- Макроикономическа среда и перспективи
Брутният вътрешен продукт на България за 2025 г. е прогнозиран да нарасне с 3% в реално изражение, като с основен положителен принос за неговия растеж, за поредна година, е вътрешното търсене. В номинален план БВП се очаква да достигне 112,9 млрд. евро., което представлява ръст от 8,1% на годишна база. Припомняме, че данните за абсолютния размер на БВП на няколко пъти бяха ревизирани в посока нагоре през последните няколко години. И към настоящия момент в АСБП 2026 – 2028 размерът на БВП е коригиран в посока нагоре спрямо пролетната прогноза с близо 2,5 млрд. евро. Също така трябва да се отбележи, че така направените допускания по отношение на икономическия растеж на страната в СБП 2026 – 2028 показват че направените към пролетта изчисления, когато се приемаше Бюджет 2025, са били прекалено консервативни. Това беше и допускането на КНСБ от самото начало.
Частното потребление се прогнозира да се нарасне с 5,2% движено от увеличението на реалния разполагаем доход на домакинствата, стабилното ниво на заетостта и на потребителските кредити. Това е поредното доказателство в полза на тезата, че активна политика по доходите, която да стимулира вътрешното търсене, води след себе си до по-висок реален икономически растеж, особено в условията на ниска степен на инвестиционна активност. Като основен момент тук може да се изтъкне повишаването на заплатите, което е доказателство за мултипликативния ефект върху реалната икономика. Неслучайно по данни на НСИ за трето тримесечие на 2025 г. ок. 75% от ръста на икономиката е директен резултат от крайно потребление.
Брутното образуване на основен капитал през 2025 г. е предвидено да отчете ръст с 10,3% на годишна база. Като особено неблагоприятна продължава да се затвърждава тенденцията за пореден път заложените в Бюджет 2025 капиталови разходи да не достигат планираното. Пример в тази посока е, че според официални данни на МФ, очакваните разходи по капиталовата програма към края на 2025 г. ще бъдат в размер на 6,2 млрд. евро при планирани 6,87 млрд. евро на годишна база. Това са 670 млн. евро, които вече са отписани като разходи в капиталовата програма, а не е ясно до края на годината дали тази сума няма да нарасне.
Пазарът на труда продължава да се подобрява през 2025 г., като се очаква ръст на коефициента на заетост от 1,6%. За сравнение, през предходните две година 2023 г. и 2024 г. това нарастване бе по-ниско – по 1,1%, основно следствие на процесите по възстановяване на пазара на труда след здравната криза. От друга страна, равнището на безработица продължава да намалява до 3,6% през 2025 г. Тези стойности са на границата до естествената норма на безработица, което показва че пазарът на труда като цяло се представя много добре по отношение на включването на безработните и обезкуражените лица в потока на заетите.
Компенсацията на един нает се очаква да нарасне номинално с 9,9% през 2025 г., което е пряк резултат от динамиката на пазара в частния сектор, както и на заложената в Бюджет 2025 политика по доходите. По този начин натрупаната през последните няколко години кумулативна инфлация бе компенсирана в пълна степен, така че да се даде възможност за реален ръст на доходите на работещите. Това се дължи на комбинирания ефект от политиката по доходите в обществения сектор през настоящата година и ръста
на възнагражденията осигурен от частния сектор. При всички положения, това означава ръст на СРЗ с повече от 9,9%, тъй като обикновено този показател се движи като прогноза 2-3 пр. п. по-ниска от темпа на ръст на средните доходи, както в частния, така и в обществения сектор. Доказателство за това са предходните години, където според АСБП 2026 – 2028, компенсацията на наемния труд е нараствала през 2023 г. и 2024 г. съответно с 13,4% и 14,1%, при положение че в съответните бюджети беше залаган темп на ръст всяка година от порядъка на 8 – 10%.
През 2025 г. страната ни отчита намаляващи темпове на инфлация, като според прогнозите на МФ средногодишен ХИПЦ в размер на 3,6% и Дефлатор на БВП от 4,6%. Ситуацията с ценовите равнища постепенно се нормализира в рамките на миналата и настоящата година като текущите стойности се приближават до препоръчителното ниво от 2,0%. КНСБ обръща внимание, че показатели като ХИПЦ и Дефлатор на БВП са макроикономически показатели на твърде агрегирано ниво. Динамиката на инфлацията на малката потребителска кошница, чието потребление на голяма част от българските работещи е насочено именно натам, е по-висока.
През 2026 г. е предвиден БВП по текущи цени да достигне 120,1 млрд. евро или реален икономически растеж в размер на 2,7%. Нарастването на потреблението на домакинствата през 2026 г. се прогнозира да бъде в рамките на 3,6%, като ще продължи да е сред основните двигатели на растежа. Допускането, че номиналната стойност на БВП през следващата година би била по-висока от разписаното, е съвсем реално. Доказателство в тази посока е и фактът, че реалният икономически растеж за 2025 г. ще се окаже по-голям от предварително планираното в началото на годината.
Очакванията на МФ са инвестициите в основен капитал да отчетат сериозен спад от -1,2% през 2026 г. при положение, че през 2025 г. са отбелязали ръст с 10,3%, както бе споменато вече. Това е поредното доказателство, че вътрешните инвестиции на бизнеса не са сред основните детерминанти на реалния икономически растеж. Приносът на нетния износ за формирането на БВП през 2026 г. ще бъде положителен, макар и минимално с 0,2 пр. п. При това положение основните детерминанти на растежа за поредна година остават правителствените разходи и техния мултипликативен ефект върху националното стопанство, заедно с крайното потребление на домакинствата. Вътрешното потребление като основен компонент за формирането на БВП, ще запази своята водеща роля, което отново мотивира необходимостта от политика по доходите, която не просто да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация, а да надгражда върху нея.
Оценките на МФ по отношение на ценовите равнища показват, че средногодишна инфлация за 2026 г. се очаква да бъде 3,5% /ХИПЦ/ и 3,7% /Дефлатор/. Тези нива затвърждават тенденцията за по-дългосрочно поддържане на приемливи ценови нива и през предстоящата година. Това създава благоприятна възможност за реално нарастване на доходите през следващия календарен период, стига да бъде адресирана адекватна политика в тази посока в Бюджет 2026.
През 2026 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с нови 0,8% спрямо 2025 г., а коефициентът на безработица да се задържи на нивото си от тази година – 3.6%. Като цяло положителната тенденция от предходните години се очаква да се затвърди. Безработицата ще продължи да бъде на своето естествено равнище през целия прогнозен период. Всъщност за поредна година нарастването на МРЗ не доведе до спад в заетостта или ръст на безработицата, както често се твърди в публичното пространство.
През 2026 г. динамиката на компенсацията на един нает се очаква да се забави до 5,4%. Традиционно този индикатор отбелязва малко по-високи стойности от прогнозираните, но в конкретика на 2026 г. това ще зависи и от провежданата политика по доходите в обществения сектор на страната.
Същевременно прогнозата на ЕК е по-ниска от тази на МФ по отношение на растежа на БВП – 2% за 2025 г. (или с 1 пр. п.) и 2,1% за 2026 г. (или с 0,6 пр. пункта).
Пред изпълнението на така представените параметри са налице и различни по естество предизвикателства по следните няколко ключови линии:
На първо място, потенциалният риск от изостряне на геополитическата ситуация в глобален план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава рискове пред реализирането на макроикономическата прогноза.
На второ място, публично представяните идеи от страна на водещи световни икономически центрове за прилагане от тяхна страна на активни протекционистките политики.
В същото време, има и други фактори, които могат да повлияят и в положителна посока. Официалните прогнози са консервативни и предвиждат забавяне в растежа на потреблението на домакинствата през втората половина на 2025 г. и през 2026 г., но ако растежът се задържи висок това може да доведе до по-голямо нарастване на БВП.
В заключение, оценяваме заложените параметри по отношение на макроикономическите индикатори и пазара на труда като обективни, дори една идея по-консервативни спрямо реалните възможности на българската икономическа конюнктура. Налице е потенциал, особено ако не се реализират рисковете пред прогнозата, през 2026 г. националното стопанство да се представи по-добре от прогнозираното.
- Фискална политика и параметри през периода 2026 – 2028 г.
2.1 Основни фискални параметри
Планираният в ЗДБРБ 2025 дефицит на касова основа отговаря на 3% от БВП. Тази цел бе изпълнена, като данните за очакваното изпълнение към 31.12.2025 г. показват, че дефицитът на касова основа ще бъде в размер на 3,1 млрд. евро. По този начин е изпълнено условието на разписаното в чл.27 ал. 4 от ЗПФ, който поставя таван на възможното превишение на разходите над приходите до 3%.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2025 г. са в размер на 44,7 млрд. евро. Това е ок. 1,4 млрд. евро по-малко от планираното при приемането на Бюджет 2025 и е следствие на неполучените траншове по Плана за възстановяване и устойчивост, както и от неизпълнението на високите стойности на очакваните приходи от косвени данъци (в частност ДДС). Извършените разходи за 2025 г. са в размер на 1,4 млрд. евро също по-малко от планираните такива. Причина затова бе фактът, че голяма част от проектите, заложени за реализиране чрез европейските програми и фондове и чрез капиталовата програма в държавния бюджет, не бяха реализирани в рамките на годината. Това е доказателство, че тезата на КНСБ, която защитавахме от началото на годината, а именно – че приходите и разходите ще се балансират на 3% дефицит, но при по-ниски номинални равнища и в двете пера, се оказа вярна.
Трябва да отчетем също така и че забавянето при изпълнението на проектите и програмите ще измести една част от планираните за 2025 г. разходи в 2026 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2025 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2026 г. в неговата инвестиционна част.
Всичко това означава, че проблем на бюджета традиционно не са само и единствено разходите за по-високи пенсии или разходите за ръст на доходите. Проблемът е в инвестиционната активност и невъзможността да се планират и изпълнят по адекватен начин всички проекти, част от капиталовата програма.
За 2026 г. е разчетен дефицит също от 3% (3,65 млрд. евро). По отношение на разходите за периода 2026 – 2028 г. се наблюдава номинален годишен ръст, а като дял от БВП също ръст – съответно от 42,6%, през 2025 г. до 43,5% в края на периода през 2028 г. Разбира се, всичко това зависи от динамиката на БВП по текущи цени, както и от изпълнението на самите разходи, особено в капиталовата програма.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава относително запазване на целия тригодишен период на дела им спрямо БВП. Като относителен дял от БВП за 2025 г. – 39,6,%, за 2026 г. – 42,8% и за 2027 – 40,5% и за 2028 г. – 40,5%.
КНСБ настоява да отпадне текстът в ЗПФ, който определя таван на приходите и разходите като дял от БВП до размер от 40%. Подобен таван няма в нито една друга европейска държава. Освен това той има възпиращ ефект за това държавата да се доближава до преразпределителната сила на бюджетите на развитите страни в ЕС, където средното преразпределяне е 47 – 48%, а в страни като Франция минава дори 55%.
КНСБ не счита, че прекалено строгата фискална консолидация трябва да бъде цел на нашата икономическа политика задължително. Оценяваме, че бюджетното салдо е напрегнато и страната има известни затруднения с управлението на дефицита. Но строгата фискална консолидация по никакъв начин не би допринесла за по-бързото развитие на българската икономика. Ако стимулиращият ефект на фискалната политика липсва, то това оставя страната ни в ситуация, в която може единствено да разчита на пазарните механизми да регулират дисбалансите в макроикономически план.
На следващо място, все по-упорито в последно време се говори, че разходите за „Отбрана и сигурност“ може да не се отчитат в бюджетното салдо и съответно да не влияят върху дефицита. Ако наистина на ниво ЕС се вземе такова решение в близко бъдеще, то за нас би било много по-логично да влязат в „дерогация“ и други разходи, които са също не по-малко стратегически, като например, разходите за „Образование“.
Съотношението на държавния дълг към БВП е 28,6% в края на 2025 г., при 23,8% в края на предходната година. Номиналният размер на държавния дълг към 31.12.2025 г. се очаква да нарасне с около 7,3 млрд. евро в сравнение с нивото от 25 млрд. евро, регистрирано в края на 2024 г. и да достигне до 32,3 млрд. евро, което е под прага на предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2025 г. дългово ограничение. Към началото на ноември привлечения от страна на МФ дълг е в размер на 8,83 млрд. евро, което отговаря на 91,4% от заложения в ЗДБРБ-2025 таван на новите заеми. От привлечения ресурс 1,62 млрд. евро са за рефинансиране на стари заеми и плащане на лихви, 3,29 млрд. евро са покриване на планирания дефицит, докато останалите 3,92 млрд. евро са за капитализиране на държавните дружества и поддържането на стабилно ниво на фискалния резерв на страната.
Заложената необходимост от осигуряване на значително по-големи обеми ново дългово финансиране през 2026, 2027 г. и 2028 г. зависи до голяма степен от това дали фискалните и макроикономическите параметри ще се сбъднат. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг се определя до 10,25 млрд. евро, а съотношението спрямо БВП се очаква да се повиши до 32,1%. В края на периода очакванията са за 37,1%. Тук е важно да се подчертае, че 3,2 млрд. евро от тези средства са по инструмента “SAFE”, като България е вече заявила желание да се включи. От останалите 6,8 млрд. евро, ок. 1,1 млрд. евро са за рефинансиране на стари заеми и плащане на лихви, като останалите 5,7 млрд. евро са предвидените заемни средства за покриване на дефицита и за инвестиционна политика през държавните дружества.
Въпреки предвидените ръстове на държавния дълг и като номинал и като съотношение спрямо БВП, то страната ни няма дългосрочен проблем с дълга и като цяло сме в условията на фискална устойчивост в това отношение, тъй като темпът на ръст на БВП е сходен с темпа на поемане на нови заеми. Освен това, Естония и Люксембург са единствените държави в ЕС-27 с по-ниско съотношение на дълг спрямо БВП. Все пак важно е да се следи за лихвените плащания, тъй като цената на дълга е предвидено да нараства за разглеждания период.
2.2 Политики в приходите и разходите
Според направените разчети в СБП, през 2026 г. се прогнозира да е налице съществено нарастване на съотношението на приходите и разходите спрямо разчетения БВП. Причината затова са различните дискреционни мерки, който от МФ залагат във финансовата рамка за следващата година, като и политиките, прилагани в отделните сфери на обществения живот.
По отношение на приходите за 2026 г. се предвижда те да достигнат 51,4 млрд. евро, което при прогнозен БВП от 120 млрд. евро означава съотношение между двете величини от 42,8%. За сравнение през настоящата 2025 г. очакваните постъпления се очертават да бъдат около 44,7 млрд. евро, което отговаря на 39,6%. Така представени данни показват, че се планира ръст на приходите с 6,7 млрд. евро или 15%. на годишна база. Тази сума е следствие на следните елемента:
- Нарастване на данъчно-осигурителните приходи като резултат от номиналното нарастване на БВП;
- Промените в данъчните и осигурителните ставки;
- Заложените мерки за борба със сивата икономика, които да подпомогнат събираемостта през настоящата година;
- Постъпленията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ);
Разделянето по елементи (представено на таблица 1) показва, че около 2/3 от допълнителните постъпления се очакват да бъдат по линия на данъчно-осигурителните плащания. Съществено повишение има при всеки един от основните данъци формиращи приходната част – ДДФЛ, ДДЮЛ, осигурителни вноски и ДДС.
Представените разчети показват, че ръстът от данъчно-осигурителните приходи е в размер на 7,03 млрд. евро или 20,2%. Най-съществено е очакваният ръст на приходите от косвени данъци, особено в частта на ДДС, където е предвидено увеличение от 1/3 за втора поредна година или 35,5%. Аргументи на в СБП 2026 – 2028 за този ръст са свързани с естественото повишение на постъпленията от този данък следствие нарастването на БВП и новите мерки за борба със сивата икономика. Според КНСБ това е твърде оптимистично допускане, тъй като през 2025 г. се видя, че е много трудно ръстът на приходите от ДДС да достигне дори 30%, тъй като традиционно през последните години приходите от ДДС от внос са между 0 и 2% и единствената възможност остава приходи от вътрешно потребление.
Таблица 1: Консолидирана фискална програма – Приходи
(млрд. евро и %)
| Консолидирана фискална програма за периода 2023 – 2028 г. | ||||||
| Показатели в млрд. евро | ||||||
| 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| 1. Приходи, помощи и дарения | 34.27 | 36.82 | 44.71 | 51.43 | 51.5 | 54.16 |
| 1.1.Данъчно-осигурителни приходи | 26.75 | 30.01 | 34.78 | 41.81 | 42.85 | 44.96 |
| 1.1.1. Преки данъци | 5.73 | 6.39 | 7.61 | 8.89 | 9.42 | 9.99 |
| 1.1.1.1.ДДЮЛ | 2.51 | 2.73 | 3.44 | 3.95 | 4.19 | 4.47 |
| 1.1.1.2.ДДФЛ | 3.22 | 3.66 | 4.16 | 4.93 | 5.23 | 5.51 |
| 1.1.2. Осигуряване | 7.98 | 9.21 | 10.65 | 12.11 | 12.69 | 13.6 |
| 1.1.3. Косвени данъци | 11.63 | 13.21 | 15.12 | 19.39 | 19.61 | 20.21 |
| 1.1.3.1.ДДС | 8.29 | 9.47 | 11.05 | 14.98 | 14.97 | 15.32 |
| 1.2.Неданъчни приходи | 5.56 | 4.95 | 6.04 | 5.5 | 5.47 | 5.58 |
| 1.3.Помощи и дарения | 1.95 | 1.85 | 3.88 | 4.11 | 3.16 | 3.61 |
| % | ||||||
| Приходи, помощи и дарения (% изменение) | 7.44 | 21.43 | 15.03 | 0.14 | 5.17 | |
| Данъчно-осигурителни приходи (% изменение) | 12.19 | 15.89 | 20.21 | 2.49 | 4.92 | |
| Преки данъци (% изменение) | 11.52 | 19.09 | 16.82 | 5.96 | 6.05 | |
| ДДЮЛ (% изменение) | 8.76 | 26.01 | 14.83 | 6.08 | 6.68 | |
| ДДФЛ (% изменение) | 13.66 | 13.66 | 18.51 | 6.09 | 5.35 | |
| Осигуряване (% изменение) | 15.41 | 15.64 | 13.71 | 4.79 | 7.17 | |
| Косвени данъци (% изменение) | 13.59 | 14.46 | 28.24 | 1.13 | 3.06 | |
| ДДС (% изменение) | 14.23 | 16.68 | 35.57 | -0.07 | 2.34 | |
| Неданъчни приходи (% изменение) | -10.97 | 22.02 | -8.94 | -0.55 | 2.01 | |
| Помощи и дарения (% изменение) | -5.13 | 109.73 | 5.93 | -23.11 | 14.24 | |
Източник: Приложение 3 (стр. 171) СБП 2026 – 2028 г. и ИССИО на КНСБ
На таблица 2 са представени разчетите на КФП в разходната част на общия бюджет на страната. По подобие на приходите, и при плащанията е предвидено нарастване от малко над 7 млрд. евро. Това, изразено като абсолютни стойност представлява увеличение от 48,9 млрд. евро на 55,08 млрд. евро или ръст от 14,5%. Динамиката е налице и при двете основни направления текущи разходи (позитивно изменение от 13,07%) и капиталова програма (нарастване на годишна база от 24,36%).
Най-голямо е нарастването при текущите трансфери и капиталовите разходи. Рекордната стойност на капиталовата програма от 7,76 млрд. евро изглежда трудно достижима за поредна година, което е перото, през което може да се компенсира евентуално неизпълнение на заложените постъпления от грантове от ЕС.
Разходите за персонал нарастват най-малко (с едва 7,20%) и достигат 13,11 млрд. евро през 2026 г. при 12,23 млрд. евро през 2025 г. Това е ръст от 880 млн. евро (1,71 млрд. лв.). Същевременно е заложен спад от близо 37% на перото „други възнаграждения и плащания за персонал“. В този смисъл за нас остава неясно защо сумата от разликата между разходите за персонал през 2026 г. спрямо 2025 г. не е равна на сумата от допълнителните разходи за персонал под формата на дискреционни мерки, които са описани в мотивите към ЗДБРБ 2026. Реалната политика по доходите е повече от 0,88 млрд. евро, но това не личи по данните от Приложение 3.
Социалните и здравноосигурителни плащания нарастват с 2,76 млрд. евро., което е ръст от 13,9%. Прави впечатление, че пенсионните плащания (които се повишават с 9%) като абсолютна сума, са едва 1/3 от общия ръст на това перо, докато останалите 2/3 от ръста са в текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата, както и здравноосигурителни плащания.
Последният по-съществен елемент от текущите разходи е издръжката, за която е предвидено нарастване на годишна база от 480 млн. евро. Тази стойност отговаря на позитивно изменение от 11,3%.
Таблица 2: Консолидирана фискална програма – Разходи (млрд. евро и %)
| Консолидиране на фискалната програма за периода 2023-2028 г. | ||||||
| Показатели в млрд. евро | ||||||
| 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| 1. Общо разходи | 37.14 | 39.97 | 48.09 | 55.08 | 55.33 | 58.2 |
| 1.1.Текущи разходи | 31.35 | 35.52 | 40.56 | 45.86 | 47.26 | 48.74 |
| 1.1.1. Персонал | 8.8 | 10.34 | 12.23 | 13.11 | 13.2 | 13.28 |
| 1.1.1.1.Заплати | 5.77 | 6.73 | 7.98 | 8.95 | 8.99 | 9.01 |
| 1.1.1.2.Други възнаграждения | 1.13 | 1.43 | 1.54 | 0.97 | 1.01 | 1.02 |
| 1.1.1.3.Осигурителни вноски | 1.89 | 2.18 | 2.7 | 3.18 | 3.18 | 3.25 |
| 1.1.2. Издръжка – общо | 3.68 | 3.85 | 4.22 | 4.7 | 5.02 | 4.96 |
| 1.1.3. Социални и здр. плащания | 15.2 | 17.59 | 19.84 | 22.6 | 23.98 | 25.14 |
| 1.1.3.1.Пенсии | 9.82 | 11.13 | 12.37 | 13.49 | 14.51 | 15.38 |
| 1.1.3.2.Текущи трансфери | 2.1 | 2.58 | 3.02 | 4.12 | 4.25 | 4.33 |
| 1.1.3.3.Здр. Плащания | 3.28 | 3.88 | 4.44 | 4.98 | 5.22 | 5.43 |
| 1.2.Капиталови разходи | 4.65 | 3.46 | 6.24 | 7.76 | 6.49 | 7.53 |
| % | ||||||
| Общо разходи (% изменение) | 7.62 | 20.32 | 14.54 | 0.45 | 5.19 | |
| Текущи разходи (% изменение) | 13.30 | 14.19 | 13.07 | 3.05 | 3.13 | |
| Персонал (% изменение) | 17.50 | 18.28 | 7.20 | 0.69 | 0.61 | |
| Заплати (% изменение) | 16.64 | 18.57 | 12.16 | 0.45 | 0.22 | |
| Други възнаграждения (% изменение) | 26.55 | 7.69 | -37.01 | 4.12 | 0.99 | |
| Осигурителни вноски (% изменение) | 15.34 | 23.85 | 17.78 | 0.00 | 2.20 | |
| Издръжка – общо (% изменение) | 4.62 | 9.61 | 11.37 | 6.81 | -1.20 | |
| Социални и здр. плащания (% изменение) | 15.72 | 12.79 | 13.91 | 6.11 | 4.84 | |
| Пенсии (% изменение) | 13.34 | 11.14 | 9.05 | 7.56 | 6.00 | |
| Текущи трансфери (% изменение) | 22.86 | 17.05 | 36.42 | 3.16 | 1.88 | |
| Здр. Плащания (% изменение) | 18.29 | 14.43 | 12.16 | 4.82 | 4.02 | |
| Капиталови разходи (% изменение) | -25.59 | 80.35 | 24.36 | -16.37 | 16.02 | |
Източник: Приложение 3 (стр. 172) СБП 2026 – 2028 г. и ИССИО на КНСБ
На следващата таблица са представени разходи по КФП по функции. Налице е нарастване по всеки един от елементите, което може да се оцени като позитивна тенденция на фона на дългогодишното отстъпление на държавата по много от линиите. Позитивното влияние е следствие и на предложените дискреционни мерки, които ще дадат възможност през 2026 г. държавата да има по-голям разпределителен ефект на върху икономиката на страната. Относителния дял на трансферите към образованието се запазват на 4,8% от БВП, докато при здравеопазването се отбелязва ръст от 5,5% през 2025 г. до 5,8% от БВП през 2026 г. КНСБ приветства подобно решение на макро ниво и изразява препоръка си това да стане ежегодна политика, която да бъде припозната.
В най-общ план по функции през 2026 г. разходите за Образование ще бъдат с 579 млн. евро повече спрямо 2025 г. и ще достигнат абсолютна стойност от 5,81 млрд. евро. Разходите за Здравеопазване ще са с 879 млн. евро повече и ще достигнат номинален размер през 2026 г. от 6,92 млрд. евро. Разходите за Отбрана и сигурност ще се повишат от 5,5% от БВП на 5,7% от БВП и ще достигнат абсолютно равнище от 6,88 млрд. евро (832 млн. евро повече спрямо 2025 г.).
Таблица 3: Разходи по функции по КФП за периода 2026-2028
(млрд. евро и %)
| Разходи по функции по КФП за периода 2025-2028 | ||||
| в млн. евро | ||||
| 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| Общи държавни служби | 2515,8 | 2720,6 | 2697,0 | 2628,1 |
| Отбрана и сигурност | 6050,7 | 6882,6 | 6975,2 | 7234,4 |
| Образование | 5233,9 | 5812,7 | 5539,6 | 5633,1 |
| Здравеопазване | 6043,8 | 6922,2 | 6935,4 | 7154,9 |
| Соц. осигуряване | 17 341,9 | 19 190,6 | 20 210,4 | 21 159,5 |
| Култура | 776,2 | 857,6 | 800,1 | 799,5 |
| % от БВП | ||||
| 2025 | 2026 | 2027 | 2028 | |
| Общи държавни служби | 2,3% | 2,3% | 2,1% | 2,% |
| Отбрана и сигурност | 5,5% | 5,7% | 5,5% | 5,4% |
| Образование | 4,8% | 4,8% | 4,4% | 4,2% |
| Здравеопазване | 5,5% | 5,8% | 5,5% | 5,3% |
| Соц. осигуряване | 15,8% | 16% | 15,9% | 15,8% |
| Култура | 0,7% | 0,7% | 0,6% | 0,6% |
Източник: СБП 2026 – 2028 г. (стр. 53) ИССИО на КНСБ
КНСБ счита, че така представени параметри на КФП за 2026 г. изглеждат предизвикателни за реализация. Въпреки това нашите очаквания са бюджетната рамка да бъде балансирана към необходимия дефицит от 3% при по-ниски стойности както по отношение на приходите, така и на разходите. Налице са известни буфери при капиталовата програма, които могат да компенсират евентуалното неполучаване на средствата по ПВУ или минимално отстъпление на постъпленията от мерките въведени през 2026 г.
2.3. Дискреционни мерки
Представените в СБП 2026-2028 дискреционни мерки отразяват планираните нови политики от страна на изпълнителната власт, като конкретно за 2026 г., те са както следва:
- По отношение на приходите – нетно увеличение от 3 154,6 млн. евро, което се равнява на 2,63% от БВП и 10,08% от прогнозния размер на приходите в държавния бюджет на страната. С основен ефект за този значителен принос на т.нар „нови политики“ имат мерките свързани с фискалния контрол (878,5 млн. евро), както и мерките за подобряване на събираемостта на НАП, свързани с регистрирането в реално време на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск (550,0 млн. евро) и въвеждането на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби (320 млн. евро). Комбинираният ефект от трите елемента формира 55% от дискреционните мерки в приходната част.
КНСБ подкрепя тези действия, чрез които от една страна да се повишат постъпленията в бюджета, а от друга да се създават по-добри условия за изсветляване на бизнес средата в страна. Сред останалите набелязани решения по-значителни са промяната в осигурителната система на страната – ръста на осигурителните плащания за „Пенсии“ и нарастването на максимално осигурителния доход, съобразно увеличението на средния осигурителен доход през 2025 г. По отношение на първия стълб в ДОО действието, макар и непопулярно и трудно като решение, е необходимо на фона на хроничния недостиг на средства в НОИ. Позитивна по наше мнение е мярката с повишението на ставката на данък дивидент и ликвидационните дялове, като начин за ограничаване на сивата икономика в страната. Също така, КНСБ изразява съгласие относно приложените мерки, свързани с акцизния календар и ТОЛ системата, защото те са естествено продължение на провежданите политики в тези сфери от обществения живот.
- По отношение на разходите – нетно увеличение от 475,1 млн. евро, което се равнява на 0,40% от БВП и 1,36% от прогнозния размер на разходите в държавния бюджет на страната. С основен ефект върху бюджета е мярката, свързана с подкрепата на бизнеса във връзка с цената на електрическата енергия и природния газ на борсата. КНСБ от години подкрепя това действие, като гаранция за защита на работните места. Също така, изразяваме подкрепа по отношение на концепцията за провеждането на хоризонтална политиката по доходите, макар ръстът от 5% да не отговаря на нашите искания.
2.4. Предложения на КНСБ за промени в данъчната система
Преобладаващата част от представените от МФ приходни и разходни мерки в данъчната политика намират своята подкрепа от страна на Конфедерацията. Като позитивно оценяваме, че от финансовата институция са припознали някои от нашите предложения, представени на нарочна пресконференция през м.10.2025 г. (напр. ръст на данък „дивидент“, увеличаване на данъчните облекчения за семейства с деца, нарастване на максималния осигурителен доход).
В този смисъл, КНСБ изразява подкрепа:
- Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- Нарастване на данъка върху хазарта от 20% на 25%;
- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
- Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ) с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
Същевременно остава въпросът дали не е налице и друг алтернативен вариант на законодателни изменения, които могат да се приложат. В тази връзка, КНСБ припомня, изложените от наша страна предложения по отношение на данъчната система на страната:
- Промяна в данъчната ставка на ДДЮЛ (корпоративния данък) от 10% на 15%. Чрез прилагането на тази мярка се търси вариант за балансиране на несъответствието в приноса между работещите и бизнеса. Припомняме че средната ставка данък „печалба“ в ЕС е 21,3%, а в Еврозоната е 23% или по „правило“ ставката на данък печалба варира в диапазона между 19% и 25% сред отделните икономики в Общността.
- Повишение на ставката на данък дивидент на минимум 15% с цел ограничаването на възможностите за избягване на осигурителните плащания, които понастоящем съществуват. Прилагането на тази мярка има за цел ограничаване на възможността да се укриват осигурителни плащания. КНСБ подкрепя ръста от 5% на 10%, но считаме, че за да се загуби в максимална степен склонността за законно укриване на осигуровки, данъкът би трябвало да бъде 15% в комбинация с 15% ДДЮЛ;
- Въвеждане на алтернативни данъци – които биха донесли значителни ежегодни допълнителни приходи в бюджета, като се стъпи върху съществуващата вече европейска практика, като например:
- „Данък върху финансовите транзакции“ – (FTT), който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС. Прилага се в 11 държави-членки. За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика, както е твърдението на редица представители на бизнеса, данък за финансовите транзакции няма да се прилага при следните частни случай: ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.); дейности за инвестиционно банкиране в контекста на набиране на капитал, транзакции, извършвани в рамките на операции по преструктуриране; рефинансиране на транзакции с централни банки на държави и ЕЦБ.
- „Дигитален данък“ – този данък е част от предложението на ОИСР за изменения в международната данъчна уредба. Данъчното облагане следва да се базира на това къде се създава стойността, което означава че трябва да бъдат намерени универсални принципи за определяне на мястото, на създаване на стойност в условията на разрастващ се цифров пазар. Водеща идея в този механизъм е печалбите да бъдат регистрирани и да бъдат облагани там, където фирмите имат значително взаимодействие с потребителите посредством съответните цифрови канали, а не там, където са регистрирани по седалище. Дванадесет държави-членки в ЕС прилагат този вид налог.
- Развързване на всички социални плащания от минималната работна заплата за страната. Очакваният ефект за следващата години е в размер на поне 150 млн. евро намаление на разходите.
Прилагането в комплект на представените мерки е както следва:
- ДДЮЛ – увеличение на приходите с 1,1 млрд. евро
- Данък „дивидент“ – увеличение на приходите с 0,05 млрд. евро
- Данък върху финансовите транзакции – увеличение на приходите с 0,05 млрд. евро
- Дигитален данък – увеличение на приходите с 0,2 млрд. евро
- Развързване на социалните плащания от МРЗ – намаление на разходите с 0,15 млрд. евро
Общ ефект за Бюджет 2026: Допълнителни нетни приходи в размер на 1,55 млрд. евро
Представеният вариант дава освен алтернативен прочит на мерките, които могат да се предприемат за справяне с предизвикателствата през бюджетната рамка за следващата година, са основа и за стартирането на обществена дискусия с по-дългосрочен хоризонт относно необходимите промени в данъчната система на България.
2.5 Финансово подпомагане на реалния сектор
Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия през 2026 г. се покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията.
В това направление са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, както следва:
- Национална компания „Железопътна инфраструктура“
Предвидените средства за субсидии за „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за 2026 г. са в размер на 206,2 млн. евро (или 403,2 млн. лв.), което представлява ръст от 14,2% на годишна база (или 49,8 млн. лв.). От друга страна в СБП 2026-2028 не е представен типичния за прогнозата хоризонт на средствата, които държавата планира да предостави през следващите години.
Също така, от КНСБ припомняме, че средствата по субсидията би трябвало да осигуряват не само финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, но и покриването на разходите за възнаграждения на заетите в националната компания. В тази връзка заложеният растеж на субсидията за предстоящата година е в границите на това, което е необходимо за компенсирането на ръста на МРЗ, който е законоустановен в чл. 244 на КТ. Така планираният разчет за повишение на трансферите от страна на държавата към НКЖИ може да се оцени като позитивен.
2.5.2. „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД
Различна е ситуацията по отношение на средствата за субсидии за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, които се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. За предстоящата 2026 г. е предвидена сумата от 121,6 млн. евро (или 237,9 млн. лв.), което отговаря на ръст от едва 4,4% (или допълнителни средства в размер на 10 млн. лв.). Тази сума е недостатъчна за покриването на необходимия ръст на заплащането за служителите в структурата, които е пряко обвързан с динамиката на МРЗ (която нарасна с 12,6% на годишна база). По отношение на БДЖ също така липсва средносрочен хоризонт за динамиката на трансферите, които държавата планира да предостави.
Необходим е ръст от минимум 15 млн. евро на субсидията за 2026 г., за да се гарантират средства за предстоящото увеличение на МРЗ от 620.20 евро.
2.5.3. „Български пощи“ ЕАД
Средствата за субсидии се предоставят на „Български пощи“ ЕАД съгласно разпоредбите на чл. 29 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за субсидии през 2026 г. са предвидени общо средства в размер на 50,2 млн. евро. (или 98,2 млн. лв.). Това е ръст от едва 1,8 млн. евро (или 3,6 млн. лв.) спрямо Бюджет 2025. КНСБ подкрепя увеличението, но счита, че предвидената сума е недостатъчна. В тази връзка са необходими допълнителни 7,87 млн. евро за компенсиране на „Български пощи“ във връзка с изпълнението на универсалната пощенска услуга (УПУ) през 2026 г. Освен това, чака се нотификация за предходните години (периодът 2022-2024 г.), където трябва да се изплатят още 33,66 млн. евро. Важно е да се отбележи, че сумите за предходните години няма да се отразят на размера на разходите в Бюджет 2026. Освен това, във връзка с три нови услуги, които се възлагат на „Български пощи“ ЕАД (достъп до базови телекомуникации, обмяна на евро компенсация за изпълнение и платежните услуги „Cash advance“) са необходими допълнителни средства в размер на 19,63 млн. евро. По този начин общата необходима сума за дофинансиране е в размер на 61,16 млн. евро.
Към всичко изброено трябва да се включи и компенсацията за УОИИ „изпращане на пенсии“ превеждана от бюджета на НОИ, както следва: за 2026 г. – 7,25 млн. евро, а за периода 2022-2024 г. – 21,28 млн. евро (сумите за предходните години няма да се отразя на размера на разходите в Бюджет 2026) или общо: 28,53 млн. евро.
Общата стойност на всички недофинансирани дейности в „Български пощи“ ЕАД е 89,69 млн. евро.
2.5.4. Градски транспорт
В рамките на разписания проектобюджет за 2026 г. липсва информация на „отделен ред“ относно предвидената субсидия за градския транспорт на София. Това създава условия за несигурност относно целевия ресурс, който трябва да бъде предвиден за тази дейност. Нещо повече, отпуснатите допълнителни 7,65 млн. евро с ПМС през 2025 г., трябва да бъдат целогодишно планирани. В този смисъл, КНСБ настоява на първо място да се добави информация на отделен ред за предвидената субсидия, а самата субсидия да бъде завишена с тази сума и допълнителни 26,3 млн. евро за ръст на заплатите с 10% през 2026 г.
2.6. Енергетика
ЗДБРБ 2026 посочва, че повишението на цените на електрическа и топлинна енергия през 2025 година имат проинфлационен характер, както КНСБ вече посочи. В тази връзка, залагат се мерки за борба с високите цени на електрическа енергия, включително с вече взети решения за компенсации на енергийно интензивни предприятия и общо за стопански потребители, но и включените в ЗДБ разходи за подкрепа на малки потребители с обществена ориентация.
Като подкрепяме тези мерки, обръщаме внимание:
- Заявено е намерение за „пълна либерализация на пазара на електрическа енергия и пр. газ“. Това намерение не е разшифровано в обосновката за предприемани политики, а само бегло е спомената темата за уязвимите потребители;
- Без специално да е показано, вероятно се очаква механизмът за подкрепа на битовите потребители да продължи да се прилага и през следващата година, което е свързано с прилагането на механизма за закупуване на електрическа енергия от крайните снабдители от създадената специална платформа на БНЕБ;
- Въведените високи ценови нива за електрическа енергия, над които се прилагат механизми за компенсации за широк кръг стопански потребители ще постави в затруднение положение редица потребители, като образователни, научно-изследователски, болнични и общински разпоредители с бюджети. Считаме, че ценовият натиск от енергийните цени ще продължава да създава дефицити при редица услуги и дейности и може да води до социално напрежение. Предвидените подходи за поставяне на тавани на производителите на електрическа енергия и преразпределение през фонд Стабилност на електроенергийната система няма да са достатъчни за постигане на социално приемливи цени, поради което препоръчваме комплексът от мерки в сектор Енергетика да бъде адресиран в актуализирана стратегия за развитие на сектора.
Подкрепяме предвидените мерки за подкрепа на инвестиционни енергийни проекти, като посочваме, че е необходима по-голяма яснота за плановете в областта на ядрената енергетика, с оглед на предвидените високи разходи за 2026 година.
Обръщаме внимание, че развитието в комплекса от въглищни централи и мини ще изисква допълнителни мерки, извън предвижданите по ТПСП и очакваме да бъдат изпълнени ангажиментите за бюджетни трансфери за рекултивация и модернизация. В програмите на общините се вижда, че производството на енергия за собствени нужди е слабо застъпено, а това е един от основните инструменти за намаляване на техните разходи. В тази връзка препоръчваме за подчертаване на важността на допълващите мерки и финансиране по европейски програми и целеви фондове.
- Пазар на труда
През 2025 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 0,8% спрямо 2024 г., а коефициентът на безработица да се задържи на нивата си от 3,6% средно за цялата година. Очакването, че през 2026 г. българската икономика ще постигне реален растеж около 2,7% предопределя прогнозата, че ръстът на заетостта ще се запази близък до този от 2025 година. Поради относително ниските равнища на безработица в страната се очаква ръстът в броя на заетите да бъде захранен най-вече от лица, които до този момент са били извън работната сила и не толкова от безработни лица.
Трябва да отбележим обаче, че процесът на стабилизиране на основните показатели за състоянието на пазара на труда се проявява на фона на остър недостиг на работна сила – особено на квалифицирана. Този дисбаланс ще продължава да действа негативно по отношение на възможностите за допълнително ускоряване на икономическия растеж.
През 2025 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 9,9% в номинално изражение. През 2026 г. се очаква нарастването на доходите от труд да се забави, но въпреки това техните ръстове ще се запазят относително високи. За 2026 г. очакването е компенсациите на един нает да се повишат с 5,4%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на 2025 г. и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера.
Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва устойчива тенденция на задържане на естественото си равнище. Коефициентът на безработица към края на прогнозния период е фиксиран на 3,6%. Тази най-обща прогноза изглежда реалистична на фона на почти изчерпания потенциал за нарастване на заетостта и ограничените възможности за вътрешно преодоляване на острия недостиг на работна сила. Това означава, че екстензивното подхранване на икономическия растеж ще постигне своя предел и трябва да се търсят допълнителни източници отвън. Минимални са резервите по линия на активизиране на обезкуражените, но те трябва да бъдат използвани. КНСБ подкрепя политиките за активизиране на неактивните лица, но подчертава, че дефектите на българския пазар на труда са от количествено, качествено и структурно естество.
Заложените разходи за политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция за 2026 г. са увеличени на 87 576,4 хил. евро от 84 093,39 хил. евро (2025 г.). Стойността е увеличена с почти 3,5 млн. евро. Въпреки това, заложените средства за провеждане на активни политики на пазара не са достатъчни, както за активиране на неактивните лица така и за осигуряване на средства за преквалификация и обучения на заети и безработни лица.
Условията на труд са важна област в трудовите отношения, но на европейско ниво (не само сред синдикалните среди) все повече се налага като ключов индикатор ефективността на социалния диалог и покритието на наемния труд с колективен трудов договор (КТД). Важността на този индикатор бе обект на внимание на европейско ниво преди 6 години (при стартирането Европейския семестър).
Той придоби още по-голямо значение с включването му в Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС, където бе фиксиран като долен праг – 80% минимум покритие на работниците с КТД. В случая за България (с покритие от около 28%) той очевидно трябва да служи като целева стойност в средносрочен план и да бъде наблюдаван в рамките на Национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне.
В този контекст КНСБ счита, че трябва да бъде извършена сериозна подготвителна работа за методическа обосновка и включване на този индикатор за ежегоден мониторинг още от следващата календарна година.
- Социални и осигурителни политики
Общите разходи в КФП по Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи 19 190, 6 млн. евро (37 533,6 млн. лв.) нарастват с 1 848,7 млн. евро, спрямо програмата за 2025 г., като най-съществен ръст има при разходите за пенсии – с 1 107, 1 млн. евро. Като дял от БВП социалните разходи ще възлязат на 16%, което е с 0,2 пр. п. повече спрямо дела на тази функция в държавния бюджет за 2025 г. – 15,8%. Разликата на практика е незначителна, което не указва за достатъчно амбициозна политика по отношение на социалните разходи, в т.ч. относно размерите на някои осигурителни обезщетения и социални помощи в областта на семейните помощи за деца. Това повишение отразява основно увеличението на пенсиите и обезщетението за гледане на дете до 2 г. възраст, но размерите на по-голямата част от осигурителните обезщетения и помощите в сферата на социалното подпомагане (минималния и максималния дневен размер на обезщетенията за безработица, на месечните и еднократни семейни помощи за деца, еднократната помощ при смърт на осигурени и др.) остават непроменени.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза не са посочени натурални показатели по отделните програми на МТСП, за да се прецени дали се планира увеличение на бенефициентите за прогнозния период. От наличните там данни не става ясно как се очаква да се промени броят на лицата и семействата с право на целева помощ за отопление, на лицата с увреждания и с право на финансова подкрепа и социално подпомагане. Традиционно разходите по тези програми се планират на текущи натурални показатели. Все пак влияние върху размера на средствата оказва увеличението на линията на бедност /390,63 евро/, когато съответните помощи се изчисляват в процент от нея.
При пенсиите ръстът е обусловен основно от финансирането на ежегодното осъвременяване от 1 юли на съответната година по швейцарското правило (с между 7 и 8% за 2026 г.), както и от предприети вече и продължаващи да действат промени в законодателството – включването на COVID добавките в основния размер и на новоотпусканите пенсии, увеличената вдовишка добавка на 30%, разширяването на термина „действителен осигурителен стаж“ и др. п.
При обезщетенията и помощите за домакинствата ефект оказва основно нарастването на социалните помощи и финансовата подкрепа по Закона за социално подпомагане и по Закона за хората с увреждания в резултат на повишаването на линията на бедност с 19, 7 на сто. Предвиденият ръст на МРЗ естествено води и до нарастване на часовата ставка за положения труд от личните асистенти по Закона за личната помощ и на възнагражденията на приемните семейства по Закона за закрила на детето.
В частта за политиките и програмите за социална подкрепа разходите в бюджета са съобразени с размера на линията на бедност за 2026 г.- 390,63 евро. Тя оказва влияние при финансовата подкрепа на хората с увреждания, нарастването на индивидуалните коефициенти за достъп до месечни помощи по Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагането му.
Разходите за основните политики и бюджетни програми на Министерство на труда и социалната политика за 2026 г. се предвижда да бъдат в размер на 2 297 716,5 хил. евро, което е с 501 071,03 хил. евро повече спрямо ЗБРБ за 2025 г. (1 796 645,47 хил. евро. Най-високо е нарастването на разходите в областта на политиките за хората с увреждания (с 423 871,92 хил. евро). Има увеличение и на разходите при политиките за социално подпомагане и равнопоставеност на жените и мъжете (с 37 806,0 хил. евро) и политиките по социалното включване (с 32 448,37 хил. евро).
По другите програми на МТСП ръстът на разходите е незначителен.
По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2026 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи в размер на 486,7 млн. евро, както следва:
- 291, 6 млн. евро във връзка с ефекта от промяна на МРЗ на 620, 20 евро, в т.ч. 289,1 млн. евро при определяне възнагражденията на личните асистенти по Механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, като е отчетена и динамиката в броя на ползвателите и 2,5 млн. евро за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;
- 170,7 млн. евро за социални плащания във връзка с определения нов размер на линията на бедност за 2026 г., в т.ч. 35,6 млн. евро допълнителни разходи за помощите по Закона за социално подпомагане, 133,5 млн. евро допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания и 1,6 млн. евро за помощите по Закона за закрила на детето.
- 24,4 млн. евро са допълнителните разходи за месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца. Изтъкната е взаимовръзка с увеличаване броя на деца ползватели на помощта, въпреки че в средносрочната прогноза не са предоставени данни за точен брой ползватели и процент на нарастване.
- Отделно за делегираните от държавата дейности в сферата на социалните услуги, финансирани чрез бюджетите на общините, са предвидени допълнителни разходи в размер на 76,4 млн. евро във връзка с ефекта от промяната на минималната работна заплата и в натуралните показатели при отчитане размера на увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта. Тези средства са предназначени за финансирането на специализираните институции за предоставяне на социални услуги, социалните услуги, предоставяни в общността, и на асистентската подкрепа.
Планирано е увеличение на доходния критерий за достъп до месечни семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст съгласно чл. 7 от ЗСПД:
– за получаване на пълния размер на помощта съответно от 01.01.2026 г. – 415 евро (388,58 евро за 2025 г.);
– за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта съответно от 415,01 евро до 466 евро, включително (при стойности за 2025 г. от 388, 59. до 439,71 евро вкл.).
Увеличава се и доходният критерий при определяне правото на достъп до другите видове семейни помощи за деца – еднократната помощ при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година от – от 439,71 на 466 евро.
По отношение на социално-осигурителните политики, що касае приходната част, влияние ще оказват:
- нарастването на МРЗ, съответно минималния осигурителен доход от 550,66 евро на 620,20 евро;
- ръст на максималния осигурителен доход от 2112 евро на 2352 евро (увеличение с 240 евро);
- увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО (първи стълб) от 01.01.2026 г. с 2 пр.п.
Кумулативният ефект от горепосочените мерки ще доведе до ръст на приходите от социални осигуровки с 13%.
Прогнозирано е максималният осигурителен доход в следващите две години също да расте (2505 евро в 2027 г. и 2659 евро в 2028 г.).
Предвижда се през 2028 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО да се увеличи с още 1 пр. п.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2026 г. ще е 620,20 евро и ще следва прогнозния размер на МРЗ за следващите две години.
Горепосочените мерки за стабилизиране на осигурителните приходи според КНСБ са с положителен заряд и се базират на сериозни аргументи. Те имат безспорно позитивно въздействие върху осигурителните приходи, поради което се оценяват и подкрепят от синдиката. Ефектът от вдигането на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2 проценти пункта от 1 януари 2026 г. и с 1 процентен пункт от 1 януари 2028 г. са допълнителни приходи в размер на 601,2 млн. евро за 2026 г. и 357,3 млн. евро за 2028 г. Допълнителните приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличението на максималния осигурителен доход са в размер на 231,4 млн. евро за 2026 г. и общо 427,6 млн. евро за периода 2026-2028 г. Не може да не се подчертае положителното въздействие на посочените политики за стабилизиране на финансите на осигурителната система.
Отрицателна обаче е оценката на синдиката по отношение неглижирането на ролята на минималните осигурителни доходи по Икономически дейности и групи професии. Повече от 10 години минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии се променят единствено на база размера на променената минимална работна заплата за страната. През 2026 г. практически този важен инструмент за борба със сивата икономика и срещу избягването на осигурителни задължения не действа. От 744 позиции в таблицата на тези минимални осигурителни доходи 733 са на нивото на МРЗ за страната, в т.ч. за ръководители и висококвалифицирани експерти и работници. Освен че това положение ограничава ефектите на изброените по-горе мерки за повишаване на осигурителните приходи, то води след себе си и неблагоприятни последици за осигурителните права на работещите.
По отношение разходните политики, при пенсиите за трудова дейност се предвижда те да нарастват по Швейцарското правило – ръст между 7 и 8%. Разходите за пенсии по бюджета на ДОО за 2026 г. по тази линия се увеличават с 491,1 млн. евро спрямо закона за 2025 г. А общите разходи за пенсии по КФП се увеличават с 1 107,1 млн.евро.
Размерът на максималната пенсия остава непроменен и през 2026 г. – 1738,40 евро, а по прогнозните данни тя ще се запази на това ниво и в следващите две години. КНСБ продължава да поддържа становище, че е необходимо да се въведе механизъм за регулярно увеличение на максималния размер на пенсията до постепенното му отпадане. В тази връзка още през следващата година следва осъвременяване следва да се приложи и за максималния размер на пенсията, както се постъпва с всички пенсии. Това означава максималният размер на пенсията да се установи на поне на 1873 евро. Поддържането на фиксиран таван на пенсиите без механизъм за актуализиране води до ерозия на справедливостта и демотивира високодоходните групи осигурени лица.
При осигурителните обезщетения се предвижда повишаване на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро. Същевременно се повишава от 50 на 75 на сто размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуските за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Тези мерки се очаква да доведат до допълнителни разходи в размер на 12,6 млн. евро.
Всички други осигурителни обезщетения остават на действащото си ниво. Най-сериозни са възраженията на КНСБ по задържането на дневния минимален размер на обезщетението за безработица на 9,21 евро. Това означава, че осигурените лица, получаващи този минимум, ще разполагат месечно с доходи под линията на бедност за 2026 г./390,63 евро/. Конфедерацията настоява минималният дневен размер на обезщетението за безработица да се увеличи поне на 18,41 евро, за да може да се доближи до официалната линия на бедност. Същевременно възразяваме по задържането на минимумите на обезщетенията за безработица, предвидено в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.
С оглед на горното, общата оценка на Конфедерацията относно социалната компонента на законопроекта за държавния бюджет на Р България за 2026 г. е нееднозначна. От една страна, позитивна е синдикалната оценка по мерките за стабилизиране на осигурителните приходи. Но от друга, липсва отчетлива амбиция за подобряване адекватността на плащанията от осигурителните фондове и програмите за социална подкрепа на гражданите, и за възходяща социална конвергенция. В тази връзка КНСБ изразява своето дълбоко неудовлетворение, че българските власти не само не полагат усилия за изпълнение на ангажиментите си по Европейския стълб за социални права, но изглежда вече са позабравили за него.
- Политика по доходите
Според КНСБ темповете на ръст на компенсацията на един нает ще бъдат по-високи от заложените (5,4%), в случай че се приложи необходимата хоризонтална политика по доходите от 10% за работещите в обществения сектор. Този извод стъпва на данните от последните години, според които бе налице значителна разлика между прогноза и отчет по този показател.
Според информацията от СБП през всяка една от календарните години от 2021 г. насам реалната стойност изпреварва планираната, като динамиката се движи между 0,8% (през 2025 г.[1]) и 6,1% (през 2022 г.). Стъпвайки на изложените статистически данни, както и отчитайки общата тенденция през последните няколко години, КНСБ счита, че реалният ръст на компенсацията на един нает през 2026 г. по-скоро се очаква да бъде между 7% и 8%.
Таблица 4: Компенсация на наетите – прогноза и реално изпълнение през периода 2021-2025 г.(в %)
| Компенсация на наети | |||||
| Години | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 |
| Прогноза | 5,9 | 8,1 | 11,5 | 11,2 | 9,1 |
| Изпълнение | 11,3 | 14,2 | 13,4 | 14,1 | 9,9 |
| Разлика между 2-те величини | 5,4 | 6,1 | 1,9 | 2,9 | 0,8 |
Източник: СБП на МФ
Същевременно, номиналният ръст на средната работна заплата и в момента е над 10% (предварителните прогнози за ръст от минимум 11% на СРЗ през 2025 г.), като очакванията са този темп, макар и със слаба тенденция на намаление, да се доближи отново до двуцифрената стойност. Това се доказва и от статистическите данни за нарастването на СРЗ, която обичайно изпреварва ръста на компенсацията на наетите между 1-2 пр. пункта. Това е поредното доказателство, че исканията на КНСБ за хоризонтална политика по доходите в обществения сектор от поне 10%, имат своето икономически аргументирано основание.
Разходите за „Персонал“ е предвидено да нараснат от 10,8% от БВП през 2025 г. до 10,9% от БВП през 2026 г. В номинален план става въпрос за ръст с 886 млн. евро (12,23 млрд. евро през 2025 г. спрямо 13,11 млрд. евро през 2026 г.). Това е ръст от 7,2% като обща база. Политиката по доходите в Бюджет 2025 може да се резюмира в следното:
- В разчетите за периода 2026-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
- В Бюджет 2026 е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на нормативни актове и действащи политики;
- Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната;
- Актуализирани са възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.);
- За 2026 г., са разчетени допълнително и за първи път 260,0 млн. евро като трансфер от централния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болнична медицинска помощ, на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки, въз основа на правила за определянето им, съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г., Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения.
- За 2026 г. е разчетено увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, във връзка с механизма за определяне на възнагражденията по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Националната служба за охрана.
От тук става ясно, че с бюджета са гарантирани – ръстът на МРЗ съобразно механизма по чл. 244 от КТ, последователната политика по доходи в сферата на образованието, ръстовете на работните заплати, съобразно действащото законодателство в МВР, МО и висше образование, както и отделно от това поне 5% хоризонтална подоходна политика за всички останали, които не са обхванати.
Не трябва да се забравят и тези 260 млн. евро, които се прехвърлят към бюджета на НЗОК, които са скрити разходи за Персонал, но не присъстват в разчетените 886 млн. евро. Добавяйки и тях, общата сума за Персонал става 1,146 млрд. евро. или 9,3% ръст спрямо 2025 г.
Като цяло, КНСБ счита че на макроикономическо ниво средствата, които се заделят, са добра основа за провеждането на подоходна политика, но тяхното разпределение буди у нас тревога, тъй като за поредна година ще бъдат изключително нехомогенно насочени по отделните сектори, което създава напрежение и недофинансиране в ключови структури, особено за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики. Повишението на средствата за персонал от само 5% не съответства на икономическата реалност в частния сектор, която се прогнозира. Също така трябва да споменем необходимостта от бързото транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати през следващите месеци, тъй като крайният срок изтече на 15.11.2024 г. Тестването на минималната заплата през съвкупност от индикатори за адекватност ще позволи нейното годишно актуализиране по начин, който да намалява работещите бедни, неравенствата и бедността.
- Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2026-2028 г.
Приходите на общините по КФП за 2026 г. спрямо програмата за 2025 г. отбелязват номинален ръст от 199,4 млн. евро, като за 2026 г. достигат 2 367,5 млн. евро (или ръст от 9,1% на годишна база). Същевременно разходите за общините са планирани да бъдат в размер на 6 608,7 млн. евро (ръст от 8,7% спрямо планираното през 2025 г.) или 5.5% дял от БВП и 12.3% дял спрямо общата структура на разходите по КФП. Предвидените разходи, конкретно за местни дейности през 2026 г., са в размер на 2010,7 млн. евро или 30.4% от общите разходи на общините.
Предвидените разходи за делегиране от държавата дейности през 2026 г. са в размер на 4598,0 млн. евро (номинално увеличение от 499,9 млн. евро), като с тази сума се цели осигуряването на ръста на работните заплати, в т.ч. и на МРЗ. В прогнозата за бюджет 2026 г. са разчетени основни бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в размер на 5065,4 млн. евро и са описани следните тенденции:
- Общата субсидия за делегираните от държавата дейности да нараства до 4 527 759,6 хил. евро (или 12%);
- Общата изравнителна субсидия да се повиши до 255 658,0 хил. евро (или 8,7%);
- Трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища да се повиши до 27 000 хил. евро (или 7,8%);
- Целевата субсидия за капиталови разходи в периода да нарасне до 255 000 хил. евро (или 9,9%);
По отделни основни дейности повишението, чиято функция е да осигури средства за с предвидения нов размер на МРЗ от 1 януари 2026 г., за предвидената през 2026 г. политика по доходите от 5% за останалия персонал, извън наетия на МРЗ, за секторите с действащо законодателство по отношение на възнагражденията, както и увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта от 1 януари 2026 г., е както следва:
- За общинската администрация – 14,5%
- За сферата на образованието – 11,3%
- За сферата на здравеопазването – 9,9%
- За сферата на социално осигуряване, подпомагане и грижи – 14,2%
- За сферата на култура – 15,1%
В рамките на изложените параметри се наблюдава ръст при всички общински дейности, което може да бъде оценено като позитивно. На този фон, са калкулирани и средства в размер на 980 млн. евро за капиталова и инвестиционна програма, като за сравнение през 2025 г. те бяха 818 млн. евро (или 1,6 млрд. лв.).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
КНСБ счита, че така представените параметри на КФП за 2026 г. изглеждат възможни за реализация. Нашите очаквания са бюджетната рамка да бъде съобразена с необходимия дефицит от 3%, при по-ниски стойности, както по отношение на приходите, така и на разходите. Налице са известни буфери при издръжката, текущите трансфери към домакинствата, като и по отношение на капиталовата програма, които могат да компенсират евентуалното неполучаване на средствата по ПВУ.
КНСБ оценява проекта на Бюджет за 2026 г. като основа за провеждането на адекватна политика по доходите в рамките на разумното и допустимото от гледна точка на макроикономическите и фискалните перспективи пред страната ни. Освен осигуряването на достатъчно средства за осъществяване на подоходна политика в резултат на изпълнението на действащото законодателство /МРЗ, МВР, МО, Висше и средно образование и т.н./, са предвидени и средства за провеждането на хоризонтална подоходна политика от 5% за всички останали, която не е достатъчна. В тази връзка, исканата от КНСБ хоризонтална политика по доходите от минимум 10% на този етап, не е удовлетворена.
КНСБ подкрепя:
- Извеждането на вътрешното търсене като основен елемент за формирането на икономическият растеж за поредна година;
- Продължаващият ръст на заетостта и задържането на безработицата на естественото си равнище;
- Привеждането на Бюджет 2026 в рамките на дефицит до 3%;
- Всички данъчните промени в приходната част (ръст на данък „дивидент“, данък върху хазартната дейност, ръст на акцизите и т.н.);
- Нарастването на минималната работна заплата от 550 евро на 620,20 евро, съобразно чл. 244 от КТ;
- Увеличението на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на нормативни актове и действащи политики, като настояваме за допълнителни средства за достигане до 10% ръст за всички структури;
- Осигуряване на допълнителни средства за нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2025 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на СРЗ не по-малко от 125% от средната работна заплата за страната и 1,5 пъти „Заплатата за издръжка“ (243 млн. евро);
- Актуализирани са възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г. (43 млн. евро);
- Предвиденото увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ във връзка с механизма за определяне на възнагражденията по Закона за Министерството на вътрешните работи;
- Предвиденият ръст на пенсиите от 01.07.2026 г. съобразно „швейцарското правило“;
- Предвиденото от 1 януари 2026 г. е увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта;
- Заложеният ръст на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. на 2 352 евро;
- Увеличаването на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
КНСБ настоява за:
- Прогнозните стойности за МРЗ в периода 2026 – 2028 г. да се коригират навсякъде „съгласно чл. 244 от КТ“, тъй като имаме действащо законодателство по отношение на размера ѝ (стр. 165 от АСБП);
- Предвидените допълнителни 260,0 млн. евро като трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК за увеличение на възнагражденията за персонал да бъдат задължително разпределени през елементите на колективното трудово договаряне;
- Настояваме за допълнителни средства, които да позволят провеждането на поне 10% подоходна политика за всички структури, където не са предвидени други увеличения в изпълнение на нормативни актове и действащи политики (за структури, в които ръстът на заплатите е по-нисък от 10%, а именно: НАП, МТСП, АСП, АЗ, ГИТ, НОИ, ИА „Автомобилна администрация“ и др.);
- Допълнителен ръст на субсидията за БДЖ в размер на 15 млн. евро за покриване ръста на МРЗ, съобразно действащия колективен трудов договор в дружеството;
- Допълнителни 27,3 млн. евро ръст на субсидиите за градски транспорт София (23,6 млн. евро), Варна (2,6 млн. евро) и Русе (1,1 млн. евро) с цел осигуряване на ръст на заплатите на работещите с минимум 10%;
- Допълнителни 7,87 млн. евро за компенсиране на „Български пощи“ във връзка с изпълнението на универсалната пощенска услуга през 2026 г.;
- Прекратяване на наложената тенденция за изземване на 100% дивидент на публичните държавни дружества, чрез което се отнема възможността те да осъществяват инвестиционна дейност, както и да подобрят условията на труд за работещите в тях;
- Увеличение на минималния дневен размер на обезщетението за безработица на 18,41 евро;
- В чл. 59 в ЗДБРБ да се увеличи общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител от 818 млн. евро на минимум 920 млн. евро;
КНСБ предлага да бъдат осигурени допълнителни средства в размер на 65 млн. евро (от които 50 млн. евро за ръст на субсидиите и 15 млн. евро за разходи за персонал) за допълваща политика по доходите, която да осигури ръст на заплатите от поне 10% на работещите в – БДЖ, Градски транспорт, „Български пощи“, НОИ, НАП, АСП, АЗ, ГИТ и ИА „Автомобилна администрация“.
В заключение, Конфедерацията на независимите синдикати в България ЩЕ ПОДКРЕПИ така предложения проект на ЗДБРБ за 2026 г. ПОД УСЛОВИЕ, че се реализират исканията ни в политиката по доходите за допълнително финансиране в конкретни структури, където ръстът на заплатите е по-малко от 10%.
[1] Стъпва на прогнозата в СБП 2026-2028, като съвсем резонно е допускането, че в края на отчетния период реалната стойност се очаква да е по-висока, отчитайки настоящата динамика на средния осигурителен доход през 2025 г.