Неравенствата в България са най-тежките и са генерирани от плоския данък. Той е измислен от двама американци, но с необлагаем минимум, а у нас е въведен без. Приложен е в Източна Европа, не в САЩ, където няма и да бъде въведен.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването на Нова нюз „Офанзива с Любо Огнянов”.
Димитров посочи, че на 7 октомври КНСБ ще обяви своите предложения за данъчни промени, които ще помогнат и за „връзването“ на Бюджет 2026.
Няколко данъка трябва да бъдат пипнати. Единият е копроративният. Няма как да остане 10 процента в среда, в която бизнесът плаща по-малко от всички нас. Ако погледнете, за 2025 г. общите данъчни постъпления от данък печалба са 6,5 млрд., а от данъка върху доходите наближават 9 млрд. При увеличение на 15% корпоративният данък има капацитет да вкара в бюджета 2-3 млрд. лв., обясни Димитров.
Той посочи, че магически пръчки за балансиране на бюджета догодина няма. За да е в рамките на 3 процента дефицит, са нужни мерки за по-голяма събираемост и промени в данъчно-осигурителните режими. „Най-лесният начин би бил да се вдигне ДДС, но и най-вредният и неправилният, тъй като е и най-несправедливият налог. Това е косвеният данък, който прави бедните още по-бедни. Върху всяко нещо има ДДС – и върху млякото, което си купува пенсионерът, и върху мазератито, което си купува най-богатият. Косвените данъци върху потреблението са най-вредните“, категоричен бе президентът на КНСБ. Той посочи, че очаква да има вдигане на акцизите в рамките на изискванията на ЕС, както и на осигуровките за фонд Пенсии. Увеличението на вноската за пенсии би балансирало приходите във фонда. Вдигането ѝс един процент пункт увеличава с 600 млн. лв. постъпленията.
Прогнозите за дефицита винаги се оказва грешни. Всички знаем, че бюджетът има един огромен буфер – капиталовата програма. И бюджет 2025 не прави изключение. Да, вярно е, че данъчните приходи бяха заложени изключително напрегнато, каза още Димитров. Тойю посочи, че капиталовата програма от 12 млрд. лв. вероятно, както и последните 15 години, през които изпълнението е на 65-68%, няма да бъде реализирана и би могла да послужи за буфер, така че дефицитът да се задържи на 3 процента.
Интервюто можете да гледате тук.