Предложената от ЕК Пътна карта за качествени работни места идва на фона на изчерпания ефект от няколко обвързващи европейски документа, които вече не отразяват напълно въздействието на алгоритмичните системи върху работната среда във всички индустрии и сектори. Има доста какво да се направи и да се регулира. За нас е изключително важно, тъй като към настоящия момент развитието на изкуствения интелект е непредвидимо.
Това посочи президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров по време на експертна кръгла маса на високо ново „Умения и развитие на работната сила – Как да подготвим трудовия пазар за високотехнологична и цифрова икономика?“ в рамките на форума „Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)“, провеждащ се в „София Ивент Център“.
От думите му стана ясно, че е необходимо създаването на отделен механизъм за инвестиране в качествени работни места в индустрията. „Има доста какво да се направи и да се регулира. За нас е изключително важно, защото към настоящия момент развитието на изкуствения интелект е непредвидимо“, каза още президентът на конфедерацията. Той допълни, че е необходимо създаването на отделен механизъм за инвестиране в качествени работни места в индустрията. „Специален финансов инструмент трябва да бъде развит, за да се подкрепят индустриите, да се създава добавена стойност и да се въвеждат целеви иновации в определени сектори“, обясни той. Президентът на КНСБ допълни, че ако Европейската комисия даде възможност, трябва да се използва европейско финансиране за повишаване на капацитетите и за съвместни акции в сферата на уменията.
Правото на обучение и квалификация – изключително важно е темата да влезе в новите законодателни актове. Това обучение и квалификация трябва да бъде безплатно за работещите и времето, изкарано в такова трябва да се заплаща като изработени часове, посочи Димитров по време на събитието.
„Също така ни трябва и директива за справедливия преход. Виждаме много обещания, но при много от преходите, особено що се касае до България, няма справедливост“, посочи президентът на конфедерацията и даде пример със случващото във въгледобивния сектор у нас. „Преходът не е справедлив, ето защо настояваме за преглед на европейското законодателство в тази област, включително на разпоредбите, касаещи колективното договаряне“, допълни той.
Участие в експертната кръгла маса на високо ново взе и Роксана Мънзату, изпълнителен заместник-председател на ЕК/социални политика и заетост.
Качеството на работните места е важно и бих искала да разбера какво Източна и Югоизточна Европа смята, че трябва да направим, за да подобрим качеството им. За мен като румънка е ясно, че има някои несъответствия в дискусиите със синдикатите, с работодателите в Дания, в Нидерландия, също и в моята страна. Има исторически, културни различия и трябва да разбера пакетът от мерки, който предлагаме дали отговаря в пълна степен на потребностите – икономически, социални и трудови, каза Мънзату. От думите ѝ е ясно също, че трябва да бъде отговорено и на изискванията за конкурентоспособност, както и да имаме добре обучена работна сила. „Ако хората отсъстват, защо отсъстват от работа. Ако мигрират – защо го правят, дали заради ниски възнаграждения, дали заради условията на труд. Говорим за уменията, но и за компонента за условията на труд, който също е много важен. Пътната карта за качество на работните места е само първата стъпка. Трябва да се опитаме да намерим отговор на няколко предизвикателства – включително и изкуствения интелект “, допълни тя.
„Дискусия, която също е важна – какъв е начинът, по който трябва да говорим за колективното трудово договаряне и за социалния диалог. Много важни теми, нужно е да търсим начин да стимулираме колективното договаряне. Мобилността на работната сила може да бъде част от тази пътна карта за качеството на работните места“, допълни изпълнителният заместник-председател на ЕК и подчерта, че вече има предложена нова стратегия, наречена „съюз на уменията“, в която е силно застъпено обучението през целия живот. Съюзът предлага и инструменти за преквалификация на работещите към момента.
„Цифрите за България сочат, че само 9,5% от работната сила са участвали в някаква форма на повишаване на уменията и преквалификация миналата година. Целта е много по-висока, трудно предизвикателство. Трябва да променим начина на мислене на работниците, защото това ще ги предпази и ще им помогне. Трябва да въведем право на обучение, за да може хората на 45-50-55 години всяка година или на всеки две години да минават курсове за преквалификация“, допълни тя.
Мънзату засегна и темата за преносимостта на уменията в общността, както и пакта за социален диалог, подписан през март в Брюксел. „Той изпраща силен сигнал, че чрез работата със социалните партньори установяваме диалог, който ще ни позволи да осъществим Зеления преход. Следващата година ще предложим и първата стратегия на ЕС срещу бедността – много важна стъпка, с която да можем да се свържем с най-бедните. Инициативата ще се финансира от Европейския социален фонд. Без силно общество и кохезия няма значение колко конкурентни са някои стратегии и региони“, подчерта още изпълнителният заместник-председател на ЕК.
„За мен най-важното предизвикателство тази година, както и за колегите ми комисари, е следващата бюджетна рамка 2028-2034 година. Политическото послание трябва да бъде как ще инвестираме парите през следващите седем години, то трябва да бъде чуто от вас, от гражданите, от компаниите – от всички“. От думите ѝ стана ясно, че е важно бюджетът да отделя средства за образование, за умения, за социално измерение, което подкрепя гаранцията за детето и инвестициите в децата – важни моменти, за да преминем през процеса на преход.
Мънзату акцентира и на важността от прилагането на Директивата за МРЗ и колективното договаряне. От държавите членки ще бъде поискано да съставят планове за разширяване на обхвата на приложение на тази директива. „Колективното договаряне ни е нужно като инструмент“, заяви още тя. В своето изказване Димитров алармира, че транспонирането на директивата за минималните работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне в законодателството ни се е забавило наистина много.
Участие в срещата взеха и вицепрезидентите на КНСБ Огнян Атанасов и Даниела Алексиева, директорът на ИССИО Любослав Костов, представители на ИСС, бизнеса, ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова и др.
