Във вече известните числа за бюджета виждаме отстъпление от ангажимента, който беше приет преди 3 години от парламента с промяна в Кодекса на труда (чл.244) и определянето на минималната работна заплата като 50 от средната. Оттам започва нашето категорично несъгласие. Бяхме и сме готови с редица механизми, за да се приложат четирите критерия на директивата за адекватните минимални заплати, включително с различни компромисни варианти, не сме замръзнали само на тези 50 процента. Но когато няма съгласие и формула, която да адаптира и транспонира директивата, да се твърди, че отмяната и замразяването на действието на чл. 244, е решение – за нас е скандално. Не сме чули аргумент защо се прави това. Причината е неясна, с изключение на натиска на работодателите, които от самото начало твърдяха, че това не трябва да се случва, т.е. да не се спазва законът. Това само по себе си също е скандално. В една правова държава законът трябва да се спазва.
Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров в рамките на провелия се днес, 29 октомври, дискусионен форум с журналисти, посветен на темите за заплатата за издръжката, визията на конфедерацията за доходите с Бюджет 2026, правата на журналистите и настояването за ръст от 10% на заплатите на заетите в обществените медии. Форумът бе организиран съвместно с Фондация Фридрих Еберт България.
Икономическата и социалната обстановка е доста динамична в момента и в този контекст подобен форум има важно значение. За нас е важно подобни теми да се поставят съвместно от неправителствен сектор, синдикати и медии, каза в началото на форума Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт.
Димитров и главният икономист на КНСБ Любослав Костов коментираха известните параметри на фиска за следващата година и залегналото във вече разпространения бюджет на Държавното обществено осигуряване намаляване на предвидения размер на минималната заплата от 620 на 605 евро.
Правилният термин е, че правителството намалява МРЗ. Имахме постановление на Министерския съвет, разликата от 15 евро са 180 евро на година по-малко доход, ако ги пречупим през нашата малка кошница, която следим всеки месец, означават 36 хляба по-малко, 10 кг сирене по-малко, 8 кори яйца по-малко, 7 килограма месо по-малко потребление. Това означава повече лишения. Не звучи добре да пълним държавната хазна и да оправяме дефицита, като орязваме доходите на най-бедните и онези, които каквото и да получат, го потребяват и движат растежа и икономиката, каза Костов. Той напомни, че намерението за приемане на по-нисък размер на МРЗ е в нарушение на социалното партньорство и на законодателството.
За намалението на минималната заплата КНСБ държи отговорен финансовия министър. Няма как някой да не носи отговорността за това. Промяната идва със законите за бюджета, които ги пише министърът на финансите. А и чухме, че до последно министърът на труда настоява за 620 евро минимална заплата. За това не можем да го държим отговорен, за разлика от други въпроси, посочи Димитров.
Заради планираното намаление на размера на минималната заплата КНСБ и КТ „Подкрепа“ организират на 31 октомври, петък, предупредителна протестна акция пред сградата на Министерския съвет. Тя ще се проведе преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще бъде обсъден Бюджет 2026.
Димитров коментира и увеличението на осигурителната вноска за пенсиите с 2 процентни пункта, като напомни, че конфедерацията многократно го е коментирала като разбираемо от гледна точка на баланса в пенсионната система и тежкия дисбаланс във фонд „Пенсии“. Той напомни, че средната пенсия продължава да е малко над 1000 лева. „Ако някой твърди, че пенсионерите ще преядат с 500 евро и е безраборно харченето за пенсии, трябва да го вържем да поживее поне един месец с 500 евро, за да разбере за какво „разхищение“ става дума. Трябва да се мерят присказките и оценките, че държавата се е впуснала във вакханалия на харчене и оттам идват проблемите и затова сега трябва да стягаме коланите и да режем“, коментира Димитров.
Той посочи, че с вдигането на вноската с два пункта ще се стигне до 0,8% натоварване на дохода. Така вноската за пенсия за работещ на минимална заплата, например, ще стане 5 евро на месец или 60 евро на година. С толкова ще се намали разполагаемият доход, но поне има връзка между принос-права и тези пари ще отидат за пенсия. За работещите на средна заплата, която е 1311 евро за третото тримесечие на годината, това са 11 евро на месец повече или 126-130 евро на година. Това вкарва 1,12 млрд. евро повече и ще стигнем до близо 9 млрд. евро като общи приходи в системата на ДОО за 2026 г. Разходите са малко над 15 млрд. евро. „С ръста на осигурителната вноска трансферът от данъци ще намалее в пенсионната система. Ако няма ръст на осигурителната вноска, трябва някой данък да бъде увеличен“, обясни още Димитров.
Той посочи, след като работещите ще бъдат натоварени с 0,8 процента за пенсии, трябва да бъдат разтоварени с необлагаем минимум. Това винаги е била нашата теза, напомни президентът на КНСБ.
2352 евро става максималният осигурителен доход. Ръстът му не влияе на ръста на максималната пенсия. Разкъсването на двете величини, направено от Асен Василев, още ни тежи на главата и възстановяването на коефициента на заместване е доста трудна задача, посочи още президентът на КНСБ. Той напомни, че конфедерацията продължава да настоява да падне таванът на пенсиите.
Всичките обезщетения са на нивото, което са били. Нямам сили да коментирам 9 евро минимално дневно обезщетение за безработица. Числото говори само по себе си, коментира по повод проектобюджета на държавното обществено осигуряване и Ася Гонева, член на Надзорния съвет на НОИ и консултант „Социална защита“ в КНСБ. По т.нар. швейцарско правило се предвижда през 2026 г. осъвременяване на пенсиите с около 7-8%, посочи тя. Средният размер на пенсията ще достигне 540-541 евро.
От бюджета на ДОО става ясно, че се предвижда 5% ръст на възнагражденията в бюджетния сектор. Не очакваме хората да се съгласят. Политика по доходите всъщност няма и заедно с намаляването на МРЗ ще доведе до брожения, предупреди президентът на КНСБ.
Конфедерацията настоява за диференциран ръст на заплатите в секторите, които не получиха увеличение през тази година. „Търсим си поне 10-процентното увеличение в БНР, БНТ и БТА. Колегите искаха повече, разбира се, но поне толкова в този рестриктивен бюджет трябва да видим“, каза Димитров.
Като червена линия за КНСБ стои и настояването за ръст на заплатите в средното образование – като 125% от средната заплата, както и за 10% увеличение на възнагражденията в агенции към министерството на земеделието като Агенцията за борба с градушките, Агенцията за храните, както и в държавните горски и ловни предприятия.
За системата на здравеопазването разговорът виси в пълно неразбиране, че единственият механизъм за договаряне на заплатите е през колективното трудово договаряне. Тази практика през законите да се определят заплати, трябва да спре – няма как всички да сме над средната работна заплата. Този подход не съществува в ЕС. Нещата излизат извън контрол, категоричен бе Димитров. Той обясни, че КНСБ няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК поради формална причина – изпратен е снощи, а заседанието на Надзорния съвет на касата е тази сутрин.
