Сравнението, което КНСБ прави с месечното наблюдение на стоките от малката потребителска кошница, показва разлика от 20 до 70 процента между цените на едро и дребно. Най-голяма е при сиренето – при 11,53 лв./ кг борсова цена на дребно е близо 20 лева за килограм. Два пъти поскъпват краставиците от борсите до магазина. Трябва да обясним защо е така, да започнат реални санкции за този, който е излязъл извън пазарната логика и правила. Наблюдаваме и второ изкривяване – масово в големите вериги цените са по-високи от тези в малките квартални магазини. Ако искаме хората да ни вярват, контролните институции трябва да коригират тези изкривявания час по скоро и да се види, че наистина го има железният юмрук на държавата. Не само да го размахваме, а да го стоварим там, където трябва.
Това призова президентът на КНСБ Пламен Димитров, който участва днес, 2 септември, в откриването в Бургас на националната информационна кампания за въвеждането на еврото от 1 януари догодина. Стартът бе даден от премиера Росен Желязков, министри, представители на Икономическия и социален съвет. Димитров е зам.-председател на ИСС от групата на представителите на работниците.
Той напомни, че КНСБ е последователен и убеден поддръжник на европейската интеграция на България. „Трябва да си даваме сметка, че доверието на хората е най-ценното, а то минава през джоба им. От тази гледна точка как ще се развиват доходите и цените е от съществено значение как ще реагират обективно хората. Ние следим и влияем доколкото можем върху процесите“, каза президентът на КНСБ и апелира публичното говорене на институциите да се коригира, а министрите да се хвалят по-малко. Каквото сме направили – добре, важното е какво ще направим оттук нататък, категоричен бе Димитров. Той даде пример с данните, които всяка седмица изнася комисията по стоковите борси и тържищата. Данните са за стойността за малката потребителска кошница на едро, а разликата до тази на дребно е огромна.
Димитров посочи, че очакванията са след въвеждането на еврото страната ни да последва примера на Прибалтийските държави, в които фактите показват ускорен ръст на доходите след влизането в еврозоната.
В Литва за 10 години – от 2015 до 2024 г., средната работна заплата в страната е нараснала от 714 евро на 2233 евро или 213%. В Латвия ръстът на доходите за 11-те години в еврозоната е със 122 процента, а в Естония за 14 години – 136 процента.
Запис от откриващото събитие на националната информационна кампания за еврото можете да видите тук.
