Имаме силно застаряваща структура на заетите в мините и ТЕЦ „Бобов дол“ – над 50 години са 58% от работещите в тях, вече имаме над 13% работещи пенсионери. Това е работна сила в края на своя трудов път или много близко до него. В следващите пет години една четвърт от всички ще придобият право на пенсия. Това президентът на КНСБ Пламен Димитров в Кюстендил. Той участва в организирана от КНСБ конференция „Представяне на резултатите от проучване на трудовата заетост във въглищните региони и нагласите за повишаване на уменията и преквалификация на заетите лица“.
Такава се проведе и на 8 октомври в Стара Загора.
Димитров припомни, че едно от предложенията на КНСБ, съгласувано с енергийното министерство, касае създаване на Закон за социална защита. „Искаме час по-скоро той да види бял свят – 5-годишна защита на хората преди пенсиониране, една малка част от тях ще се възползват, но те трябва да знаят, че са защитени от държавата“, обясни президентът на КНСБ.
„Работните места не са толкова много в област Кюстендил, в момента в региона имаме един от най-високите коефициенти на безработица – в държавата е под 5, а тук е над 9. Коефициентът на заетост пък е един от най-ниските 63 на сто, при 77% средно за цялата страна“, обясни Пламен Димитров.
От думите на президента на КНСБ стана ясно още, че хоризонтът да имаме въглища през 2038 година стои. „Въпросът е вече как и с какви пазарни и допълващи механизми ще можем да подпомагаме работата на въглищните централи и мините за този хоризонт за следващите 13 години, както и какво може да се случи за това време като нови инвестиции и нови работни места“.
Лидерът на конфедерацията каза още, че нагласата на хората е, че категорично не искат да сменят региона си, както е и в Стара Загора и Перник. 89-90% от всички казват, че ако има някаква промяна, тя трябва да случи в регион Кюстендил и по възможност да е в същото предприятие и още – същият собственик да им даде подобна работа, която имат в момента, с минимални допълнителни умения и квалификации и чак тогава имат желание да участват в квалификацията.
„В ТЕЦ-а и мината има нагласи относно ВЕИ професиите – соларни инсталации, техници по монтаж и т. н. Една трета от заплатите в двете предприятия са под средната за областта. 25% от възнагражденията са до 1500 лева, други 39 на сто са над 2000 лева. Имаме съобразена с местната икономика и реалност структура на заплащането“, допълни още президентът на конфедерацията. От думите му стана ясно още, че близо 20 на сто домакинствата, които имат работещи в двете предприятия, имат повече от един зает в тях, тоест те са изложени на по-силна заплаха при евентуално преструктуриране.
„По отношение на това, което може да се направи занапред – виждаме, че при ТЕЦ-а има няколко вървящи проекта, там има някаква перспектива, но при мините не мога да кажа, че това е така“, уточни той.
„Има реални ресурси, които трябва да обясним, че трябва да са прозрачни, да стигнат до изпълнителите по конкретния принцип, да стигнат до реална и конкретна инвестиционна дейност, която да доведе до нови работни места, които да са устойчиви. Ресурсът в териториалния план за справедлив преход, където за региона има над 215 милиона лева, е доста важен и трябва да доведе до създаване на алтернативна заетост с качествени характеристики, които хората очакват“, посочи лидерът на КНСБ.
Димитров обясни, че на национално ниво КНСБ иска междуведомствен орган за координация на всички инвестиционни процеси. „Продължаваме да не виждаме подобно действие в държавата. ПВУ се прави по една линия, оперативните програми – по друга. В миналата година, през тази и следващата се разпределят милиарди от всички възможни европейски средства“, посочи той.
От думите на Димитров стана ясно, че е нужно да се търсят стратегически инвеститори, които местната власт да насърчи в координация с този междуведомствен орган и целият процес да бъде координиран с големите стратегически проекти на държавата.
„Важното е, че имаме уникалната информация за всеки един в Перник и Кюстендил, работещ във вългедобовния сектор. Тези индивидуални профили, с допълнителната информация, която наслагваме там, както и програмата, която сме направили, дава прототип как оттук нататък това може да се ползва и в други сектори“, каза още той и допълни: „Предизвикателствата пред европейската индустрия, в това число и нашата, са огромни. Не само заради митата на Доналд Тръмп, те отвориха тази търговска война, но всъщност основно поради тези мита има огромна релокация на товарообороти, на инвестиции и на проекти от Китай към ЕС, към Европа – това променя редица неща и създава много заплахи за цялата ни индустриална база“.
Той припомни, че България е индустриална държава и 29 на сто от всички заети българи работят в индустрията. „Една четвърт от брутния ни продукт се ражда в индустрията“, посочи Димитров.
Участие в събитието взеха представители на местната власт, на МТСП и МЕ, работодатели, социални партньори, както и председателят на НСФЕБ към КНСБ Марина Митова и др.
