Предлагаме всички проблеми с трудовата заетост във въглищните региони да бъдат обсъдени час по-скоро на заседание на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка.
Това каза днес, 8 октомври, президентът на КНСБ Пламен Димитров в Стара Загора, където бяха представени резултатите от проучване на трудовата заетост във въглищните региони и нагласите за повишаване на уменията и преквалификацията на заетите лица.
Димитров посочи, че сред проблемите са координацията между министерствата, създаването на устойчив механизъм и отчитането му на съответните нива, както и промяната и допълнението на правителствената програма, на чиято база да се приеме пътна карта за изпълнение на посочените дейности.
Той подчерта, че подкрепата от всички институции е неотменима, а това може да се осъществи с нови дружества, в рамките на Българския енергиен холдинг, или чрез средствата, които отиват към рекултивация и трябва да бъдат по един или друг начин усвоени и трябва гарантиране на ангажимента, който всички институции са поели.
Димитров коментира, че резултатите от проучването генерират възможности, които вече са реални, защото има конкретни проекти, по които всички въгледобиви дружества вече са кандидатствали по следващата операция за обучение и подкрепа на заетостта в съответния режим на допълващо финансиране и вече се виждат реалните възможности, които в следващите няколко месеца ще стигнат до предприятията като допълнителни ресурси.
„В началото, когато взехме данните, всички работещи в сектора бяха 15 100, а при завършването на проекта, две години и половина по-късно, вече са 13 409. Тоест пазарът върши това, което ние мислехме, че някой друг ще свърши. Тези 12 460 души, които са влезли в нашата извадка от трите региона са 93 процента от всички. Успяхме да им направим професионални досиета, което бе основната цел. Тези файлове не са само с данни какво знам и мога, а какво са казали хората и какво искат, какво биха желали да се случва в житейски и професионален план. Това е изключително важно и ценно, защото профилите могат и следва да бъдат оценени и ползвани от министерство, синдикат, работодател, но със съгласието на съответното лице“, посочи Димитров.
Той подчерта, че по-голямата част от интервюираните са в рискови групи, които трудно се подават на каквато и да е мобилност или преквалификация и трябва да се търсят таргетирани, конкретни и адаптирани решения за всеки. Президентът на КНСБ коментира, че такива решения могат да бъдат възможни с вече отворените различни програми към десетте дружества. „Отделно от това има още 125 милиона от проекти за обучения, които не са към кафявите оператори, но са към всички региони. Тези средства, ресурси, проекти и възможности, които са за региона, са в пакет за справедлив преход“, каза синдикалистът.
Над 90% от анкетираните в региона на Стара Загора изразяват желание да продължат своя трудов път в сферата на енергетиката. Според данните близо 25% от заетите в тази индустрия в региона до пет години ще придобият право на пенсия. По този повод Пламен Димитров отбеляза, че е належащо час по-скоро да започне работата по законопроекта за ранно пенсиониране.
Именно това е и една от ключовите препоръки за бъдещи действия, като резултат от проведените анкети и дискусии: „Оценка и осигуряване на достатъчен финансов ресурс за социални разходи, включително предсрочно пенсиониране на работници с оставащи до 5 години до навършване на пенсионна възраст. Тази мярка следва да бъде включена в рамките на социалната защита при преход, като тя отчита не само икономическите, но и дълбоко човешките измерения на процеса на трансформация. Предсрочното пенсиониране може да изпълни буферна роля и да редуцира социалното напрежение в най-засегнатите общности.“
Димитров посочи, че анкетираните хора са се интересували най-много как и за какво да бъдат преквалифицирани и са били убедени, че няма друга работа и за тези заплати освен тази, която извършват в момента. „Това притеснение продължава да е същото и в момента. Ние по никакъв начин няма да позволим, който или където и да е да загуби синдикалната си закрила“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Той подчерта, че синдикатите настояват за координация между институциите, което ще спомогне за прехода на българските региони на международно и национално ниво. „Социалните партньори трябва да отговарят за стратегическо планиране, координация на инвестициите и мониторинга на изпълнението на мерките. Процесът се случва, но координацията между министерствата е изключително трудна, а на моменти даже проблемна“, коментира синдикалистът.
Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов също коментира проучването и подчерта, че начинът, по който е структурирано изследването и достигнето до над 12 460 човека няма аналог в Европейския съюз. Той коментира, че самия проект вероятно ще продължи с втората си част.
„Този проект е свързан пряко с хората, с тяхното бъдеще, с техните работни места, с развитието на региона. Той не е нещо, което ще спре, а ще продължи да се развива много години напред, тъй като енергетиката в региона ще направи същото. Това е енергийното сърце на България, то трябва да тупти. Да, трябва да се преструктурира, но хората са основното, което всъщност трябва да бъде в центъра на решаването на евентуалните проблеми, свързани с преструктурирането на енергетиката“, каза Атанасов. Той подчерта, че сътресенията, които всички са предвиждали, не се случиха. „Въпреки намаляването на добива на въглища, ние все още имаме една работеща вълищна енергетика, която осигурява енергийната сигурност на страната. Това ще го разберем много скоро, в следващите зимни месеци. Ние не допуснахме сътресения на пазара на труда, което е най-важното“, каза Атанасов.
Проектът, който днес бе представен на конференция в Тракийския университет, се изпълнява по Програма „Развитие на човешките ресурси“ с бенефициент Министерство на труда и социалната политика. Целта му е да се идентифицират наличните професионални умения и нагласите за развитие на пряко заетите лица в ТЕЦ и въглищните мини в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник.
Заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов коментира, че комплексът „Марица-изток“ продължава да допринася съществено за енергийната сигурност на страната и така ще бъде и занапред.
Искрен Ангелов, началник на отдел „Активна политика на пазара на труда“ към Министерството на труда и социалната политика, подчерта, че без подкрепата на синдикатите проектът не би могъл да се реализира и за да се осъществи планираната от мистерството политика ефективно, е нужна информация, която да бъде представена пред Европейския съюз и въз основа на числата и анализите да бъде насочена възможно най-правилно.
Заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев каза, че местната администрация подкрепя твърдо работата на комплекса „Марица-изток“ и мотивацията на хората, които работят там да повишават своята квалификация. „Нашата стратегия е Стара Загора да бъде индустриален център. Това е причината, поради която привличаме инвестиции и нови инвеститори. Към момента имаме привлечени инвеститори за близо 4000 работни места, които в следващите години ще бъдат реализирани и ще започнат да наемат хора. Ако искаме Стара Загора да бъде индустриален център, няма как това да се случи без комплекса, защото знаем, че енергийното сърце на България е важно и за града, и за държавата“, коментира Танев.
Ректорът на Тракийски университет – Стара Загора проф. Мирослав Карабалиев подчерта ролята на създадения наскоро Институт за устойчив преход и развитие в структурата на висшето учебно заведение, който е призван не само да се занимава с квалификация и преквалификация, но и с научни изследвания. „В тази връзка вече сме спечелили няколко проекта, предимно във водородните технологии, които разглеждаме не само като заместващи на въглищната индустрия и на топлоелектрическите централи, а като допълващи и даващи възможности за бъдещото развитие и преквалификации“, каза ректорът.
Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение, представи конкретните резултати от проучването. Тя подчерта пет основни извода. Първият е, че предприятията са изправени пред значителни рискове за работната заетост, засягащи както работниците, така и техните домакинства в регион Стара Загора. Вторият е, че работниците демонстрират силна привързаност към региона и сектора, а третият е, че те показват умерена готовност за преквалификация и включване в обучения за придобиване на нови умения. Последните два извода са, че има частично съвпадение между желана работа и предлаганите позиции на пазара на труда в момента, както и икономическата свързаност в домакинствата, защото около 23 процента от домакинствата в Стара Загора имат повече от един член, зает в сектора.
