В своя позиция до председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество КНСБ изтъква, че внесеният от Министерството на труда и социалната политика проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда не просто компрометира транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в ЕС, а и подменя смисъла ѝ. В настоящия си вид проектът на Закон не изпълнява целите на директивата, а създава илюзия за промяна, без да осигурява реални гаранции за работещите. Това е симулация на реформа, която може да бъде отчетена пред Брюксел, но която няма да доведе до нито една реална полза за българските работници.
КНСБ предлага пакет от ключови промени в Кодекса на труда (КТ) и други нормативни актове (Закон за държавния служител, Закон за обществени поръчки), целящи по-добра защита на работещите, по-висока предвидимост на доходите и укрепване на колективното трудово договаряне.
- РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 5 ОТ ДИРЕКТИВАТА
КНСБ предлага минималната работна заплата за страната, определена по реда на чл. 244, да бъде база за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и квалификационни групи професии. Минималните работни заплати по икономически дейности и квалификационни групи професии, съответстващи на класовете по НКПД, да се определят чрез договаряне между организациите на работниците и служителите и на работодателите в съответните икономически дейности, членове на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. КНСБ предлага също на всеки две години адекватността на минималната работна заплата за страната да се оценява по ред и начин, определени в Наредба на министерския съвет, като се взема предвид издръжката на живот. Подобна мярка ще гарантира предвидимост на доходите и възможност за договаряне и връзка с реалната икономическа ситуация и ще осигури по-справедливи и специфични за сектора нива на заплащане.
- УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ КТД
КНСБ предлага работниците и служители, които не са членове на синдикат, да могат да се присъединят към КТД чрез писмено заявление и присъединителна вноска в размер не по-малък от 1% от индивидуалната месечна основна заплата, дължима за всеки месец от периода на действие на КТД, като вноската се заплаща ежемесечно или на друг период, ако такъв е договорен между страните по договора. Освен равнопоставен достъп до договорените права по КТД, подобна мярка създава и справеливост в отношения между работодателя, синдикалните членове и несиндикалните членове, които се ползват от КТД.
- УРЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА ПРАВЯТ УДРЪЖКИ ЗА СИНДИКАЛНИЯ ЧЛЕНСКИ ВНОС
С цел насърчаване и подпомагане на социалния диалог и укрепване на организационен капацитет на синдикалните организации в предприятията, КНСБ предлага разпоредби, с които да бъде уредено, че работодателите правят удръжки от месечното трудово възнаграждение на синдикалния членски внос след изразено писмено заявление до синдикалната организация и работодателя от работника или служителя, член на синдикална организация.
- УРЕЖДАНЕ НА СРОКОВЕ ЗА СТАРТИРАНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕГОВОРИ ПО КТД
КНСБ предлага преговорите за нов КТД трябва да започват до 3 месеца преди изтичане на стария и да приключват в рамките на 6 месеца. Те не могат да продължат повече от 6 месеца. След изтичане на този срок работниците и служителите да имат право временно да преустановят изпълнението на трудовите си задължения, като се приема, че всички законни изисквания, включително за документация и процедури, предвидени в ЗУКТС, са изпълнени. Това гарантира, че преговорите няма да се проточват безкрайно, както често се случва в практиката при договарянето.
- УРЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСИ ОТНОСНО РАЗПРОСТИРАНЕ НА СЕКТОРЕН КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
КНСБ предлага клауза, която да уреди, че по общо искане на страните по колективния трудов договор, сключен на секторно равнище за една или няколко икономически дейности, министърът на труда и социалната политика разпростира прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от икономическите дейности, за които той се отнася, в случаите, когато страните по договора са носители на минимална базова представителност по чл. 35 и чл. 36 от КТ. Когато страните по колективен трудов договор не отговарят на минималната базова представителност по закон, министърът на труда и социалната политика да може да разпростре договора, след като вземе становище от предприятията от икономически дейности, спрямо които е искането за разпростиране, като обяви колективния трудов договор на сайта на Национален институт по помирение а арбитраж за публично обсъждане от съответните предприятия в 30-дневен срок. Наличието на подобни клаузи е единственият реален механизъм, чрез който може да се постигне значимо повишаване на обхвата на колективното трудово договаряне в България – така, както изисква Директивата.
- ДЕФИНИЦИИ ЗА ОСНОВНА И БРУТНА РАБОТНА ЗАПЛАТА В КОДЕКСА НА ТРУДА
КНСБ предлага в Кодекса на труда да бъдат въведени и ясни дефиниции за „основна работна заплата“ и „брутна работна заплата“, като тези определения бъдат преместени от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в самия Кодекс. Целта е понятията, които имат ключово значение за доходите и трудовите права на работещите, да бъдат изведени на законодателно ниво, а не да останат само в подзаконов акт. Така ще се гарантира по-голяма правна яснота, предвидимост и защита на работниците, включително при спорове, договаряне и контрол на трудовите възнаграждения.
- ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ (ЗДСЛ)
КНСБ предлага в Закона за държавния служител да се създадат нови норми, които уреждат правото на държавните служители да водят колективни преговори и да сключват колективни договори по правилата на Кодекса на труда. Тази промяна има за цел да въведе ясна правна основа за колективно договаряне в държавния сектор, да изравни правата на държавните служители с тези на работещите по трудов договор и да засили социалния диалог и партньорството в администрацията. Така се гарантира и равнопоставеност между публичния и частния сектор.
- ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ (ЗОП)
КНСБ предлага в ЗОП да се въведе изискване възложителите да задължават участниците в процедурите да декларират и гарантират, че техните оферти са изготвени при спазване на трудовото и социалното законодателство, правилата за работни заплати и действащите колективни трудови договори за съответните икономически дейности или общини, включително когато те са разпрострени по реда на Кодекса на труда. Също така се предлага при изпълнението на договорите изпълнителите и подизпълнителите да бъдат задължени да спазват всички трудови, данъчни и осигурителни изисквания, както и колективните трудови договори, приложими към съответната дейност. Тези промени ще гарантират, че публичните средства се разходват отговорно, ще предотвратят социален дъмпинг и ще насърчат почтен и устойчив бизнес, спазващ трудовите права и стандартите на Европейския съюз.