Ние отдавна правим разчети и трябва да ви кажа, че има начин, дори в този бюджет, за увеличение на възнагражденията в публичната сфера с 10%. Да не забравяме, че разходната част на бюджета е 97 млрд. В капиталовата програма има буфер от поне 5 млрд. – няма как да изпълним 15 милиарда капиталови разходи, още повече при приет бюджет през март. Тоест за 9 месеца, при положение, че най-високото число, което сме успявали да усвоим като ресурси, тъй като минаваме през Закона за обществените поръчки за тези големи суми, е било малко над 9 милиарда лева. Миналата година от малко над 10 милиарда, усвоените пари бяха 6,7 млрд. Очевидно е, че поне 5 милиарда няма бъдат усвоени, и това е буферът, ако не се съберат данъците, защото всички икономисти твърдят, че данъчните приходи са силно завишени, за да може да се спази 3% дефицит като цяло.
Това коментира в ефира на bTV Radio президентът на КНСБ Пламен Димитров във връзка с настояването на конфедерацията за вдигане на заплатите в бюджетния сектор с 10 на сто и думите на социалния министър, че в момента няма такава възможност.
За увеличение на възнагражденията в нуждаещите се структури с още 5 процента са нужни 250 млн.
„Няма как да не можем да намерим тези 250 милиона. Надявам се стана ясно, че знаем от къде и можем да го покажем на финансовия министър, че без да нарушаваме 3% дефицит, запазвайки всички шансове за влизане в еврозоната, това е национална задача и ние я подкрепяме от самото начало, смятаме, че има резерв и може да бъде намерен, поне в размера на 100 до 200 милиона лева за най-нуждаещите се, които са готови и за протестни действия. Преди Великден София беше блокирана от столичния градски транспорт, и той търси 29 милиона за своите заплати“, каза Димитров.
1521 лева е необходимата нетна заплата за издръжката на един работещ на месец. Това показват данните на КНСБ за първото тримесечие на тази година. За тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години необходимите средства за издръжка на месец са 2738 лв.
„За един работещ и сам живеещ имаме 67 лева повече, които са му нужни за март 2025-та към март 2024-та, тоест към края на първото тримесечие на тази година спрямо миналата година, а за тричленното домакинство – 122 лева повече. Прави впечатление обаче, че това нарастване на годишна база, една голяма част от него се реализира през първото тримесечие на тази година. Тоест март 2025-та към декември 2024-та имаме 47 лева повече нарастване на този, който работи и живее сам и това всъщност е две трети от цялото годишно нарастване, с други думи, ускоряване на ръста на цените от Нова година насам, и той е видим и по джоба ни, когато влизаме в магазините. Брутната сума, която трябва да получаваме е около 2000 лева, 1960 за сам работещ живеещ и близо 3530 лева за тричленното домакинство. Това нарастване разбира се отправя предизвикателство към доходите. Има ръст на заплатите, но не е равномерен. Средната работна заплата расте, но всички знаем, че средното е като пиле със зеле, кой какво накрая ял, той знае сам. Средната работна заплата расте с над 14% за 2024 година. За двете последни години 2023-та и 2024-та имаме един приличен кумулативен ръст от 31%, които надминават общата инфлация, тази, която е кумулативната, а не тази, която виждаме по някои стоки и услуги. Някои имат 100% нарастване – като сирене, прясно мляко и някои други, които стигнаха нива, които са в абсолютни стойности рекорди“, обясни Пламен Димитров.
По данни на КНСБ у нас трябва да се работи четири месеца и половина, за да се получи месечният минимален доход в Германия. А за да се получи минималната заплата за един месец в Люксембург, у нас трябва да се работи до 24 май, почти 5 месеца. В Румъния, с която често се сравняваме, минималната заплата е 814 евро, у нас – 551 евро.
Цялото интервю можете да чуете тук.