“Когато пазарът на труда, а той е горещ и дефицитен, диктува движение на заплатите нагоре, то не е само в този сектор (транспорт – бел. ред.). Всъщност няма как да му противодействаш по друг начин, освен да го следваш. Ако не го следваш, той просто ти показва как работи, т. е. няма хора“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в сутрешния блок на БНТ „Денят започва“.
Той допълни: „И харесва ли ни, или не, това не е действие на благоволение от нечия страна, а просто мярка, която не можеше да се избегне. Тя трябва да бъде такава и през 2026-2027 година, няма да има по-малко очакване за увеличение на доходите. Не знам колко ще искат шофьорите, ще видим, но всички други ще искат, тъй като конвергенцията на цените, т.е. движението им нагоре, продължава и ще продължава, докато стигнем поне средноевропейски, а някъде сме ги задминали в някои стоки даже. Така че да си дойдем на думата после за регулаторите и най-накрая работи ли пазарната ни икономика и как тя всъщност дава справедливи цени.”
Оптимизацията на разходите във всяко едно търговско дружество е задължение на мениджмънта, така че да се вмества в съответните приходи, отбеляза Димитров: „И в случая при градския транспорт, който има дълбока социална функция, решаваща е субсидията, което допълва накрая картината. И затова беше зорът и спорът и с държавата, и с кмета, и т.н., и спорът ще продължи докъде и колко обществото трябва да плаща допълнително и извън пазарната логика, за това, което получава като услуга.“
Той подчерта отново, че е необходимо да се инвестира в условията на работа, “които са ужасяващи, меко казано, в някои депа”.
„В сектор здравеопазване има достатъчно пари, бюджетът на НЗОК е над 9 млрд. лева. Въпрос на управление е, а не на ресурси, регламентите, които действат в сектора, трябва да бъдат променени – на първо място, основният е отрасловия КТД, който втора година се бави и дава рамката на минималните възнаграждения по ключовите длъжности и професии за целия сектор, и около който не постигаме съгласие с работодателите. Това е големият проблем“, обясни президентът на КНСБ. Димитров заяви още: „В болниците имаме яснота за клиничните пътеки, но нямаме яснота кой как работи. Стигнали сме дотам, че сестрите вече са под 30 000, тоест дори вече нямаме съотношение 1:1 на лекар-сестра, а това само по себе си е катастрофа, налага им се месечно да работят по месец и половина реално“.
Димитров обясни, че сериозно напрежение се отчита и в сектор земеделие, а също и сред работещите в обществените медии, където отново има протестна готовност.
„Бяха проспани месеци по отношение на информационната кампания за въвеждането на еврото у нас. Беше грешка изчакването на конвергентния доклад, след който да започне сериозният разговор по темата – през всичкото това време в социалните мрежи противниците на еврозоната си свършиха работата и обществото в момента е разделено дали и как, кога…“, посочи той и подчерта, че това на свой ред създава среда, в която търговците могат да правят опити за спекула.
„Най-важното предложение за мен е да се стимулира да работи пазарът – главният в този пазар е потребителят, той трябва да получи, чрез промени в закона, пълната информация на ценообразуването – цена на производител, на вносител, какво става по веригата и накрая да е ясно има ли 400% или 50 на сто надценка. Така ще преценя дали искам да ги дам тези пари или ще отида в съседния магазин и ще търся нещо по-евтино“, обясни Димитров.
Цялото интервю може да гледате тук.