България е социална пазарна икономика. Слушаме „тълкувания“ на икономисти, които твърдят, че няма проблем да излязат на пазара и нещо, което струва пет лева, да го продават за 1000 лева и след като се намери някой да го купи, значи всичко е наред. Не, не е наред, особено когато става дума за стоки от първа необходимост, за 20-те стоки от малката кошница. Когато се говори за справедливата пазарна цена, всички ние, особено регулаторите, ще трябва да гарантираме справедливата пазарна цена, особено на тези стоки и услуги, от които зависи физическото оцеляване на гражданите.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в рамките на национална дискусия, организирана днес, 20 юни, от Икономическия и социален съвет – „Ефектът на еврозоната. Опитът на страни членки“. Форумът бе открит от премиера Росен Желязков и в него се включиха представители на институции, контролни органи, синдикатите, бизнеса, неправителствения сектор. На събитието присъстваха лидери на основни членове на КНСБ, вицепрезидентът Тодор Капитанов, националният секретар Величка Микова. Директорът на ИССИО и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов бе модератор на панел, посветен на ефектите на еврозоната върху цените и доходите. Говорители в него бяха Пламен Димитров, Румен Спецов, директор на Национална агенция за приходите, председателите на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова и на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов, Атанас Пеканов, икономист от Виенския икономически институт.
Любослав Костов акцентира, че хората се вълнуват основно от темата за цените и за доходите и затова е ценно да се види какъв е опитът на страните, въвели еврото преди нас. „В момента сме седнали на стол с един крак. Ако искаме реална конвергенция, трябва да се възползваме от всички възможности, които предоставя Европейския съюз“, посочи още главният икономист на КНСБ.
Димитров подчерта, че по темата за еврото трябва да се говори с факти, а не с емоции. „КНСБ ще продължи да прави своето паралелно изследване на издръжката на живота и необходимия месечен доход, в т.ч. и за малката потребителска кошница, като вместо на тримесечие, от този месец ще наблюдаваме цените ежемесечно поне още 12 месеца, за да може да се даде яснота къде и какво се случва с цените“, каза той.
Димитров посочи, че 20-те стоки от малката кошница в България струват 119,60 лв. (61,15 евро), като са нараснали с 5,5% за последните 12 месеца, или с 6,27 лв. Със средна заплата от 2443 лв. за първото тримесечие на годината те могат да се закупят 15,9 пъти. В същото време сравнението с Хърватия, която последна въведе еврото в ЕС, показва, че там малката кошница е с по-ниска стойност – 112,66 лв., като цената ѝ е нараснала с 6,1% за последните 12 месеца или с 6,49 лв. В същото време средната заплата през първите три месеца на 2025 г. надвишава значително тази в България и е 3849 лв., а 20-те стоки могат да се закупят 24,6 пъти.
Цените на редица стоки у нас са най-високи от седемте държави в ЕС, които наблюдаваме в нашето тримесечно изследване, посочи Димитров. Сред тях са сиренето и мляко. Няма как това да бъде пазарно обяснено. Има изкривяване на пазара, категоричен бе президентът на КНСБ. Той призова за обща мобилизация – на държавата, бизнеса, медиите, за да се докаже това.
Димитров представи и данни за инфлацията в Литва, Естония и Хърватия след въвеждането на европейската валука. В първия месец – януари 2015 г., в Литва тя пада с 1,3% до –1,4%. В Хърватия през януари 2023 г. е 12,5%, което е спад от 0,2 пр. пункта спрямо 12.2022 г., като там сравнително високите стойности на ХИПЦ са следствие от общо европейската фаза на икономическия цикъл в целия ЕС през 2022 г.; В Естония през януари 2011 г. инфлация от 5,1%, което е спад от 0,3 пр. пункта спрямо месецът преди въвеждането на еврото.
Динамиката на доходите в Прибалтийските държави пък показва, че в Литва за периода 2015-2024 г. СРЗ в страната е нараснала от 714 евро на 2233 евро или с 213% за 10 години; В Латвия в периода 2014-2024 г. СРЗ в страната е нараснала от 756 евро на 1681 евро или 122% за 11 години; В Естония – за периода 2011-2024 г. СРЗ е нараснала от 839 евро на 1981 евро или 136% за 14 години.
Изводите са, че в последните присъединили се към еврозоната страни след въвеждането на еврото има стабилност на ценовите равнища, а за последното десетилетие доходите в Прибалтийските държави бележат значителен ръст.
За да сме честни, трябва да кажем, че някои стоки – като кафе и минерална вода, ще поскъпнат. Вероятно с 15-20 процента. Но това няма да са основни стоки като хляб, месо, мляко, каза Димитров.
Любослав Костов поздрави НАП, че изпълнява функциите и вече обяви наблюдения на цените. Директорът на приходната агенция Румен Спецов посочи, че са засечени цените на 14 основни вида стоки в 30 града ден преди обявяване на конвергентния доклад – на 3 юни, и на 17 юни. „Има ясно изразен териториален принцип на поскъпване. В София обаче разликите са минимални“, обясни Спецов.
„Често се говори за цени, хората ги интересуват цени, регулаторите трябва да работят за това да няма практики, които са необосновани4, отбеляза Атанас Пеканов. Той добави, че цената на труда е това, което трябва да се стремим да нараства в България, за да се доближаваме до стандарта на живот в Западна Европа. Това не винаги се е случвало с темповете, с които ние искаме. Ние искаме стандартите на живот, доходите в България да са именно там, където са в най-развитите и богати икономики, отбеляза Пеканов. Той добави, че в тази връзка това, което трябва да се направи, е свързано с икономическата активност. По-високата икономическа активност повишава доходите. В повечето икономики потреблението води нагоре или надолу бизнес цикъла, но за дългосрочното покачване на доходите имаме нужда от по-висока икономическа активност през инвестиции – дали частни или публични, каза той, добавяйки, че инвеститорите гледат позитивно на процеса на присъединяването ни към еврозоната, смятат, че той носи стабилност и увереност в нашата икономика.
Видео от цялото събитие можете да видите тук.
