза насилието се усилва, в такива моменти то се увеличава и спрямо по-слабите. Трябва да разглеждаме насилието като структурно явление – нещо обусловено от социално-икономическите отношения и ситуации, в които живеем“, посочи Калина Дренска и допълни, че на работното място нерядко имаме йерархични отношения – вертикала, по която се случва насилието – от страна на ръководството към работещите.
„Отговорът на обществото трябва да дава рамката, в която едно поведение на човек – като част от социума – е приемливо, допустимо или недопустимо. С нашата работа успяваме да поставим тази рамка в трудовите колективи, но и да настояваме тя да бъде съблюдавана и спазвана“, каза Валентина Васильонова. Тя посочи, че синдикатът дава силата и усещането за сигурност на всеки един от своите членове.
„Добре е да има правила, навсякъде, в големите корпорации, в големите предприятия с над сто души работещи в тях – да има правила за равнопоставеност на работещите. И работодателят поема ангажименти. Лошото е, че като че ли тези правила са копи-пейст на едни документи (като Директивата за устойчиво развитие и за корпоративно-социална отговорност) и с това се изчерпва целият ангажимент и на работодателя“, обясни Микова.
От думите на Иванина Янкова стана ясно, че освен физическия тормоз на работното място, бихме могли да говорим и за социален такъв или още – индиректен. „Когато няма физическо съприкосновение или вербална атака, а когато работникът/служителят бива изолиран от екипа, от социалната среда – например по време на обедната почивка, когато работниците се събират, не го включват в разговори, в тиймбилдинг и т. н.“, обясни тя.
Гледайте Студио КНСБ | Podcast всеки петък и се абонирайте за нашия Youtube канал, за да следите за най-важното относно вашите трудови права.