Протестите на хората в страната за достойни доходи нямат нищо общо с искането за референдум, нито са свързани с битката „за“ или „против“ еврото. И никога не са имали.
Това каза на пресконференция на 14 май в Пловдив Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Когато е изчерпано търпението, няма какво друго да направим, освен да сме до хората, докато не си получат увеличенията – дали през актуализация на бюджета или с постановление на МС“.
За нас като синдикат най-важни са доходите на работниците. Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) е двуцифрен през последните 3 години. Заедно с натиска на пазара на труда движи нагоре средната работна заплата с двуцифрени числа, стана ясно от думите му. „Тези 5%, които бяха дадени за увеличение на заплатите, наистина са обидни на фона на 50% в други сектори. Това допълнително разбуни много духове. Хората с основание си търсят правата“, допълни той.
Протестират служителите на наземния градски транспорт в София, не се знае докога ще продължи блокадата. Кметът на София реагира в средата на деня, посочвайки, че няма откъде да вземе средствата, а МФ посочиха, че нямат ангажимент към общинските дружества. В тази ситуация, макар че търсихме диалог, не можем да намерим за момента изход, а това радикализира протестиращите, уточни президентът на конфедерацията и допълни, че това не вещае нищо добро за социалния диалог като цяло. Той апелира час по-скоро министърът на финансите и градоначалникът на София да намерят решение, канейки на среща протестиращи и синдикати, за да се намери формулата как търсените 29 млн. лева да бъдат намерени – дали чрез прехвърляне на капиталови разходи от бюджета на общината към разходите за заплати или с допълнителни средства като субсидия от МФ към общината.
На 15 май служителите в трите обществените медии – БТА, БНР и БНТ, ще блокират кръстовището пред СУ. Той допълни, че напрежение има и сред работещите в структури на МЗХ, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), до десетина дни се очаква заявка за още протести в цялата страна.
Президентът на КНСБ уточни, че исканията за обществените медии касаят увеличения от 10-15% за 2025 г., както и да бъде заложено ново увеличение също 15% от началото 2026 г ., така че да се приближат заплатите до тези на техните колеги в други страни.
СРЗ за 2023 г. в националните медии, приравнена в българска валута, в Сърбия е била 3288 лв., в Хърватия – 3925 лв., в Румъния – 4710 лева, а в Литва – 5429 лева. Димитров посочи, че ускорението на ръста на доходите е видимо във всички държави, които влязоха в еврозоната и даде пример с Естония, Латвия и Словения.
Искаме МРЗ да бъде адекватна и реферирана към заплатата за издръжка, припомни Любослав Костов, главен икономист в КНСБ и директор на ИССИО. Той обясни, че наблюдават как се изменят цените на продуктите в малката потребителска кошница в други 6 държави на всяко тримесечие. „Ние искаме МРЗ да бъде адекватна и реферирана към заплата за издръжка, а влизането ни еврозоната ще спомогне за това“, подчерта още Костов.
По време на пресконференцията стана ясно, че синдикатите и кметът на Пловдив Костадин Димитров ще подпишат споразумение, с което ще се гарантира увеличението на заплатите на работещите в общинската администрация и в общинските предприятия.
Бюджетът на Пловдив е 715 млн. лева, като собствените приходи са малко над 30%. Масово в България общините нямат този комфорт, в останалите общини до 20% от приходите са от местни дейности, останалите пари са дотация от държавата. Затова смятаме, че може да търсим допълнително увеличаване на заплатите, извън държавно делегираните дейности, каза Димитров.
Въпросителните касаят общинската администрация, където единният разходен стандарт е 16%, а общината предлага 14,3%, т.е. са си оставили буфер. В крайна сметка с кмета е договорено 10% увеличение на заплатите от 1 януари, а от 1 септември при евентуална актуализация на бюджета – още не по-малко от 3%. За медицинските специалисти за детско и училищно здравеопазване обаче се предлага увеличение с 5% вместо поисканите 10 на сто, като предупредихме кмета, че това ще породи напрежение, подчерта Пламен Димитров.
Договорено е увеличение от 1 май с 10% на заплатите във всички общински предприятия. При актуализация на бюджета, ще се търси второ увеличение и за тях от 1 септември, като предстои да се уточни в какъв размер ще бъде.
