Президентът на КНСБ Пламен Димитров бе говорител в две дискусии, провели се на 5 и 6 ноември в рамките на Втората световна среща на върха за социално развитие. Тя бе организирана от ООН в Доха с участието на над 14 хил. представители на синдикални организации, правителства, гражданското общество, частния сектор, международни организации.
Вчера, 5 ноември, Димитров участва в съпъстващото събитие на Международната организация на труд „Напредък в социалното развитие чрез основни принципи и права на работното място“. Дискусията бе ръководена от Мануела Томей, заместник-генерален директор на МОТ.
Президентът на КНСБ посочи, че основните принципи и права на работното място не са просто технически стандарти, а са в основата на социалната справедливост, мира и демокрацията и без спазването им не може да има устойчиво развитие и социална стабилност.
„Днес работниците живеят в свят на взаимосвързани и ускоряващи се кризи – конфликти, неравенство, климатични промени, принудително разселване и технологична трансформация. По целия свят наблюдаваме нарастващи нарушения на трудовите права, нови форми на несигурност в дигиталната и платформената икономика. Дори в развитите икономики много работници имат работа, но нямат права и глас. Като синдикати, ние ежедневно виждаме как тези нарушения се превръщат в принудителен труд, детски труд, дискриминация и ерозия на демокрацията на работното място. Ето защо тази Втора световна среща на върха за социално развитие трябва да бъде повратна точка – от ангажимент към прилагане и от принципи към практика“, акцентира Димитров.
Той посочи българския опит в тристранния социален диалог и възможността чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество социалните партньори да участват във всички основни реформи — в областта на заетостта, доходите и социалната закрила, а КНСБ да влияе върху ключови национални решения като въвеждането на формула за минималната работна заплата, индексирането на пенсиите, подобренията в безопасността на труда и укрепването на инспекцията по труда.
Колективното договаряне остава гръбнакът на демокрацията на работното място. В България обхватът му е 28%. Там, където са подписани колективни трудови договори, заплатите са с 14% по-високи. Плътността на синдикатите е между 15 и 20 процента от работната сила — солидна основа, която продължаваме да разширяваме. Миналата година КНСБ предложи конкретни изменения в Кодекса на труда, свързани с транспонирането на Директивата на ЕС за адекватните минимални заплати, предназначени да увеличат както обхвата, така и качеството на колективното договаряне. Нашата цел е да гарантираме, че повече работници са защитени от колективни договори, които гарантират справедливо заплащане, равно третиране и безопасни условия на труд. Това е в пълно съответствие с първите два стълба на Декларацията на МОТ — свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне, каза още президентът на КНСБ. Той открои и приемането на член 174б от Наказателния кодекс, който криминализира всяко възпрепятстване на синдикалните права, включително на работниците да се присъединят или да сформират синдикат или да упражняват правата си на колективно договаряне.
Димитров коментира и значимостта на борбата с принудителния и детския труд, който все още засяга 138 млн. деца по света. „Зад тези числа стоят семейства, хванати в капана на бедността, липсата на социална закрила и корпоративната безнаказаност. Най-ефективната превенция е достойният труд за възрастните – когато родителите печелят достойна заплата, а децата остават в училище“, каза той. В България данните показват, че от 6 до 6,5% от децата на възраст 5–17 години са били икономически активни, предимно в селското стопанство, търговията и услугите, често в рамките на семейни предприятия. Инспекцията по труда съобщава за над 8000 заявления за наемане на непълнолетни през 2018 г. и е установила 116 нарушения.
Всички инвестиции, свързани със създаване на работни места, трябва да водят и до зачитане на правата и достоен труд. В противен случай са експлоатация, предупреди още президентът на КНСБ. Инвестициите трябва да служат на хората, а не само на печалбата. Според индекса за правата на МКП през 2025 г. 75% от държавите изключват работниците от правото им да създават или да се присъединяват към профсъюз, 87% от държавите нарушават правото на стачка, а четири от пет държави блокират колективното договаряне. Нуждаем се от спешно подобрение в областта на зачитането на тези основни колективни права на работниците, които изграждат демокрацията на работното място. Силната система за колективно договаряне и инспекцията по труда са жизненоважни, за да се гарантира, че създаването на работни места не е за сметка на експлоатацията на работниците, а води до социално развитие.
Димитров коментира още, че защитата на труда трябва да обхване всички сектори и форми на труд – включително селското стопанство, неформалната икономика и работата през платформи. „КНСБ активно допринася за прилагането от страна на България на предстоящата Директива на ЕС за работата през платформа, като търсим правно признаване и представителство за тези работници в рамките на структурите за социален диалог. Разширяването на колективното договаряне, за да обхване тези нововъзникващи форми на заетост, ще гарантира, че никой работник – независимо от статуса или технологията – няма да остане без защита“, коментира още той.
Днес, 6 ноември, Пламен Димитров бе говорител и в дискусия, посветена на важната за работещите хора тема за заплатата за издръжка, дефиницията и методологията, която МОТ предложи, техническата подкрепа, която организацията осигурява за изграждане на капацитет за приемане и прилагането ѝ. КНСБ настоява в законодателството ни да бъде приета дефиниция за заплата за издръжка и минималната заплата да реферира към нея.
