В Латвия обществото беше скептично настроено към приемането на еврото, доста притеснено. Ситуацията в страната обаче е различна в известен смисъл спрямо други държави членки, присъединили се по-рано към еврозоната. Хората тогава казваха, че латвийската валута е сериозна и със сигурност била по-добра от еврото към онзи момент. Това каза Маартинш Свирскис, икономист в конфедерацията на свободните синдикати в Латвия, който участва онлайн в Националната дискусия на ИСС „Ефектът на Еврозоната. Опитът на страните членки“. Събитието се проведе днес в Министерския съвет.
По думите му след прехода към евро в страната според проучване от 2014 година хората са смятали, че средното равнище на цените за потребителите се е увеличило с 10,5%, но по данни на Националното статистическо бюро ръстът на цените в действителност е бил 0,5 на сто.
„Очевидно ставаше дума за една илюзия и трябва много да се внимава да не се получава това. В по-дългосрочен план смятам, че ситуацията в страната беше овладяна добре. Въведохме механизъм за наблюдение на цените, подобно на други страни. Идеята беше обществото да може да се информира и предприятията да носят отговорност за действията си, да има добросъвестно ценообразуване“, обясни той.
От думите му стана ясно, че основен момент, който е във фокуса на синдикатите в страната, са били именно цените. „Какво наблюдаваме сега след приключването на цялата процедура по приемането на еврото – вече знаем, че реално цените не са се увеличили, процентът на инфлацията беше 0,6 на сто. В следващите години той беше 0,2-0,1 през 2015 и 2016 година съответно. Най-много се усети увеличението по отношение на комуналните разходи, тоест въвеждането на еврото не е дало реално отражение върху равнището на цените“, допълни синдикалистът.
Той допълни, че що се отнася до въздействието върху работниците профсъюзите в страната са следили внимателно доколко реализирането на прехода е справедливо особено в сферата на заплащането, тоест дали заплатите са се увеличили. „Идеята беше смяната на валутите да не се използва от някои работодатели за намаляването им или пък за забавяне на увеличаването им. Данните сочат, че през 2014 година се наблюдава най-големият ръст на заплатите в сравнение с предходните 3 години – тогава то е било средно около 4 на сто, а през 2014-а се наблюдава скок от 8,6%. Разбира се, не можем да разчитаме, че въвеждането на еврото изведнъж ще доведе до ръст на заплатите, няма причинно-следствена връзка, но не е имало и забавяне“, подчерта събеседникът.
Маартинш Свирскис посочи, че в споменатия преходен период от 2011 до 2016 година се наблюдава едно от най-големите увеличения на преките чуждестранни инвестиции и спрямо общия БВП. „Това означава, че въвеждането на еврото е допринесло за привличане на допълнителен капитал към латвийската икономика. На свой ред това дава отражение на темпа на увеличаване на заплатите“, уточни той и в заключение каза също, че профсъюзите наблюдават следната зависимост – разкриване на повече предприятия, поява на нови възможности за заетост, а напоследък се отчита и липса на работна ръка.
Икономистът бе сред участниците в последния панел в рамките на събитието „Представяне на опита на страни членки“, модериран от Илия Лингорски, член на управителния съвет на Българската народна банка. В него се включиха и Егле Стонкуте, икономист-анализатор, Литовска конфедерация на индустриалците; Кястутис Купшис, вицепрезидент, Литовски алианс на потребителите; Хенрикс Данушевич, президент на Латвийската търговска асоциация.
