Новината за 2572 лв. средна брутна работна заплата у нас за второто тримесечие на годината е очаквана. Трябва да вземем предвид, че Законът за бюджета за 2025 г. беше приет малко по-късно и ръстовете, които отбелязахме за първото тримесечие, бяха без заложените в него ръстове. Второто тримесечие е реално първото, в което виждаме директния ефект от политиката по доходите. Разбира се тя е доста нехомогенна, много сектори, за които нямаше пари, излязоха на протест.
Това каза Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на ИССИО, в студиото на bTV Новините.
Той посочи, че до края на годината ще се уравновесят средните нивата на заплащане в частния и обществения сектор. През първото тримесечие на годината частният изпреварва държавния с малко над 100 лв.
Много от хората няма да се припознаят в тези 2572 лева. Говорим за средни величини и те имат много недостатъци, но това е някаква тенденция и показва динамика и устойчивост. 75 процента от растежа на икономиката се генерира от потреблението на домакинствата. То се случва, когато растат доходите. БВП през миналата година беше 201 млд., тази се очаква да е 218 млрд лв. Ако две трети е потребление, то 13 млрд. лева е директният ефект върху БВП от политиката по доходите, която кумулативно общественият сектор – държавата, като най-голям работодател, и частният, е предприел. Така че срещу 4-5 млрд. лв. разходи за заплати, получаваме 13 млрд. допълнителна добавена стойност в икономиката, каза Костов.
„Инфлацията по начина, по който се измерва, е една обща кошница. Ръст на реалната покупателна способност тази година има. Миналата година също, но преди това имаше период без заради високата инфлация. В дългосрочен период имаме още какво да направим. Говорим за еврозона, за Шенген, ОИСР идва. И паралелно с това в България върви дебат дали 620 евро, колкото ще е МРЗ догодина, е поносимо минимално ниво за заплащане за българския бизнес. Двете неща не вървят заедно. Ерата на евтиния труд свърши“, категоричен бе главният икономист на КНСБ.