Липсата на бюджет за 2026 г. ще доведе до тежки последици за всички нас. В него бяха предвидени 1 млрд. за ръст на заплатите със средно 10 процента. С предвиденото наполовина увеличение на заплатите в удължителния закон за бюджета и растящите цени не очаквам друго, освен социално напрежение. Такова ще има и ние от КНСБ ще го поведем.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването днес, 19 декември, на 44-ия Синдикален съвет на Синдиката на българските учители, в който участват близо 400 синдикални лидери от училища и детски градини в цялата страна. На събитието присъстваха и министърът на образованието Красимир Вълчев, вицепрезидентите на конфедерацията Даниела Алексиева, Огнян Атанасов, Тодор Капитанов, главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов, социални партньори на СБУ от регионални управления, директори на училища.
Димитров коментира политическата и социално-икономическата ситуация в страната и подчерта, че КНСБ ясно е показала и отстоява, че интересите на българските работници не могат да бъдат пренебрегвани. Той обясни, че след дълго заседание на 18 декември Координационният съвет на конфедерацията е приел декларация, с която заявява, че замразяването на заплатите е недопустимо и ще бъде нанесен удар върху работещите в редица сектори. В някои предприятия не се предвижда никакъв ръст – като градския транспорт, БДЖ „Пътнически превози“, сериозен проблем има и в „Български пощи“, които иначе са натоварени с функции при въвеждането на еврото.
И тази година ние с вас изпълнихме основната мисия на българския учител – да създадем знаещо, можещо, амбициозно младо поколение, каза при откриването на Синдикалния съвет председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева. Тя очерта актуалните проблеми и предизвикателства пред образователната система, като подчерта, че България е единствената страна в Европа, в която учителите от детската градина до 12 клас са с висше образование.
Такева призова да се върне старата система за ограмотяване на най-малките ученици и те да учат отново българската азбука в последователния ред на буквите, а не разбъркано, както бе въведено в учебните програми на първокласниците през 2016 г. „В английския, немския и други езици разбъркано ли се учи азбуката?“, попита тя и апелира да се работи и за връщането на междупредметната интегративна връзка между всички учебници до 12 клас. По думите ѝ въпреки значението и ролята на точните науки, не могат да бъдат изоставени и хуманитарните дисциплини. „С 600 думи е намалял речниковият състав на българските ученици. Факторите са много, но е необходимо да се направи изследване на какво се дължи – дали на информационните технологи и дигитализацията, дали заради социално-икономически фактори или на друго. Нашите деца вече проговарят на три години и половина – четири“, очерта още проблеми Такева. Всички те трябва да са основата за промяна на учебните планове и програми.
Министърът на образованието Красимир Вълчев благодари за доброто сътрудничество както на председателя на СБУ, така и на президента на КНСБ Пламен Димитров.
