Плоският данък ражда неравенства. В момента всъщност ние сме извадили пред скоба и приоритизираме най-богатите.
Това коментира в предаването „Лице в лице след Новините“ главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той обясни предложенията за данъчни промени, представени на организирана от конфедерацията конференция на 7 октомври.
„Предложенията на КНСБ за данъчни промени са цялостен пакет, който цели от една страна да освободи от данъчна тежест хората с ниски и средни доходи – ние предлагаме увеличение на данъчните облекчения за семейства с деца, и в същото време да обложим онези пари в икономиката, които са статични – като например данък дивидент, данък печалба“, посочи Костов.
Той бе категоричен, че плоският данък не е изпълнил целите, с които бе въведен у нас през 2008 г. „Той не намали сивия сектор. 15 години по-късно имаме същия дял при три пъти по-висок БВП – в абсолютна стойност това е три пъти по-голяма сива икономика. Беше въведен, за да намали неравенствата – всички количествени индикатори за неравенствата в доходите показват, че България е по-зле, отколкото беше 2008 г. Беше въведен, за да увеличи инвестиционната активност на бизнеса. През 2022 г. всъщност достигнахме нивото на номинални инвестции от бизнеса, които бяха през 2008 г.“, каза главният икономист на КНСБ.
По отношение на предложението на КНСБ максималният осигурителен доход да се увеличи до 4625 лв. от 2026 г. той посочи, че е социален сепаратизъм да не се плащат осигуровки върху голяма част от заплатата. „Максималният осигурителен доход трябва да се увеличи. Това е справедливо, морално и икономически оправдано. В момента работник, който получава 2 хил. лв., плаща 24 процента данъчноосигурителна тежест, а този с доход над 4150 лв . – само 10 процента данък“, каза Костов и допълни: „Искаме да плащат еднакво, тъй като когато имаш таван на осигуровките, имаш регресия. Нека не забравяме – това не са данъци, това са права – за майчинство, за пенсия, за болничен, безработица.“
Работещите пълнят бюджета и движат ръста на икономиката чрез преките им данъци, посочи още главният икономист на КНСБ. Той обясни, че сумарният ефект от десетте предложения за данъчно-осигурителни промени, е в размер на 6 млрд. лв. „Така хем ще се осигурят приходи за бюджета, хем ще облекчим средната класа, която е гръбнакът на икономиката“, каза Костов.
Интервюто можете да гледате тук.