Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя проекта за ПМС за определяне на нов размер на МРЗ от 1.01.2026 г. в размер на 1213 лв. (620 евро), което е нарастване с 12,6%. Този размер се базира на действащото трудово законодателство и така предложеното ПМС отговаря изцяло на действащата нормативна рамка.
От 2024 г. размерът на МРЗ се определя съобразно измененията в КТ (чл. 244) и през 2026 г. ще представлява 50% от средната работна заплата (СРЗ) за периода юли 2024 г. – юни 2025 г. Този формула ускори ръста на МРЗ, който се задържаше през последните години, и така 2025 г. спрямо 2023 г. достига 38%, след като предходните години е в диапазон от 6 до 10%. През последните две години се отчита последователен ръст на МРЗ, като през 2024 г. нараства с 19.6%, а през 2025 г. с 15.4%. С увеличението на МРЗ през 2026 г. се очаква ръст от 55.5% спрямо 2023 г. (780 лв.), следвайки формулата заложена в трудовото законодателство.
Таблица 1. Динамика на Минималната работна заплата за периода 2019 – 2025 г.
| 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| Размер на МРЗ (лв) | 560 | 610 | 650 | 710 | 780 | 933 | 1077 |
| Средногодишна инфлация (ИПЦ)[1] | 3.1% | 1.7% | 3.3% | 15.3% | 9.5% | 2.4% | 3.6% |
| Номинален ръст на МРЗ,% | 8.9% | 6.6% | 9.2% | 9.9% | 19.6% | 15.4% | |
| Реален ръст на МРЗ, % | 7.1% | 3.2% | -5.3% | 0.3% | 16.8% | 11.4% |
Източник на данни: НСИ
Изчисления: ИССИО
[1] Източник данни: https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=664р, код: средногодишен ИПЦ, предходна г. = 100, общ ИПЦ
Нещо повече, прогнозните изчисления за 2025 г., при очаквана средногодишна инфлация от 3.6%, дават известен оптимизъм. При тези условия реалният ръст на МРЗ през 2025 г. спрямо предходната се очаква да бъде от 11.4%, а спрямо 2020 от 27.6%. В този смисъл нарастването на размера на МРЗ се очаква да компенсира загубите на покупателна способност, която бе натрупана през 2022 и 2023 г. в резултат на високите нива на инфлация и съответно да ограничи рисковете от нарастващото подоходно неравенство и бедност сред работещите.
На този фон размерът на МРЗ в България остава най-нисък спрямо останалите държави-членки на ЕС. Ако погледнем данните на Евростат, растежът на МРЗ не е по-различен спрямо този в другите страни от региона. Например в средата на 2025 г. България заема второ място по ръст на МРЗ. Преди нас е Хърватия с ръст от 15.5% при това с размер от 970 евро, след нас е Румъния с 14.6% (806 евро) и Полша с ръст от 10.9% и с размер от 1096 евро, почти 2 пъти по-висок от този в България. В страните извън ЕС също се наблюдава значително по-висок ръст от този в България. Така например в Черна гора размерът на МРЗ нарасна с 25.7% и достигна 670 евро. След нас е само Албания с номинален размер на МРЗ от едва 408 евро.
Ако се проследят данните за равнището на МРЗ спрямо СРЗ по държави, то през 2024 г. България е страната с най-ниско ниво на съотношението (Таблица 2). Може да се твърди дори, че приложението на чл. 244 от КТ няма да допринесе за изменение на наблюдаваната картина, т.е. нивото на текущото съотношение, което дава най-реална представа за ситуацията на пазара, се запази под 50%, защото двете величини растат с еднакъв темп, при изоставащ базов период за измерване на МРЗ. Това напълно опровергава твърденията на представителите на бизнеса, че минималната работна заплата ще се доближи значително до средната по региони като съотношение. Тази теза е валидна единствено, когато сравняваме МРЗ в текущ период спрямо СРЗ за предходен период, но този принцип е много далеч от фактическото състояние на пазара на труда в отделните региони към момента на измерване. При всички положения настоящият механизъм трябва да бъде надграден с „тест за адекватност“.
Таблица 2. Съотношение на законоустановена МРЗ спрямо средните брутни месечни работни заплати в еднакъв интервал от време (%)
| 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| България | 42,9 | 40,7 | 38,4 | 37,4 | 39,8 | : |
| Чехия | 40,2 | 39,5 | 40,4 | 40,2 | 41,0 | : |
| Германия | 39,8 | 39,7 | 41,7 | 45,5 | 45,0 | 47,6 |
| Естония | 44,1 | 37,6 | 43,0 | 36,2 | 40,0 | : |
| Ирландия | 44,7 | : | : | : | : | : |
| Гърция | : | : | : | : | : | : |
| Испания | 49,6 | 47,5 | 47,6 | 49,1 | 50,0 | : |
| Франция | 50,6 | 48,9 | 48,6 | 48,9 | : | : |
| Хърватия | 44,7 | 44,9 | 45,6 | 44,1 | 46,0 | : |
| Кипър | : | : | : | 43,7 | 44,4 | : |
| Латвия | 40,0 | 41,7 | 38,9 | 42,9 | 44,1 | : |
| Литва | 45,3 | 43,7 | 43,7 | 44,7 | 44,4 | : |
| Люксембург | 47,1 | 48,5 | 47,9 | 47,3 | 47,1 | 47,5 |
| Унгария | 43,1 | 41,2 | 42,3 | 43,0 | 42,9 | : |
| Малта | 42,9 | 42,6 | 42,2 | 44,8 | : | : |
| Нидерландия | 42,9 | 42,6 | 42,2 | 44,8 | : | : |
| Полша | 50,3 | 49,8 | 47,8 | 49,7 | 52,6 | : |
| Португалия | 51,1 | 51,8 | 52,9 | 55,2 | 54,6 | 53,7 |
| Румъния | 44,7 | 45,0 | 45,5 | 47,9 | : | : |
| Словения | 50,6 | 51,9 | 53,0 | 54,1 | 52,3 | : |
| Словакия | 43,4 | 44,4 | 43,2 | 42,9 | 42,8 | : |
| Великобритания | : | : | : | : | : | : |
| Черна Гора | 43,2 | 41,7 | 60,3 | 53,9 | 61,9 | : |
| Албания | 56,1 | 52,6 | 55,1 | 56,8 | 51,7 | : |
| Сърбия | 48,7 | 47,3 | 45,6 | 45,4 | 46,9 | : |
| Турция | : | : | : | : | : | : |
Източник: Евростат, Monthly minimum wage as a proportion of average monthly earnings (%) – NACE Rev. 2 (from 2008 onwards) [earn_mw_avgr]
Очакваното увеличение МРЗ за 2026 г. е стъпка към възходящата доходна конвергенция, целяща покачването на стандарта на живот до средноевропейските нива, макар и все още недостатъчна. В настоящата формула за определяне на МРЗ липсва компонент, който да е обвързан с покупателната способност или т. нар. издръжка на живота, което е изискване при транспонирането на Директивата по този въпрос. В нея изрично е посочено, че тази заплата трябва да се определя по начин, който я прави адекватна на жизнените нужди на работниците. Затова КНСБ настоява за разработване на методология и регулярно тестване със „заплата за издръжка“, отразяваща минималния доход необходим на работещ, за да покрива основните си потребности и гарантиране на достоен начин на живот. Все още, обаче и през 2026 г. размерът на МРЗ няма да успее да покрива стойността на заплата за издръжка за работещ и сам живеещ[2], което ограничава покупателната способност на наетите лица на минимална заплата.
Твърденията, че увеличението на МРЗ може да доведе до намаление на заетостта на нискоквалифицираната работна сила са неоснователни. Рискът, че увеличението на минималната работна заплата ще изключи от пазара на труда част от нискоквалифицираната работна ръка, по никакъв начин не намира емпирични доказателства както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Такава негативна корелация статистически не само, че не се доказва, а обратно – по скоро може да се твърди, че ръстът на минималната работна заплата в продължителни периоди се съпровожда от ръст в заетостта на нискоквалифицираната работна сила и обратно.
С изключение на ковид пандемията от 2020 г. и 2021 г. в България увеличението на МРЗ да води до ръст в заетостта на нискоквалифицирания труд, като стойностите на КзНКР се движат в порядъка на 50 %.
Заетостта при нискоквалифицираните работници силно корелира с икономическата цикличност (т.нар. цикли на икономически подем и спад) и е силно чувствителна към екзогенни икономически шокове. Размерът на МРЗ не само, че не влияе върху процента на заетост на нискоквалифицирана работна сила, но и има съществен принос за икономическия растеж на страната. Около 75% от икономическия растеж в страната е следствие на потреблението на домакинствата. Ръстът на МРЗ води до ръст на покупателната способност на нископлатените групи в обществото, като по този начин оказва положителен косвен ефект върху ръста на българската икономика. Тезата, че покачването на МРЗ води до нарастване на инфлацията КНСБ определя като невярна, тъй като са налице редица емпирични доказателства, че у нас инфлация „цени-заплати“ не съществува на този етап.
Друга неоснователна критика към размера на МРЗ е свързана с това, че тя надвишава 50% от СРЗ. Това е невярно твърдение, тъй като през последните 7 години съотношението между МРЗ и СРЗ не се е приближавало до 50-те %. Съотношението между МРЗ и СРЗ е най-ниско през 2023 г. (37.7%) и най-високо през 2019 г. (43.6%).
Таблица 3. Коефициент на заетост на нискоквалифицираните работници и съотношение на МРЗ към СРЗ
| 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| Коефициент на заетост 20-64г (Кз) | 75.0 | 73.6 | 73.3 | 75.9 | 76.2 | 76.8 | |
| МРЗ/СРЗ | 43,6 | 43,3% | 41,1% | 38,7 | 37,7 | 40,2 |
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tesem080/default/table?lang=en
МРЗ/СРЗ – съотношение на минималната към средната работна заплата за страната, НСИ
КНСБ категорично се противопоставя на абсурдни предложения за МРЗ по региони. Според КНСБ регионализирането на минималната заплата ще задълбочи съществуващите демографски, инвестиционни и доходни неравенства между слаборазвитите и развитите икономически региони на България. Създаването на регионални МРЗ ще доведе до високи стойности на законоустановеното минимално заплащане в региони, където е концентриран висок процент от производството на част от съвкупния БВП на страната и до ниски стойности между региони с нисък дял. По този начин ножицата на доходните неравенства ще се отвори още повече, тъй като е ще се наблюдават големи стойностни разлики в размера на регионалните МРЗ. КНСБ смята, че МРЗ трябва да бъде използвана като средство за намаляване на доходните неравенства в страната и използвана като механизъм за достигане на конвергенция със средноевропейските нива. КНСБ подкрепя предложеното в ДАМРЗ за договаряне на МРЗ на ниво икономически дейности, което да надгражда законоустановената МРЗ в България.
Таблица 4: Съотношение на МРЗ към СРЗ, по области (2025 г. и 2026 г. прогнозни данни на база „равни други условия“ спрямо предходни периоди)
| Общо за страната | 44,5 |
| Северозападен район | 56,4 |
| -Видин | 64,4 |
| -Враца | 50,8 |
| -Ловеч | 58,7 |
| -Монтана | 60,9 |
| -Плевен | 55,4 |
| Северен централен район | 57,4 |
| -Велико Търново | 57,9 |
| -Габрово | 58,0 |
| -Разград | 57,1 |
| -Русе | 55,0 |
| -Силистра | 63,6 |
| Североизточен район | 51,7 |
| -Варна | 48,6 |
| -Добрич | 59,7 |
| -Търговище | 56,8 |
| -Шумен | 55,1 |
| Югоизточен район | 55,8 |
| -Бургас | 56,0 |
| -Сливен | 60,8 |
| -Стара Загора | 52,8 |
| -Ямбол | 61,1 |
| Югозападен район | 35,5 |
| -Благоевград | 63,9 |
| -Кюстендил | 65,0 |
| -Перник | 56,7 |
| -София | 48,6 |
| -София(столица) | 32,5 |
| Южен централен район | 56,0 |
| -Кърджали | 60,1 |
| -Пазарджик | 58,1 |
| -Пловдив | 52,5 |
| -Смолян | 64,6 |
| -Хасково | 64,6 |
Източник: НСИ
* Прогнозни данни на база собствени изчисления на ИССИО на КНСБ. Заложеният ръст на СРЗ за 2025г е 12%, за 2026 г. в размер от 10%.
От изложените данни, КНСБ счита, че :
- Размерът на МРЗ за 2026 г. от 1213 лв. (620.20 евро) ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила активно да участва на пазара на труда, както и да повиши жизненото равнище на нискодоходните групи в страната ни. В дългосрочен план това ще доведе до намаляване на риска от изпадане в бедност сред работещите и намаляване на подоходните неравенства в страната.
- Ръстът на МРЗ стимулира вътрешно-пазарното търсене на стоки и услуги, водейки и до стимулиране на икономическия растеж през потреблението.
- Размерът на МРЗ е от значение при определянето на възнагражденията на наетите лица. Ръстът на МРЗ косвено допринася за увеличението на доходите на лицата, работещи на договор обвързан по някакъв начин с размера на МРЗ. В тази връзка ръстът на МРЗ е ключов инструмент за провеждането на политика по доходи и стъпка към достигането на възходяща доходна конвергенция.
Важно е да се отбележи, че МРЗ изпълнява едновременно и икономически и социални функции. Ако за работодателя МРЗ е разход, то за работника тя е доход (източник на средства) за издръжка на живота и за възпроизводство на работната сила. Пренебрегването на този постулат води до възпроизводство на бедност и демотивация за заетост.
КНСБ призовава Правителството да предприеме всички необходими действия България да възприеме тристранно одобрената дефиниция на МОТ относно „Заплата за издръжка“ и да организира процес за изчисляване на нейната стойност чрез регулярни изследвания, провеждани през Националния статистически институт (НСИ). В тази връзка КНСБ предлага учредяване на тристранен комитет, който да съдейства и подпомага НСИ в изработването на методология за определянето на т.н. Заплата за издръжка. Убедени сме, че така ще се гарантира ангажираността на всички заинтересовани страни, прозрачността, надеждността на източниците на данни и методите на тяхната обработка, както и провеждането на периодични прегледи на методологията, с оглед актуализиране на модела на потребление на домакинствата, така че да се гарантира достоен начин на живот на работещите българи.
В заключение, КНСБ подкрепя проекта за ПМС за определяне на нов размер на МРЗ за 2026 г. – 1213 лв. (620.20 евро), като настоява през следващата календарна година да се предприемат следните стъпки:
- Да се ускори работата в рамките на Междуведомствената работна група на МТСП, чрез които ще се произведат насоките за прилагане на ДАМРЗ в нейната цялост.
- Механизмът за определяне на законоустановената МРЗ за страната да бъде надграден с тестване на нейната адекватност през разработената вече „заплата за издръжка“, като се възприемат и всички останали елементи описани в чл. 5 на ДАМРЗ на ЕК;
- НСИ да разработи методология за „заплата за издръжка“ и да започне да я измерва, като стъпи върху приетата дефиниция на МОТ от 2024 г. За целта да се учреди тристранен комитет, който да подпомогне НСИ при изработването на методологията за изчисляване на Заплата за издръжка.
- Да се пристъпи към договаряне на МРЗ по икономически дейности, които да надграждат законоустановената за страната МРЗ.
[1] Източник данни: https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=664р, код: средногодишен ИПЦ, предходна г. = 100, общ ИПЦ
[2] Към второ тримесечие на 2025 г. нетната издръжка на работещ сам живеещ е 1526 лв.; източник на данни: Тримесечно изследване „Заплата за издръжка“ на ИССИО, КНСБ