Необходими са решителни действия на европейско и национално ниво в отговор на предизвикателствата пред икономиките, заплащането, заетостта.
Върху това акцентира президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Междинната конференция на Европейската конфедерация на профсъюзите, която се провежда на 20 и 21 май в Белград под надслов „Осигуряване на справедливи условия за работниците в един променен свят“. Димитров участва в среща на лидерите на членуващите в европейската конфедерация синдикални организации, на която бяха обсъдени целите и действията им в контекста на случващото се на международно, европейско и национално ниво, необходимите инициативи, които да гарантират справедливи условия за работниците и затвърждаване на ролята на синдикатите като ключови участници в решенията на геополитическите предизвикателства и като поддръжници на мира.
Димитров посочи, че в ЕС трябва да засилят механизмите за подкрепа на заетостта по подобие на въведения по време на ковид пандемията европейски инструмент SURE (за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства). В изказването си той обясни, че икономическите предизвикателства пред България засягат не само страната ни, но и компаниите по европейските вериги на доставки в страни като Германия, Италия и други. „Ние се нуждаем от европейски отговор на този въпрос. Нуждаем се от решителни действия по въпроса възможно най-скоро, защото работните места вече започват да се губят“, каза Димитров. На национално ниво КНСБ настоява за промяна в Кодекса на труда, с която да се въведе постоянна защита на работниците при кризи.
По време на зеления преход и прилагането на зелената индустриална сделка е от съществено значение да приемем и новата Директива за справедлив преход, каза още президентът на КНСБ и изрази опасения дали Европейската комисия ще има волята за това.
Друго предизвикателство, очертано в изказването му, бе въздействието на изкуствения интелект върху заетостта. „Въвеждането на Директива на ЕС относно алгоритмичните системи на работното място е стъпка напред, но предстои да се направи още много. В моята страна вече имаме законово регламентирано право на прекъсване на връзката (при приключване на работното време работникът и служителят има право да преустанови комуникацията с работодателя си до следващия работен ден) – но това е само началото, а не краят на историята. Изкуственият интелект е трансформираща сила и конкретните последици от него трябва бъдат разгледани подробно“, категоричен бе Димитров.
Той изтъкна още, че „ако искаме справедливо заплащане, качествена заетост и справедливо разпределение на богатството, трябва да гарантираме, че европейските мултинационални компании създават стойност, която се разпределя справедливо по веригите им на доставка. Имаме нужда от Директивата за надлежна корпоративна проверка, за да бъдат защитени работниците. Все още сме далеч от регулациите или преговорите във веригите на доставки, от които Източна Европа се нуждае“, подчерта президентът на КНСБ.
Сред важните теми, които Димитров открои пред европейските синдикални лидери, че стоят пред страната ни са данъчното облагане и измерването на адекватността на минималната работна заплата чрез заплатата за издръжка. „В моята страна целта ни е да се въведе необлагаем минимален доход, който да е равен на минималната работна заплата. Засега това не е постигнато. Освен това се нуждаем от справедливо корпоративно данъчно облагане. Усилията на ОИСР за установяване на глобален минимален данък са добре дошли, но трябва да гарантираме, че националните ставки за корпоративен данък ще гарантират, че всеки плаща справедливия си дял, каза Димитров. Той бе категоричен още, че колективното договаряне трябва да изравни размера на минималната работна заплата с този на заплатата за издръжка.
В рамките на конференцията с изказвания участваха и вицепрезидентът на КНСБ Даниела Алексиева и главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов.
