Доходите трябва да се вдигат и то с мисъл. А не за едни с 50%, за други с 5, а за трети – нищо. Да, хората ще протестират, защото няма хоризонтална политика по доходите. Трябва да се отчита динамиката в частния сектор, за да не губи общественият конкурентоспособност и там заплатите да се увеличават съобразно приноса на хората и атестациите, защото са количествено измерими. За първите три месеца на тази година възнагражденията в обществения сектор изостават със средно 250 лв. от тези в частния.
Това каза главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов в интервю за Нова нюз.
Той обясни, че при всеки преходен период има опити за спекула, а нашата държава е пример през последните 35 г. за различни по форма и обхват преходи. В момента – шест месеца преди въвеждането на еврото, обединението на усилията на регулаторните органи, на синдикатите и работодателите, цели този път преходът да се случи плавно и навреме.
Опитът на Хърватия не е добър, късно реагираха. При тях имаше ценови шок през първите седмици след влизането в еврозоната. После въведоха таван на цените и други мерки, но усещането на хората, че нещо не беше направено както трябва, там остана, даде пример Костов.
Той бе категоричен, че в никакъв случай ръстът на доходите не е причина за спекула или по-високата инфлация. Главният икономист на КНСБ напомни, че всеки месец конфедерацията ще следи и публикува динамиката на цените от малката потребителска кошница. Общественият съвет, в който влизат регулаторните органи, цели да има мониторинг, изсветляване, обединение, за да се пресичат опитите за спекула.
Конвергенцията на цените на стоките с ЕС е на 80-90 процента, докато при доходите е много по-малко, каза още Костов. Влизайки в еврозоната, ние се нуждаем от повече детерминанти на растежа, тъй като в момента 2/3 от него е потребление на домакинствата, категоричен бе още директорът на ИССИО.