Денят на труда и на международната работническа солидарност се чества от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889). Поводът е годишнината от началото през 1886 г. на голямата стачна вълна в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 души от цялата страна. В България денят се отбелязва като официален празник съгласно Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.
За историята около възникването на Деня на труда днес разказва БТА, като представя информация от фонда на библиотеката си. Една от книгите, които свидетелства за събитията през 1886 г. в Чикаго, е „Историята на 1 май“ на автора К. Илиашвили.
„Времето търпи“ – казва пословицата, но в този момент времето не можеше да търпи – то неумолимо изискваше решителни действия“, пише авторът в началото на книгата, маркирайки началото на борбата за 8-часовия работен ден. „До 1886 г. чикагските работници работеха от 12 до 13 часа и никой не пречеше на господарите да заставят работниците си да работят и повече“, припомня Илиашвили. Няколко страници по-натам се посочва, че хората са узрели за идеята за всеобща стачка.
„Напущането на работата бе решено да се обяви на 1 май. От тук произтича и традицията – всяка година, на 1 май, да се устройват революционни демонстрации“. (…) „На 2 май числото на стачниците се удвои; от Чикаго движението се пренесе и в другите градове“, пише авторът в книгата си.
В продължение на първите два дни от обявяването на всеобщата стачка, около 200 000 работници сполучиха да извоюват 8-часовия работен ден; приблизително същото число спечели 10-часовия работен ден, се казва още в очерка за Първи май.
В последващите редове се разказва и за събитието на 5 май 1886 г., когато на площад „Хей Маркет“ се събират хора, а пред тях говорят оратори, упоменати като анархисти. Събитието е белязано от трагедия – в края на митинга „някой, останал и до днес неизвестен, хвърлил бомба, която при избухването си, повалила 60 полицаи, от които 6-ма убити, а останалите, само ранени“. Споменават се и ораторите, които по-късно са изправени на съд.
***
Събитията от САЩ стигат и до България, като историята за възникването на Първи май се разказва през годините. У нас денят традиционно се отбелязва с митинги и шествия, организирани най-често от синдикатите. В градовете през 90-те години има различни празнични програми с музикални изпълнения, съпътстващи с призиви за солидарност и по-добри условия на труд.
София, 1 май 1997 г. „Първи май не е комунистически, а работнически празник, заяви пред репортер на БТА вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов“, пише в бюлетина на агенцията.
София, 1 май 1999 г. „Деца пуснаха днес на митинга на КНСБ за 1 май три бели гълъба с посланието на синдиката към Европейския съюз, че България иска да бъде в първата вълна на присъединяване към обединена Европа“, се казва в тогавашна статия. „Българите не искат да са второ качество хора, а истински европейци, каза в словото си пред митинга лидерът на КНСБ Желязко Христов“, допълва авторът.
Първи май е повод и за срещи с работници от различни предприятия. Така например в бюлетина от 1 май 1998 г. се посочва, че ръководството на КНСБ обсъжда проблемите на трудещите се в пернишкия завод „Стомана“. „Работниците настояват за отпадане на регулаторния механизъм за определяне на работните заплати и обвързването им с реалните трудови резултати, за хуманизиране на работната среда и за участие на работниците и мениджърите в приватизацията на „Стомана“, съобщи председателят на КНСБ Желязко Христов“, пише в новината.