Заетите във въглищния сектор са с около 1700 по-малко за последните две години, има процес на доброволен отлив предвид несигурността и неяснотата, в която живеем и която политиците не успяха да формулират ясно, и част от хората сами започнаха да търсят изход.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на провелата се днес, 17 октомври, конференция „Представяне на резултатите от проучване на трудовата заетост във въглищните региони и нагласите за повишаване на уменията и преквалификация на заетите лица“. Тя се състоя в Перник, след като вчера бе проведена в Кюстендил, а миналата седмица и в най-големия въглищен регион – на Стара Загора.
Конференциите се организират от конфедерацията и представят резултатите от проект, изпълняван по Програма „Развитие на човешките ресурси“ с бенефициент Министерство на труда и социалната политика. Целта му е да се идентифицират наличните професионални умения и нагласите за развитие на пряко заетите лица в ТЕЦ и въглищните мини в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник.
„Най-ценното, което този проект генерира, са индивидуалните профили. Имаме такива на всички 12 400 души, над 920 от тях са в Перник – в Топлофикация и мините. Имаме яснота не само за образованието и професионалния статус, но и за очакванията, нагласите при какви евентуални ситуации, къде и по какъв начин съответният човек, но и неговото семейство, очаква и би желал да се развие според негова нагласа и желание“, обясни днес в Перник Димитров.
Преобладаващата част от заетите в двете предприятия са над 50-годишни – над 64%. И в Перник, и в Кюстендил имаме подчертано по-застаряващи кадри, спрямо тези в района на Стара Загора, което е една от особеностите по отношение на профила на заетите. 13 на сто от тези в предприятията в Перник са с придобито право на пенсия, а една пета от включените в картографирането са до 5 години преди пенсия. Голяма част работещите са в края на трудовия си път.
„Държавата и ние нямаме такъв поглед за заетите лица – знаем повече за безработните у нас, отколкото за заетите“, каза още Димитров и допълни, че една от констатациите в рамките на картографирането е, че работниците не желаят да се движат извън областта. „93% казват: ако нещо се променя, ако ми предлагат нещо друго, по-добре в предприятието първо – може и работата да е сменена с нещо близко – но да се запази регион Перник“, разясни лидерът на КНСБ. Работещите казват още, че биха искали да се запазят условията, при които работят, както и размера на заплатата им.
„Понеже имаше опити да се обясни как заплатите са много високи – те не са такива. Една трета от обхванатите в проекта от района на Перник имат заплата над средната за областта (1862 лева за миналата година). 21% – до 1500 лева“, обясни той.
Около 15% от заетите имат повече от един работещ в семейството си в даденото предприятие. „При някакъв срив, удар при заетостта, той би се отразил много по-силно на това конкретно семейство“, посочи още Димитров.
От думите му стана ясно, че има няколко възможности, касаещи допълнителната квалификация и инвестициите. „Първо обаче трябва да ги видим тези инвестиции. Действително 2 млрд. лева са ориентирани към трите региона – това са таргетирани пари. Говорим за около 250 млн. лева за Перник и региона по териториалните планове. По тях вече са или предстои да се отворят 7 конкретни операции, те са за инвестиции – и за нови работни места, и за квалификация и преквалификация, а също и за трансформация на минните терени“, посочи президентът на конфедерацията. Той припомни, че е факт решението на парламента за това, че у нас до 2038 година въгледобив ще има – колкото точно ще е зависи от пазара и други фактори.
Сред ключовите послания на КНСБ е това, че координацията на въпросните 2 млрд. лева в трите региона, и в частност въпросните 250 млн. лева за Пернишко, трябва да е основно в ръцете на държавата. „Залисани в политически битки, пропускаме , че в момента в България има достъп и право да разходва няколко милиарда евро – за тази година – чрез различни възможности – ПВУ, оперативни програми, териториални планове. Въпросът изисква координация, междуведомствен орган, който КНСБ държи да се създаде час по-скоро на национално ниво, защото всички тези средства за разпилени по министерства, ведомства и различни организации и накрая стигаме до боричкания“, уточни той.
По време на събитието стана ясно, че КНСБ има готовност да помогне с програми, обучения, планове. „Пари за обучения има, трябва да се видят работните места и те да отговарят на очакванията на хората – с подобни на досегашните условия и не по-малко заплащане от това за региона“, уточни още лидерът на конфедерацията и допълни; „Искаме да няма някой, който да остане без закрила. Втора година искаме закон за социална защита, който да гарантира, че 5 години преди пенсиониране всеки един, който работи във въгледобива, ще може да се възползва от нея – така наречения минен и енергиен отпуск, за да има гаранция, че ще стигне до пенсия, независимо дали ще остане без работа“. КНСБ настоява до края на годината въпросният закон да види бял свят и финансирането да бъде заложено в бюджета за следващите години.
По време на събитието бе засегнат и въпросът за лисата на млади хора в сектора. „През програмите, които имаме, смятам, че бихме могли да стимулираме влизането им в трансформираните части на енергетиката. Когато вървим към нещо различно от въглища, има нужда от нови инженери“, посочи още президентът на КНСБ.
Участие в събитието взеха представители на местната власт, на МТСП и МЕ, синдикати, социални партньори и др.
За ситуацията в страната
В Перник Димитров коментира и актуалната политическа и икономическа ситуация в страната.
„Устойчивостта на управлението е повече от наложителна, особено в момент, когато сме изправени пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Как това ще бъде постигнато – нека покажат тези, които носят отговорността“, подчерта той. „Ако ще има ремонт на кабинета, това трябва да стане възможно най-скоро, за да можем да продължим напред. За мен ключовият въпрос е какво ще се случи с бюджета, с финансирането на системите за заплати и пенсии, което хората очакват да чуят“, посочи той.
КНСБ ще продължи да настоява за ускорен ръст на доходите. „Когато имаме 20 процентни пункта разлика между ръста на заплатите и този на цените на храните, е очевидно, че през следващите поне пет години доходите трябва да растат с двуцифрени темпове, за да се доближат до цените в магазините“, добави той.
По отношение на проектобюджет 2026 Димитров предупреди, че се очертава тежък дефицит от 17-18 млрд. лв. „Възможно е да се направят известни съкращения на разходи, но според мен това трудно ще се случи, особено в частта за пенсии и заплати. Ние няма да позволим тези средства да бъдат орязани – напротив, именно там трябва да има ръст. Следователно ще са нужни повече данъчни приходи. Как ще бъдат събрани – това е въпросът, който поставяме. Има различни начини – и ако някой успее да го направи без промяна на данъчните ставки, ще е най-добре. Но аз съм скептичен, защото става дума за огромни ресурси, които просто ги няма“, допълни Димитров.
