Допълнителните 250 млн. лева за увеличение на заплатите в публичния сектор бяха нашето предложение, когато се гледаше бюджетът. За съжаление, лавинообразното и многохилядно депутатско нашествие с конкретни предложения, които очевидно нямаха за цел да подобрят бюджета, направиха невъзможен какъвто и да е дебат в Комисията по бюджет и финанси на второ четене. Това каза в студиото на “Денят започва” на БНТ председателят на КНСБ Пламен Димитров в коментар за бюджета, социалната политика, заплатите в бюджетния сектор.
“В общи линии, всичко мина на вносител и без никакви аргументи, които иначе с депутатите бяхме коментирали. С над 50 народни представители си бяхме видяли, с конкретни над 20 законопроекта за всичките системи, за които говорим, в това число и за националните медии – БНТ, БНР и БТА, но не само – здравоопазване, земеделие, градски транспорт и много други. В Агенцията за ядерно регулиране, пощите и т. н. има крещяща нужда от допълнителни средства. Нашето предложение тогава беше да се направи един буферен фонд в централен бюджет, тъй като нямаше време да се разпределят в министерствата – нещо, което е правено във времето назад”, обясни той.
От тук натък нашите предложения преминават вече на парче, няма друг начин – с различни постановления на Министерския съвет за тези, които са най-зле, допълни Димитров.
„Хората очакваха поне 10%, както беше заявено в предишния проектобюджет. Може би в общия страх да не би случайно да преминем дефицитната бариера, която всички гледаме с особено внимание заради еврозоната, бяха направени тези стъпки, които са наистина доста необосновани. Опитни финансисти, каквито има в МФ, много добре знаят, че тези пари могат да бъдат намерени сравнително лесно. Преструктурирането, приоритизирането може да направи така, че на фона на 100 млрд. лева да се намерят 250 млн. лева.“, подчерта той и уточни: „Никой не е казал, че трябва да стане днес или утре, но хората искат да чуят, че ще имат увеличение на заплатите, близко до това, което те си представят“.
„Не виждам връзка между приемането на еврото и ръста на доходите. Ако някой твърди, че еврото ще създаде допълнителна инфлация, която ще трябва да обосноваваме с нов ръст на доходите, просто лъже“, каза още президентът на КНСБ и посочи още, че средната работна заплата за миналата година е пораснала с 14%, в публичния сектор обаче ръстът не е толкова, а по-малък. През тази година очакванията са отново да има двуцифрен ръст на възнагражденията в частния сектор.
Цялото интервю може да гледате тук.