Втора световна среща на върха за социално развитие се провежда в Доха от 4 до 6 ноември с участието на синдикални организации от целия свят, представители на правителства, гражданското общество, частния сектор, международни организации. Срещата се организира от Организацията на обединените нации с над 14 хил. участници и е точно 30 години след знаковата Световна среща на върха за социално развитие в Копенхаген през 1995 г.
В нея участва и президентът на КНСБ Пламен Димитров, както и синдикални лидери от Международната конфедерация на профсъюзите, начело с генералния ѝ секретар Люк Триангъл. В Доха е и министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Димитров е говорител в две дискусии, посветени на социалното развитие и на заплатата за издръжка.
Политическата декларация от Доха, приета по време на срещата на върха, започва със силен ангажимент към Декларацията от Копенхаген от 1995 г. и Програмата до 2030 г., посочват от МКП. Документът подчертава три взаимосвързани приоритета – изкореняване на бедността, пълна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички, както и социална интеграция – като съществени за постигане на социално развитие. Лидерите подчертават, че социалната справедливост и развитието са неразделни от мира, сигурността и правата на човека.
Приоритети на работниците в Декларацията
Декларацията е решителна победа за работниците и включва категорични ангажименти към приоритетите на синдикалното движение, като например заплати, гарантиращи издръжката на живот, и всеобща социална закрила, и вгражда принципите на достойния труд навсякъде, включително и сред младите работници. Този недвусмислен ангажимент за „укрепване на институциите на пазара на труда и социалния диалог, включително чрез насърчаване на зачитането на международните трудови стандарти и правата на работниците, както и чрез насърчаване, защита и инвестиране в механизми за социален диалог, свобода на сдружаване и колективно договаряне“, прави документа стратегически инструмент за застъпничество за социално развитие.
Декларацията е и победа за равенството и приобщаването. Тя включва ангажимент за равенство между половете в света на труда в съответствие с Декларацията „Пекин+30“, като се набляга на инвестициите в грижите и правата на работещите в грижите, равното заплащане за труд с равна стойност и премахването на насилието и тормоза, основани на пола, в света на труда.
Значението на трудовите стандарти е признато за всички работници, включително мигрантите, като се бори директно с вредното въздействие на расизма, расовата дискриминация и ксенофобията върху социалната справедливост и социалното сближаване. Текстът се ангажира да гарантира правата на „работниците с несигурна заетост и работниците мигранти, включително жените“ и признава важната връзка между международната миграция и социалното развитие. Специално позоваване е посветено и на защитата на правата на работниците в контекста на цифровите технологии, в съответствие с призива на МКП за нови стандарти на МОТ за работещите на платформи.
Тези ангажименти не се разглеждат във вакуум и признават допълването на Доха с други процеси, ръководени от ООН, и необходимостта от съгласуваност на политиките. Декларацията приветства амбициозния пакет от реформи и действия по силата на Севилския ангажимент за реформиране на международната финансова архитектура, разширяване на обхвата на социалната закрила с поне 2 процентни пункта годишно, конструктивно участие в преговорите по рамковата конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество, намиране на справедливи и навременни решения за справяне с предизвикателствата, свързани с държавния дълг, и увеличаване на официалната помощ за развитие (ОПР).
Социална справедливост, демокрация и мултилатерализм
Декларацията е и съюзник за работниците в борбата им за демокрация. Текстът признава фундаменталната връзка между социалната справедливост и демокрацията и как „социалната справедливост не може да бъде постигната при липса на мир и сигурност или при липса на зачитане на всички човешки права и основни свободи“.
Необходимостта от укрепване на многостранната система и нейните институции, с Организацията на обединените нации и нейния Устав в центъра, е изрично включена в Декларацията. Системата трябва да бъде „подходяща за настоящето и бъдещето – ефективна и способна, справедлива, демократична, равноправна и представителна за днешния свят, приобщаваща, взаимосвързана и финансово стабилна“.
Декларацията подкрепя съгласуваността на политиките в световен мащаб, потвърждавайки постигането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) и позовавайки се на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и ангажиментите по Парижкото споразумение, въпреки че по-изричен текст относно справедливия преход за работниците и техните семейства би бил добре дошъл.
Пътят напред: солидни последващи действия, основани на социален диалог
Амбицията на Политическата декларация – по отношение на ангажиментите ѝ към мултилатерализма, демокрацията, достойния труд и социалния диалог – предоставя на синдикатите значителна възможност да държат правителствата отговорни за тези обещания, като се позовава директно на ролята на социалните партньори за последващите действия.
Въпреки че Политическата декларация включва важни елементи, свързани с последващите действия, тя все още не очертава подробен процес и ще бъде от решаващо значение правителствата и ООН да работят за солидно и приобщаващо управление за изпълнение и мониторинг на ангажиментите от Доха.
Както заяви генералният секретар на МКП Люк Триънгъл: „Следващата година ще бъде от решаващо значение, за да покажем решимостта си да превърнем Декларацията от Доха в реалност. Амбицията на текста предлага жизненоважен шанс за засилване на мандата на ООН за социално развитие и за гарантиране, че социалното развитие се превръща в социална справедливост, права и демокрация. Работниците трябва и ще бъдат част от това.“
Описвайки Политическата декларация от Доха като „тласък за развитие“ и „план на народа“, Гутериш очерта четири непосредствени приоритета: ускоряване на действията за прекратяване на бедността, разширяване на достойния труд, отключване на финансиране за развиващите се страни и гарантиране, че никой не е изоставен, особено уязвимите и маргинализирани групи.
„Светът не се нуждае от повече обещания, а от действия, които променят живота“, заяви и председателят на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН Аналена Бербок.
Въпреки че нивата на бедност в световен мащаб са спаднали рязко от 1995 г. насам, като 1,5 милиарда души са извадени от крайна бедност, участниците в срещата предупредиха, че напредъкът остава неравномерен.
Към 2023 г. 808 милиона души все още живеят в крайна бедност, 1,1 милиарда изпитват множество лишения, а разликата в заплащането на половете продължава да съществува, като жените печелят средно 78 процента от заплатите на мъжете.
Снимка: International Trade Union Confederation
