През последните 10 години разходите за образование нараснаха повече от три пъти – от 3 млрд. през 2015 г. до 10,2 млрд. през тази година. Постигнахме го заедно и с тези, които постоянно убеждаваме – политиците. Същото се случи и със средната работна заплата на учителите – от 852 лв. преди десет години стигна 2500 лева. Нашата основна работа е да гарантираме финансирането на сектора и разбира се, достойното заплащане на заетите в него. Ето защо няма как да не кажа, че Синдикатът на българските учители си е свършил работата.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на провелия се днес, 7 април, форум, посветен на 35 години от създаването на Синдиката на българските учители. В него се включиха председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева, министърът на образованието Красимир Вълчев, Десислава Панайотова, експерт в културно-просветния отдел на Светия Синод и преподавател по религия, социални партньори, членове на СБУ, лидери на федерации към конфедерацията. Форумът бе с фокус върху политиката по доходите в системата на училищното и предучилищното образование в периода 2007-2025 г. и актуалната тема за въвеждането на предмет „Добродетели и религии“ в училищата.
Главният икономист на конфедерацията и директор на ИССИО Любослав Костов допълни посочените от Димитров данни за политиката по доходите в сектора, като обясни, че никога държавата не е харчила толкова за образование, колкото в момента – 4,8 процента от Брутния вътрешен продукт. Спрямо 2006-а – годината преди 42-дневната учителска стачка, ръстът на средствата от бюджета е път пъти, като тогава за образование са заделяни под 2 млрд. лв. годишно.
През 2006 г. средната заплата в сектор Образование беше 379 лева. Спрямо настоящия момент това е ръст с 2158 лева или 6,6 пъти увеличение на СРЗ в сектора за период от 18 години., посочи Костов. Той направи сравнение и със средната заплата в обществения сектор за същия този период, като подчерта, че през 2006 г. учителите са получавали 86 процента от нея, докато към момента възнаграждението им е 105 процента с тенденция за постигане на договорените 125 на сто. „Средната учителска заплата преди 18 години е била едва половината от Заплатата за издръжка, т.е. необходимите средства за живот. Сега е 149% от ЗИ, което е ръст от 98 процентни пункта“, обясни още Костов.
Той посочи още, че след учителската стачка през 2007 г., през 2008 г. е сключен нов отраслов Колективен трудов договор. В него се добавят нови клаузи в раздел трудови възнаграждения и обезщетения. В КТД, сключен през 2010 г., се въвежда заплащане за учебен час над минималната норма задължителна преподавателска работа на педагогическия персонал, като размерът на заплащането варира по квалификационна степен. Залагат се и допълнителни възнаграждения за педагогическия персонал, извършващи допълнителна работа. Отделно отрасловият договор се надгражда на общинско ниво с допълнителни придобивки за учителите. (Презентация можете да видите тук.)
Янка Такева подчерта, че на Балканския полуостров България е единствената страна, в която учителите от детската градина до 12 клас са с висше образование. 42 процента от тях имат и допълнителна образователна степен, а 12 на сто са и с второ и трето висше образование. Всички те са с едни и същи възнаграждения, независимо от това в кой етап от образователната система преподават. Ние персонализирахме грижата за всеки учител, подчерта още Такева и обясни, че през годините СБУ е създал учителския пенсионен фонд, фонд социално подпомагане, такъв за квалификация, който подпомага кариерното развитие. Сред приоритетите, които си поставя синдикатът и за които е договорил отделяне на средства от бюджета, председателят на СБУ посочи изграждането на нови физкултурни салони и площадки за игра в училищата. „Децата ни са засегнати от болестите на съвремието, те страдат от такива заболявания като високо кръвно налягане, диабет, заболявания на сърцето“, аргументира необходимостта от инвестициите в спортните съоръжения Такева. В бюджета за тази година за целта са предвидени 270 млн. лв.
Министърът на образованието Красимир Вълчев благодари за доброто партньорство на СБУ и КНСБ и персонално на председателя му Янка Такева и на президента на конфедерацията Пламен Димитров за това, че винаги намират правилния подход, за да защитават системата и работещите в нея. Той обясни, че ще предложи включването на предмет „Добродетели и религии“ в задължителния учебен план с акцент етични, нравствени, исторически и културни компетентности.
„68% от нашите синдикални членове одобряват въвеждането на предмета и подкрепяме министъра на образованието“, каза Такева и обясни, че е изпратила на Вълчев предложенията на синдиката: „Първо предлагаме квалификация на учителите по български език, философски дисциплини и история, които преподават и сега в междупредметната интегративна връзка религиите. Те да бъдат квалифицирани, защото без квалификация не може да стане. Смятаме, че съществена роля за това имат РУО. Искаме от министъра да събере началниците на регионални управления и нас като социални партньори, за да може да дискутираме как и по какъв начин да се извърши тази квалификация, както и кой да я направи“, каза Такева. Пламен Димитров също посочи, че конфедерацията има позиция в подкрепа на въвеждането на предмет „Религии“. Проучване сред българското общество също показва, че има одобрение за това. „Трябва да се проведе обаче обществен дебат относно това как да се въведе. Сега действащото свободно избиране на този предмет всъщност дава някакъв отговор, но със сигурност има и други възможности, виждайки как се случват нещата в страните в ЕС“, каза още той.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че решенията и действията на синдикатите са постоянно пред очите и под контрола на техните членове. „Ние сме всеки ден на избори. Всеки месец членовете или плащат доброволно своя членски внос, или не. Всички наши постижения, несгоди и неуспехи са на масата и никой не ги е крил. КНСБ е най-демократичната организация в България, такъв ни е уставът – функционираме отдолу нагоре“, напомни Димитров, както и че правото на свободно сдружаване е сред фундаменталните права, както и в основата на всяка демокрация заедно със свободата на словото. „Ние сме прозрачни пред всички наши членове, това ни прави спокойни, защото има кой да ни контролира. Всеки ден сме с хората, а отделно и чрез нашия подкаст членовете ни могат да кажат какво искат от нас и властта, какво им харесва, какво не. Успяхме вече да стигнем до 4 млн. гледания“, обясни президентът на КНСБ. Той посочи още, че навсякъде по света синдикатите, имайки пряко участие в благоденствието на своите членове, инвестират в различни активи. Не е нито странно, нито укорително – законово или морално, синдикатите да се грижат за своите членове, каза Димитров и припомни, че масово в чужбина пенсионните фондове се управляват от синдикатите. 58,5 трилиона щатски долара са активите на глобалните пенсионни фондове, от които над 70 процента се управляват от синдикалните структури по света – от ЕС, през САЩ до Япония, показват данни към февруари тази година.
