Малките търговски обекти поддържат по-ниски цени спрямо големите вериги, като разликите са от 1 до 10%, коментира главният икономист на КНСБ Любослав Костов в сутрешния блок на БНТ „Денят започва“.
КНСБ наблюдава всеки месец цените на основни храни, както и на бензина във връзка с предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година и подписания в тази връзка меморандум за сътрудничество с правителството. Наблюдават се 81 общини и 600 малки и големи търговски обекта.
Кафето поскъпва с 9%, минералната вода – с около 7%, цитрусовите плодове също държат голяма динамика на ръста. Инфлацията на НСИ спрямо юли 2024 г. е 5,3 на сто, отчете Костов.
Цялата верига на ценообразуване трябва да се изсветли. Колкото е по-прозрачен един сектор в ценообразуването си, толкова е по-пазарен този сектор и конкуренцията е по-съвършена. В момента всеки остава с усещането за картели и монополи, заяви икономистът.
Според него в България на свръхпечалбата казваме нормална печалба, а на нея – загуба.
„Цените на плодовете и зеленчуците в момента не рефлектират върху общата инфлация, но след месеци положението ще се промени“, каза още той.
По думите му властта е закъсняла с прехода към еврозоната и е можело да започнем година и половина по-рано.
На въпроса дали ще последваме примера на Румъния относно бюджетния дефицит, събеседникът заяви, че на фона на останалите държави България е добре: „Румъния има 8% бюджетен дефицит, Франция – 9%, при нас е 3%, но това все пак не е добре“.
„Когато влезем в еврозоната задължителните минимални резерви ще паднат от 12% на 1% в Централната банка. Това означава, че всяка търговска банка в България ще разполага с 11% повече парична маса, отколкото в момента. Догодина ще наводнят имотния пазар. Банките имат пари, правят печалба основно от такси, която възлиза на 60-65%“, обясни Костов.
Цялото интервю може да гледате тук.