С призив „НЕ на разединението на работещите! ДА на по-високите доходи!“ работници и служители от държавната администрация и сектор „Транспорт“ в цялата страна протестираха днес, 24 ноември, до сградата на Народното събрание.
Часове, преди да изтече срокът за предложения между двете четения на проекта на Бюджет 2026, те настояха за зачитане на труда им и осигуряване на допълнителни средства, които да позволят увеличение на възнагражденията им от 10%. За целта е необходимо да се предвидят още близо 62 млн. евро.
За сектор „Държавно управление“ са нужни 11,73 млн. евро, от които 5,11 млн. евро за НАП, 2,32 млн. евро за НОИ и 4,3 млн. евро за Агенцията за социално подпомагане (АСП) и Агенция по заетостта (АЗ).
За сектор „Транспорт“ са нужни общо 50,17 млн. евро. От тях 23,56 млн. лв. евро са за повишение на субсидията за градския транспорт в гр. София, чрез която да се достигне ръст на възнагражденията от 10%; 2,60 млн. евро за повишение на субсидията за градския транспорт във Варна; 1,1 млн. евро за градския транспорт в Русе. За БДЖ са нужни 15 млн. евро за осигуряването на финансов ресурс, който да гарантира изпълнението на КТД, а за „Български пощи“ – 7,87 млн. евро за осигуряването на финансов ресурс за покриването на универсалната пощенска услуга (УПУ).
Протестът блокира за повече от час движението в района около Народното събрание. Той бе оглавен от синдикален Дядо Коледа, който представи реалността с предвидените в момента увеличения в бюджета в недофинансираните сектори под формата на „подаръци“, разположени под протестна елха. В образа му влезе главният икономист на КНСБ Любослав Костов, който попита: Ще позволим ли да ни обиждат още?
Ситуацията в държавната администрация – ниски възнаграждения и високи изисквания, бе представена от председателя на ФНСУДО Кръстьо Боянов. Председателите на Синдиката на железничарите в България и Федерацията на транспортните синдикати Петър Бунев и Александър Шопов посочиха, че са нужни допълнителни средства, за да се гарантира увеличението на заплатите на заетите в железопътния и градския транспорт.
Сабина Лазарова, председател на Синдикалната федерация на съобщенията, разказа, че 5 хил. от общо 7 хил. работещи в „Български пощи“ получават минимална заплата, а останалите съвсем малко повече. Дружеството трябва да получи компенсация от държавата за извършената услуга, но залегналите сега средства в проектобюджета са крайно недостатъчни за това.
Също с минимални доходи са и ракетострелците към Агенцията за борба с градушките, посочи и председателят на ФНСЗ Валентина Васильонова.
Всички председатели на федерации апелираха да спре изкуственото насаждане на омраза към работещите в публичния сектор, както и разединението между трудещите се, тъй като на всички тях се крепи функционирането на държавата.
Към протеста се присъединиха и работници от индустриалните федерации към КНСБ, за да покажат, че само единни и обединени трудещите се могат да постигат целите си.
Сред исканията на протеста бяха и такива, свързани с насърчаване на колективното трудово договаряне:
- Определяне на минималната работна заплата като основа за договаряне на минимални заплати по икономически дейности и квалификационни групи професии чрез колективно договаряне между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
- Въвеждане на двугодишна оценка на адекватността на минималната работна заплата според издръжката на живот.
- Уреждане на процедура за разпростиране на секторни колективни трудови договори върху всички предприятия в съответната икономическа дейност: автоматично при изпълнена представителност по чл. 35 и 36 от КТ; при липса на такава – след 30-дневно публично обсъждане и становища от предприятията.
- Уреждане на присъединяване към КТД за несиндикални работници и служители чрез заплащане на присъединителна вноска не по-малка от 1% от месечната основна работна заплата за всеки месец от срока на договора.
- Въвеждане на задължение работодателят да прави удръжки за синдикален членски внос по писмено заявление на работника или служителя.
- Гарантиране на правото на държавните служители да водят колективни преговори и да сключват колективни договори.
- Въвеждане на ясни срокове за колективното договаряне: преговорите започват до три месеца преди изтичане на стария договор и приключват в срок до шест месеца.
- Въвеждане на дефиниции за „основна работна заплата“ и „брутна работна заплата“ в Кодекса на труда.
- Промени в Закона за държавния служител за регламентиране на правото на колективно договаряне по правилата на Кодекса на труда.
- Промени в Закона за обществените поръчки, които задължават участниците да декларират и спазват трудовото и социалното законодателство, правилата за заплащане и приложимите (включително разпрострени) колективни трудови договори, както и изпълнителите и подизпълнителите да ги спазват през целия срок на договора.
Поставени бяха и искания за гарантиране на трудови, социални и синдикални права:
- Сумирано изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем процес на работа.
- Ратифициране и прилагане на Конвенция №190 на МОТ за предотвратяване и премахване на насилието и тормоза на работното място.
- Увеличение на стойността на представителното работно облекло на държавните служители.
- Незабавно приемане на Закона за мерките за социална защита на работници и служители, засегнати от преструктурирането на електроенергийния и въгледобивния сектор.
- Въвеждане на механизъм за целево подпомагане на енергийно бедните домакинства и уязвимите потребители на електрическа енергия.
Видео от проеста можете да видите тук.
